Любословие и издателство Сиела представят на вашето внимание Изповедите на младия романист от Умберто Еко.
Тази книга е изкусно малко бижу: леко и забавно четиво, чийто подводен заряд е сериозен и изпълнен с прозрения. Еко обещава да ни достави наслада и да ни научи на нещо; изпълнява и двете.
„Тези лекции са озаглавени Изповедите на младия романист и имате пълно право да се запитате защо, при положение че карам седемдесет и седмата си година. Но така стана, че публикувах първия си роман, „Името на розата“, през 1980, което означава, че започнах кариерата си на романист преди някакви си двайсет и осем години.
И така, смятам се за много млад и определено обещаващ романист, който досега е издал само пет романа и ще издаде още много в следващите петдесет години. Това текущо дело все още е недовършено (иначе нямаше да е текущо), но се надявам, че съм натрупал достатъчно опит, та да споделя с няколко думи как пиша. Ще се придържам към духа на Ричард-Елмановите лекции и ще се занимавам с художествената си проза, а не с академичните си статии, макар да се смятам за учен по професия, а в попрището на романа съм само аматьор.
Започнах да пиша романи като дете. Тръгвах от заглавието, най-често вдъхновено от тогавашните приключенски книги, които доста приличаха на „Карибски пирати“. Незабавно рисувах всички илюстрации и после се захващах с първата глава. Но тъй като винаги пишех с едри главни букви, за да имитирам печатните книги, само след няколко страници се изтощавах и се отказвах. И всяка от творбите ми оставаше недовършен шедьовър – като Недовършената симфония на Шуберт.
На шестнайсет, много ясно, започнах да пиша стихове, като всички юноши. Не си спомням дали нуждата от поезия доведе до разцъфтяването на моята първа (платонична и тайна) любов, или беше обратното. Съчетанието беше катастрофално. Но, както веднъж писах – макар и под формата на парадокс, вложен в устата на един от моите измислени герои, – има два вида поети: добрите поети изгарят стиховете си, когато навършат осемнайсет, а лошите продължават да пишат поезия цял живот.”
Цена 12 лв.
Стр. 170
Isbn 978-954-281-478-8
Превод от английски Ангел Игов
Изповедите на младия романист ни предлага да надникнем в ума и творческия процес на един от най-важните писатели през последните 30 години… Еко е шеговит и проницателен писател (и лектор), и способността да му да представи сложните неща по разбираем начин прави „Изповедите“ приятно, макар и кратко четиво… Рядко те канят в личното пространство на писателя, подобна възможност не трябва да се подминава.
(Майкъл Патрик Брейди, „ПопМетърс“, 15.04.2011)
Има ли нещо, което Умберто Еко не умее? Казвали са го преди, със сигурност ще го повтарят още – Умберто Еко е истинска ренесансова личност… Сега, с излизането на „Изповеди на младия романист“, той предлага на читателите чудесно въведение както в собственото си творчество, така и в съвременното поле на семиотиката… „Изповедите“ са едновременно полемични и ярко лични, наситени с типичната за Еко добросъвестност и в същото време кипящи от бомбастичност. Каквато и да е темата, Еко е едновременно грандиозен и отдаден на детайлите. За публична и академична фигура, той е смайващо непосредствен и откровен… Плодовете на неговата детективска семиотична работа… ни се представят толкова ясно, че стават най-очарователните откровения на „Изповедите“. Още в първия си абзац той казва, че наистина е млад романист. Знаем, че това не е вярно, Еко наближава осемдесетте. Но неговата първа изповед, как при все славата и почестите се чувства аматьор, насища всички следващи страници с такъв живец и жажда – Еко е просто поредният читател, който иска да разбере. (Хилари Кели, „Милиънс“, 04.05.2011)
Еко галантно ни предлага да надзърнем в частната работилница на демиурга. (Адам Кирш, „Барнс енд Ноубъл Ривю“, 31.05.2011)
Умберто Еко пише първия си роман, „Името на розата“, през 1980. Това е първият от едва пет романа и веднага става бестселър. „Името на розата“ добива такава популярност, че критиците обвиняват Еко, професор по семиотика, че е програмирал компютър с тайна формула за успешен роман. Еко, естествено, се обижда и отвръща с поредица от саркастични скромни предложения, които в общи линии смълчават критиците му. Може и да няма формула, или рецепта, но има съставки на успешния ромна, и сега, след десетилетия, Еко е решил да ни каже какви според него са те. (Сюзън Солтър Ренълдс, „Лос Анджелис Таймс“, 02.06.2011)
Няма по-добър събеседник за книги от Умберто Еко. Свръхпродаваният италиански романист, есеист, семиотик, учен и критик, отдавна е сред най-ерудираните и забавни коментатори на литературата, и в тази нова книга доказва, че все още се намира на върха. (Алекс Гуд, „Торонто стар“, 30.07.2011)
