8Проф. д-р Пламен Павлов е сред най-авторитетните съвременни български историци, както и един от най-вдъхновяващите студентите преподаватели. Той е изтъкнат специалист по история на Византия и средновековните балкански държави, преподава във ВТУ ” Св.св. Кирил и Методий”. Бил е председател на Агенцията за българите в чужбина към Министерския съвет от август 1998 до март 2002 г. Проф. Павлов е автор на над 150 научни студии, книги, учебници,енциклопедични издания. От 2003 г. до днес е автор и водещ на предаването за история и култура “Час по България” в телевизия “Скат”.

– Проф. Павлов, вие сте историк, но и общественик, какви смятате, че трябва да са водещите приоритети на съвременната българска държава, защото ми се струва, че за повечето от действащите политици те са само една куха фраза…
– Аз не съм политолог и нямам някакви големи претенции в тази насока, но ми се струва, че приоритетите, които трябва да стоят на вниманието на всяка българска партия, независимо дали е управляваща, или е в опозиция, са няколко. На първо място е борбата с демографската криза – нещо много опасно, което трябва да се спре с адекватни мерки, да се задържат младите в България. Просто трябва да се опънем на егоизма на западните нации, тъй като ние виждаме какво правят и наши евроатлантически партньори. Германия примерно иска български лекари – че тук кой ще остане тогава? Ние, преподавателите, включително колегите от СУ, се чудим какво ще стане с висшето ни образование, след като една трета от завършилите отиват да учат в чужбина. Мисля, че българското образование, при всичките му слабости, е достатъчно добро.
Другото е отбранителната способност на държавата. Според мен тя е адски занемарена, не съответства на никакви стандарти, нито западни, нито източни. Ние не можем да бъдем нация със самочувствие и чувство за вътрешна сигурност, ако имаме само двадесетина бойни самолета, при положение че нашите съседи имат по 400. Не може да се говори от 10 години как ще купим няколко изтребителя втора употреба. Аню Ангелов дори искаше да са трета употреба. Аз си мисля, че стъпка по стъпка, с разумна краткосрочна политика, можем поне да опитаме да възстановим способността на България да се защитава сама. Най-малко да гарантира неприкосновеността на територията си. Мисля, че беше груба грешка, че нарязахме нашите ракети, което стана под натиска на Турция, макар и минал през НАТО. Не искам да внушавам заплахи, но в тази ситуация в света всеки, който е военносилен, може да имитира някакви претенции, да обяви от името на някого, че иска да влезе в друга държава…
– И да се отцепи Кърджали, както ни намекнаха наскоро… Има ли наистина такава опасност?
– Работил съм дълги години в Кърджали, във филиала на Пловдивския университет, като съм имал най-различни студенти, включително и български турци. Мисля, че повечето от тях са и много добри български патриоти, но при такъв развой никой няма и да ги пита. Това ще бъде някаква геополитическа авантюра, в която ние можем да бъдем вкарани. Още повече че сегашният режим на Турция показва много лош маниер към България, като към държава едва ли не второ качество. Достатъчно е да посочим какво направи министър Давутоглу, не идвайки тук, а отивайки на Олимпиадата, случаят с превозвачите на границата… Ние просто трябва да принудим турските власти да се отнасят с нас като с равноправна държава. Както е правил Стефан Стамболов навремето. Ние тогава сме били васална държава, но Стамболов е всявал огромен респект и в правителството, и в султана. Ахилесовата пета на нашия днешен политически елит е неговата неспособност да оцени факта, че трябва да представлява цялата нация, а не само себе си. Не бива да ни прехвърля собствените си комплекси и невежество, за да ни вкарва в схеми, в които нямаме интерес да бъдем.
– Дали Турция оказа толкова мощен и неотразим натиск за възстановяване на вакъфските имоти, че вървим към повсеместното им връщане в момент, когато темата за тях е за обществото като буре с барут?
– След като тук идва цял турски вицепремиер и говори, че Турция ще вземе под своя закрила паметници, дава оценка на българската грижа към тях… Това е дълбоко обидно и е груба намеса във вътрешните ни работи, тъй като въпросът за имотите е бил решен много отдавна, още във времената на цар Фердинанд. Просто е недопустимо в ново време да се спекулира с един средновековен термин. И аз, и други мои колеги още преди време излязохме и в различни медии казахме, че става дума за въпрос, който отдавна е уреден. Самата дума “вакъф” е от ислямското право. Първо, то е религиозно право, а ние сме светска държава, второ, дори и там това са имоти, които държавата, респективно султанът, дава за издръжка на някакви религиозни институции. Мисля, че българската държава е тази, която може да прецени конкретно от какво има нужда, а не просто да се предявяват претенции едва ли не за всичко. Не случайно има хумористични, но много вредни напъни да се регистрира някаква етническа партия в името на Тангра или на римските богове и т.н. Нелепо е в XXI век да се връщаме във времената на Средновековието.
– Как виждате политическата ситуация в България в момента, като че ли влязохме в някаква измамна стабилност, състояние, при което е най-лесно всичко да се срути изведнъж?
– Ситуацията в България е изключително неустойчива, тъй като имаме парламент с много спорна легитимност, имаме изчерпване на доверието към политиците, което се вижда от протестите през 2013 и 2014 г. От друга страна, имаме Реформаторския блок, който губи ресурс като подкрепа от интелигенцията, от онази огромна маса българи, които някога подкрепяха СДС. Това е един изключително влошен и остатъчен вариант на СДС, съжалявам, че го казвам. Аз самият някога съм гласувал за СДС, но това, което виждам, е, че РБ не контактува с гражданството, самоизолира се, посланията му са беззъби в много отношения, макар че следва евроатлантическата линия, това е факт. Винаги ще има обаче един въпрос – какво търси партията на Касим Дал в този блок, при положение че тя се отъждествява в някакъв смисъл с партията на премиера Ердоган в Турция, също така консервативна и ислямистка. Аз се надявам, че РБ все пак ще влезе в парламента, но той съвсем не е това, което би могъл да бъде – модерна десница.
Нямаме ясен сегмент на някакви нови политически фактори, тъй като това, което прави примерно Николай Бареков, е нещо, което ние вече сме гледали. То е поредното заиграване с популизма. Доста е неясен произходът на парите, с които се прави това нещо, независимо че той казва, че са лично негови. Що се отнася до левицата, там формацията АБВ на президента Първанов играе по-скоро положителна роля. Никога не съм бил фен на Георги Първанов, нито на Сергей Станишев, но тази формация ще наруши монопола на БСП в това пространство, нещо, което го няма никъде по света, даже в Русия. Надявам се, че преформатирането на лявото ще има положителен аспект.
При националистите нещата са много раздробени. Аз водя предаване в телевизия “Скат”, създала “Атака”, която е доста далече от националното, после телевизията премина на някакви други позиции, а сега създаде партията
НфСБ. Аз самият не съм неин член, но мога да кажа, че никога не съм имал никакви проблеми. Мисля, че те имат потенциал, но се нуждаят от малко ориентация по оста ляво-дясно, от чисто политическа гледна точка. Там има много по-умерен тон, няма крайности като ксенофобия и т.н.
– Какво му липсва на Реформаторския блок, че изпадна в такава нелепа ситуация – вместо да печели, губи привърженици?
– Липсват му авторитети. Не искам да обиждам никого, но тези, които говорят от името на интелигенцията, която някога беше отъждествявана със СДС, въобще с европейското направление, днес се представлява от хора, които са в голяма степен неизвестни. Нямат нито харизма, нито други важни качества. Нищо лично, не искам никого да засягам. Що се отнася до националистическия сектор, който е много популярен в Европа, моята мечта винаги е била всички партии в България да бъдат национални, патриотични, както е в целия свят. Не този, който слага на преден план националните интереси, да бъде разглеждан като фашист, като някаква архаика. Много бих искал партиите ни да имат национализма, който имаше Митеран за Франция (също и Саркози), този на американските президенти. Ние продължаваме да седим в някакъв странен космополитизъм,в един неясен интернационализъм, някаква мътилка, където да заявиш собствено мнение се разглежда или като архаизъм,или като патриотарство, или като примитивизъм, а то не е, не е! Нека да припомним какво казваше Симеон Радев за нашата политика след Освобождението – че строителите на съвременна България за него са българските националисти.
-Вие сте бивш председател на Агенцията за българите в чужбина, непрекъснато поддържате връзка с българите в Украйна, за които напоследък “мислят” всички политици. Кажете ни повече за тях, каква трябва да бъде политиката на държавата ни към тези наши сънародници?
– В последните седмици се говори много често, включително и в парламента, в правителствените кръгове, за българите в Украйна.
От една страна, съм много зарадван, защото дълги години за тях почти не се говореше, а имаше политици, които откровено не знаеха за какво става дума, да не посочвам имена, не са едно и две. От друга страна обаче, много се
опасявам, че след като отмине тази криза, отново ще се върнем към абсурдната ситуация да не се сещаме, че има такива българи. А те са между 250 хиляди и един милион. По статистиките на бившия Съветски съюз, към 1989-1990 г. българите на територията на СССР са 800 000 души. Няма как в
Украйна, където е най-голямата общност, да са останали само 200 хил., както ни убеждават. Там преброяванията през 2001 г. дадоха 223 000 души, а десетина години по-късно – 204 000. Няма никакви причини те да намаляват така. Българите в Украйна вероятно са минимум два пъти повече – 400-500 хиляди. С малко неудобство го казвам, но трябва нашите посолства и научни институции да имат по-мащабна програма за мониторинг, както е модерно да се казва, за да се прецени колко общности имаме в чужбина и какво точно представляват. Нашите посолства, даже тези, които добре работят, което е в порядъка на изключенията, работят с българите от България. В много държави наред с тях има страшно много българи от Македония, банатски българи от Румъния, бесарабски българи. Ето, примерно, Дилма Русеф, нейният български произход се дължи на баща й, който е от нашите територии, обаче основната маса българи в Бразилия са от Бесарабия. И е крайно време, без, разбира се, да влизаме в конфликти с други държави, най-малкото да проявяваме уважение към нашите сънародници, които не са от територията на България. През XX век имаме тази участ отвсякъде да граничим със себе си, ние имаме големи общности във всички обкръжаващи ни държави и това не трябва да го забравяме.
– А българите в Крим, те откъде идват и накъде отиват? Нормално ли е един известен наш националист и съпартийците му да отидат в Крим, за да опазват обществения ред по време на референдума?
– Дали са му някой лев и толкова, предполагам. Жалка история. Аз го помня още от времето, когато бях във ВМРО, същият даваше интервюта да гонят сектите. Какво значи секти? Аз съм твърдо православен,
но в Ямбол, в Сливен евангелистите направиха циганите българи. В Търново познавам турци, които са приели християнството чрез тях.
Нашата общност се заселва в Крим през периода 1802-1804 г. Това са българи от Граматиково, от Малко Търново, въобще от Странджа, които бягат от насилията на кърджалиите. В момента по официални данни са някъде около 2000 души, по самооценка са около 5000. Сред тях има и от бесарабските българи, от българите в Таврия, в Запорожката област. Когато Русия губи Бесарабия, съществена част от хората се изселват на брега на Азовско море, в тогавашната Таврическа губерния. Те са около 80 000, но има много, които са се преселили в Крим. Голямата драма е в това, което върши Берия през 1944 г. с тях. Тогава нашата общност, която е била 13-14 хил. души, за няколко часа е изселена в Сибир, Казахстан, Таджикистан. След това те вече нямат статут на депортирани, но не им позволяват да се връщат в Крим. Когато говорим за съдбата на кримските татари, трябвадасиспомним, чесъщата съдба имат и кримските българи, кримските гърци и кримските немци преди това. Що се отнася до събитията сега, местният лидер на кримските българи си смени позицията няколко пъти. Преди един месец беше за Украйна, после каза да гласуват по съвест, а точно преди референдума стана за Русия…

 

| 26.03.2014 00:12 | Седмичен Труд | стр. 16; 17 |

[spider_facebook id=”1″]