20545Воденето на разговор е като да играеш голф, да караш автомобил или да имаш магазин – колкото повече се занимаваш с него, толкова по-лесно ти става и толкова повече започва да ти харесва. Най-напред обаче трябва да се разберат най-основните неща.

Аз извадих късмет и постигнах определен успех във воденето на разговор. Може би достатъчно, че четейки тази книга, да си помислите – да, бе, да, той може да каже, че говоренето било приятно. Нали го може!

Вярно е, че говоренето при мен е дарба по рождение, но дори и на хората с природна дарба им се налага да се потрудят, за да я развият. Така талантът се превръща в умения. Тед Уилиямс, най-великият нападател в бейзбола, когото съм виждал, и човек с повече природен талант от когото и да било другиго, също е ходил на тренировки да удря с бухалката, както всеки друг. Лучано Павароти се е родил с прекрасен глас, но въпреки това е ходил на уроци по пеене, разказва в увода на своята книга  – “Как да водим разговор без значение с кого, кога и къде” именития водещ и журналист – Лари Кинг.

Имам природна дарба и наклонности да приказвам. Но в много случаи ми е било страшно трудно да водя разговор.

Ако бяхте мушица на стената в едно радиостудио в Маями Бийч преди 37 години и бяхте свидетел на първата ми сутрин в ефир, щяхте да се обзаложите на къщата си, че от мен абсолютно никакъв водещ няма да излезе, камо ли професионален, че даже популярен и успешен.

Действието се развиваше сутринта на 1 май 1957 г. в радио „WAHR”, малка станция срещу полицейския участък на „Първа улица”, близо до ъгъла с „Вашингтон”. Бях висял там цели три седмици с надеждата да сбъдна мечтата си да вляза в света на радиото. Директорът на радиостанцията, Маршал Симъндс, ми беше казал, че гласът ми му допада (още едно нещо, което не е моя заслуга), но че няма свободни места. Аз обаче не се бях разколебал. Настоявах да си опитам късмета. Той се бе съгласил да се навъртам наоколо и да ме назначи веднага, когато се отвори възможност.

Току-що бях пристигнал от Бруклин, знаейки, че мога да живея при чичо Джак и жена му в малко апар-таментче, от което до радиото се стигаше пеша, и да чакам момента да направя големия пробив. Нямах никакви пари, имах само покрив над главата си – покрива на чичо. Всеки ден ходех в радиото, гледах как тонрежисьорите работят в ефир, как новинарите четат новини, как спортните коментатори изреждат резултати…

Наблюдавах с мълчаливо възхищение как новините текат по „Асошиейтед прес” и „Юнайтед прес ин-тернешънъл”. Даже написах няколко материала сам с надеждата да се намери някой да ги пусне в ефир.

Ненадейно три седмици по-късно водещият на сутрешния блок напусна. Един петък Маршал ме повика в кабинета си и ми каза, че ме назначава на негово място, считано от 9 часа сутринта в понеделник. Заплатата ми беше петдесет и пе г долара на седмица. Трябваше да водя от девет сутринта до дванадесет на обед от понеделник до петък. Следобедите трябваше да чета новините и спорта до края на работното време в пет часа.

larry king_2
Мечтата ми се беше сбъднала! Не само че бях на работа в радиото, ами щях и да говоря по радиото три часа всяка сутрин плюс поне още пет пъти всеки ден след обяд. Щях да се рея в ефир толкова често, колкото и самия Артър Годфри, звездата на „Си Би Ес”.

Съботата и неделята не можах да мигна. През цялото време си репетирах разни неща, които да кажа в ефир. Към осем и половина сутринта на първия ми работен ден бях вече тотално разцентрован. Наливах се с кафе и вода, защото гърлото и устата ми бяха пресъхнали. Приготвил си бях плочата с песента на Лез Елгарт „ Swingiri Down the Lane ” да я заредя веднага в гнездото на грамофона в студиото. А междувременно безпокойството ми растеше лавинообразно.

Маршал Симъндс ме повика в кабинета си да ми пожелае успех. Благодарих му и той ме попита:

– Какво име ще използваш?

А аз повдигнах вежди:

– Какво искате да кажете?

– Ами Лари Зейгър не върви. Много е екзотично. Никой няма да може нито да го напише, нито да го изрече. Трябва ти по-хубаво име. Не може да използваш Лари Зейгър.

На бюрото му имаше отворен вестник „Маями Хе-ралд”. На цяла страница имаше реклама за голяма разпродажба в магазина за спиртни напитки „Кинг”. Маршал погледна надолу и попита:

– Какво ще кажеш за Лари „Кинг”?

– Става.

– Добре. Това ще ти е името. Лари Кинг. Ще водиш „Шоуто на Лари Кинг”.

[spider_facebook id=”1″]