На 31 март 1889 г. Айфеловата кула е открита в Париж по време на церемония, ръководена от Густав Айфел, проектант на кулата, и с участието на френския министър-председател Пиер Тирард. Тя е създадена като символ на Франция за отбелязване стогодишнината от Френската революция. Построена е за по-малко от 2 години, като изграждането и е струвало 6,5 млн. франка.
Няма друга постройка в света като Айфеловата кула. Направена изцяло от желязо и стомана, тя предизвиква възхищение с красотата си във всеки, който застане пред нея. Огромните размери и мащаби на този шедьовър на инженерното строителство смайват с хладната си архитектура, която въпреки това носи очарованието на един от най-романтичните градве в света – Париж.
Айфеловата кула е безспорният символ на френската столица. Мнозина са на мнение, че тази конструкция е всичко друго, но не и красива, но видите ли я нощем, осветена от хиляди лампи, няма как да отречете особения уникален чар, който Айфел е пресъздал в „труда на своя живот”.
В действителност красотата и хармонията на Айфеловата кула (Eiffel Tower) могат да се усетят най-добре вечер, когато се включи осветлението и. През 19 в. тя била осветявана Цели 10 000 газови фенера са осветявали металната конструкция през 19 век. Те са били завършени с двата прожектора и фар на върха, който светел със синя, бяла и червена светлина , които символизират националния трибагреник на Франция. През 1900г. Айфеловата кула е била оборудвана с електрически лампи. Сегашното светлинно шоу, което се вижда днес през нощта от Айфеловата кула е инсталирано през 1985 година, а за първи път то е включено на 31 декември. Днес на всеки кръгъл час за пет минути се включват и сребристи лампи, които окончателно завършват магията на Айфеловата кула.
Айфеловата кула е кръстена на френския инженер Александър Густав Айфел, който създател на нейния проект. Тя е създадена като входна арка за Световното изложение през 1889г., което се провежда на Марсово поле по случай стогодишнината от Френската революция. Целият проект по издигането на Айфеловата кула възлиза на 6, 5 млн. франка. Сторителството й започва през 1887 година, като идеята за издигането на този метален гигант се заражда още през 1884 гоидна. Айфеловата кула е завършена за по-малко от две години, като е осветена е на 31 март и отворена на 6 май.
В началото са предварителната идея около Айфеловата кула предвиждала тя да бъде разрушена след 20 години. В крайна сметка металната конструкция се превръща в лаборатория за научни изследвания. За това допринася самия Густав Айфел, в резултат на което в нея са инсталирани множество уреди – от барометри до гръмоотводи, включително и радиотелеграфски уреди. Понастоящем Айфеловата кула е собственост на кметството в Париж, което е поверило експлоатацията ѝна Ново дружество за експлоатация на Айфеловата кула, което е дружество със смесено участие. Поради належаща нужда днес Айфеловата кула е олекотена с 1340 тона, натрупани през годините, а витото стълбище на третия етаж е заменено с такова на прави отсечки.
Айфеловата кула достига до внушителните 312 м. височина, а заедно с антената е висока 324м. До 1930 година тя е най-високата постройка в цял свят. До самия й връх водят 1665 стъпала, като стълбището е достъпно за посетители до втория етаж, разположен при височина 115м. По-нагоре се стига с помощта на асансьори, а оттам с асансьорите може да се стигне до върха. Общите килограми на желязото, използвано за построяването на Айфеловата кула са 10 100 тона, от които 7 300 тона е масата на металната конструкция. В изграждането на Айфеловата кула вземат участие 50 инженери и дизайнери, 100 души, работещи по отделните фрагменти и 132 работника, които са ги сглобявали. Общо 15000 метални части образуват конструкцията на Айфеловата кула.
Около 6 милиона души годишно посещават Айфеловата кула. Откакто е създадена през металната й конструкция са преминали над 200 000 000 посетители, което я превръща в една от най-предпочитаните за посещения забележителности не само в Париж, а и в цял свят. Според някои проучвания Айфеловата кула е и най-известната и фотографирана забележителност на земята.
През ноември 2013 г. част от историята на Париж беше продаде на търг. Става дума за едно от първите стълбища на Айфеловата кула. Първоначално специалисти смятаха, че късчето от историческото съоръжение ще бъде продадено за около 30 000 EUR, но цената му достигна 170 000 EUR. Стълбите, които са с височина 3.5 метра и тежат 750 кг, вече са собственост на португалски колекционер. Той обещава, че няма да изнесе ценността извън пределите на Европа, но според запознати покупката е направена именно с цел продажбата й за още по-висока сума.
Стълбите са били ползвани през зимните месеци, когато асансьорите не са пускани. През 1983 г. те са били демонтирани във връзка с новите правила за безопасност. Разрязани са на 24 части. Едната част се съхранява и днес на територията на Айфеловата кула, три се намират в различни исторически музей на Париж, а останалите 20 са продадени на търг.
Наскоро специалисти оцениха колко струват недвижимите имоти в Париж, които имат историческа стойност. Беше посочена сумата 435 млрд. EUR.
Любопитни факти:
Виктор Лустиг (1890 – 1947 г.) – Човекът, продал Айфеловата кула
Роденият на 4 януари 1890 г. в Бохемия Лустиг се смята за един от най-талантливите мошеници, живели някога на планетата. Целият му живот минава в заплитането на измамни афери, които осъществявал блестящо, благодарение на 5-те езика, които владеели, и 45-те си псевдонима. Само в САЩ Лустиг е арестуван 50 пъти, като в повечето случаи е освобождаван поради липса на доказателства. Първата му измама била продажбата за $ 30 000 на машина за печатане на 100-доларови банкноти, която за цялото си съществуване отпечатала само 3 такива.
Най-грандиозната афера на Лустиг е продажбата на Айфеловата кула за старо желязо. През май 1925 г. в търсене на приключения той пристига в Париж. В един от френските вестници прочита, че градските власти изпитват сериозни затруднения в опитите си да поддължат Кулата, тя има нужда от основен, но скъпоструващ ремонт и е доста занемарена. Лустиг си изготвя фалшиви документи на зам.-министър на пощите и далекосъобщенията, след което изпраща официални покани на 6 търговци на скрап за обсъждането на примамлива бизнес-сделка. Измамникът посрещнал бизнесмените в скъп хотел, където им споделил, че заради неоправдано високите разходи по Айфеловата кула, правителството решило да я разглоби и да я продаде на закрит търг.
За да не се предизвика възмущението на обществеността, която много харесвала Кулата, Лустиг помолил търговците за дискретност. След като продал правото да разглоби Кулата на един от тях, Лустиг успял да избяга с куфара пари във Виена. За да запази достойнството и репутацията си, измаменият Андре Поасон скрил измамата от полицията.
По-късно Лустиг успял да измами и боса на Чикагската мафия Ал Капоне. Той го убедил да инвестира $ 40 000 в стокова сделка, но запазил парите в личен банков сейф за 2 месеца. След това върнал сумата, заявявайки, че сделката е пропаднала. Впечатлен от честността му, Капоне го възнаградил с $ 5 000.
През декември 1935 г. Лустиг е арестуван за последен път и изправен пред американския съд. Получава 15 години затвор за фалшификация на пари и допълнително 5 години за бягство от друг затвор, месец преди произнасянето на присъдата. Лустиг излежава наказанието си в знаменития затвор Алкатрас край Сан Франциско, но през 1947 г. се разболява от пневмония и умира в Затворническата болница в Спрингфилд, Мисури.
Виртуална разхозходка из Айфеловата кула
