tev 1930_31 martПърва страница на сп. “Търновски епархийски вести”, бр. 6, 31 март 1930 г.

31 март От Освобождението до 40-те години на XX век във Велико Търново излизат сто седемдесет и пет вестника и единични листове. Някои от тях имат твърде кратък живот, други не са достатъчно добре списвани, но за съвременните изследователи и почитатели на миналото всички те са сред важните източници на интересна информация за историята на града. От техните страници може да се сглоби пъстрата мозайка на търновския бит – реален, осезаем, такъв, какъвто е бил назад във времето.

След преломната дата 9 септември 1944 година в продължение на десетилетия познатата и обичана и до днес “Борба” е единственият източник на сведения за случващото се в града на Асеневци. Предложените изрезки от съхранените до наши дни стари търновски вестници ни потапят в атмосферата на отминалите години и ни припомнят позабравени събития и личности от по-ново време. 1929 г. “На 31 март в салона на читалището подпредседателят на Българското туристическо дружество Г-н Никола Галчов държа сказки на теми: “Туризмът като обществено движение” и “Из Рила и Пирин”.

Последната сказка беше придружена със светлинни картини. Между другото сказчикът подробно описа нашите планински места, които далеч не отстъпват по красота и импозантност на тези на Швейцария. И ако една Швейцария си докарва от туристите гости няколко милиарда лева годишен доход, ако една Югославия през миналата година си е докарвала приход от 250 милиона динара, то защо и ние, които имаме най-високите върхове на Балканския полуостров, които имаме великолепни планински места – защо и ние да не привлечем чужденци?” Общински вестник “Велико Търново”, бр. 1, 12 април 1929 г. 1935 г. “На 31 март, неделя, преди обед в читалище “Надежда” стана откриването на XXIII р. конгрес на колоездачния съюз.

Преди това всички делегати и гости на конгреса бяха заведени в църквата “Св. Богородица”. От тук в стройни редове начело с военната музика и разкошен венец делегати и гости се отправиха за Паметника на обесените за свободата на България. Изпълнили площада на паметника и проникнати от едно особено настроение, всички впериха поглед към стъпилия на площадката на паметника свой председател на съюза г-н Здравко Георгиев, о. з. генерал, и със затаен дъх заслушаха неговото мощно, вдъхновено и божествено слово…

Когато музиката засвири “Кол славен” и всички застанаха на колене, постави се донесеният венец на паметника, за да изразява голямата почит на делегати и гости към загиналите за свободата на България”. Общински вестник “Велико Търново”, бр. 1, 10 април 1935 г. 1942 г. Из “Позив към гражданството на Велико Търново” от Общогражданския комитет за подпомагане пострадалите от наводнението във Видинския край: “Братя, първите стъпки на пролетта донесоха най-голямо бедствие за нашите братя българи – жители на гр. Видин и селата, разположени по крайбрежието на р. Дунав.

Наводнени са всички жилища и сгради, а населението е евакуирано във вътрешността на страната. Размерът на бедствието не подлежи на описание – всяко въображение е слабо да даде представа за нещастието на жителите от наводнените селища… Великотърновци, ние знаем, че малцина са в нашия град, които разполагат с излишни средства. Но ние знаем, че великотърновци, които имаха нещастието да преживеят подобно бедствие – земетресението на 1 юний 1913 година, днес като истински християни и българи първи ще изпълнят дълга си към своите ближни. Граждани, посрещнете благосклонно комисиите. Дайте им помощта си в дрехи или пари. Бъдете щедри!

Помогнете на пострадалите от Видинския край, като знаете, че давате Вашата помощ на братята си българи”. Общински вестник “Велико Търново”, бр. 4, март 1942 г. 1991 г. “Въпреки студеното време десетки великотърновци откликнаха на поканата, отправена от Зелената партия, “Екогласност”, редакцията на в. “Синьо време” и Радиоцентър – Велико Търново – на Цветница (31 март –б.а.). Засадени бяха дръвчета, звучаха стихове и песни, организирана бе киноложка изложба. В Южния парк представители на Зелената партия поставиха масивен черен кръст на мястото, където са погребани в общ гроб осъдените на смърт от Народния съд. Тази акция бе посрещната с недоумение не само от немалка част от участниците в пролетния празник. С решение N 17 от 26 март ВОИК счита за нецелесъобразно поставянето на кръста до момента на реабилитирането по официален път на погребаните на това място хора”. в. „Борба”, бр. 22, 2 април 1991 г.

Тодорка НЕДЕВА, 31.03.2014 www.borbabg.com

[spider_facebook id=”1″]