pic_4Труд, посветен на китайския естетически трактат „Беседи за живописта на монаха Горчива тиква”, писан от Шътао – знаменит художник от края на ХVІІ – началото на ХVІІІ век, е вече факт на българския книжен пазар. „Шътао и неговите беседи за живописта“ (ИК „Изток-Запад“) на руския китаист и преводач Евгения Завадска съдържа ценни нейни разяснителни коментари и множество бележки, както и повече от 50 от безсмъртните творби на великия творец. Това е втора книга от библиотека „Изток“.

Шътао е един от най-изтъкнатите художници и теоретици на изкуството от края на ХVІІ и началото на ХVІІІ век в Китай. Той е близък родственик на императорската фамилия. Семейството му произхожда от по-големия брат на Джу Юанджан, основателя на Минската династия. За родно място на твореца е смятана провинция Гуанси (според други – Дзянси). След дългогодишни разсиквания се приема, че е роден през 1641, а не през 1630 г., както се е смятало преди. Истинското му име е Джу Жуодзи, а монашеските му прозвища – Даодзи и Юандзи. Китайските поети и художници обичали да си измислят най-различни (дори фантастични) псевдоними, но малцина сред тях могат да се мерят с Шътао, който е използвал цели трийсет и осем – и все дълбокомислени, загадъчни и шеговити. Един от най-популярните му псевдоними е „Монахът Горчива тиква“ (Кугуа хъшан), който и до ден днешен звучи чудато на мнозина. Цю Дацюн – известен ерудит и съвременник на Шътао, пише във връзка с това, че тиквата е „доста горчива, но сложат ли я да се вари с други продукти, те не придобиват горчив вкус“. Т.е. тя съхранява горчивостта си, без да я натрапва на околните – в това се състоят и истинските достойнства на съвършеномъдрия дзюндзъ. Именно за такъв благороден и достоен човек, олицетворяващ конфуцианския идеал (подобно на западното „джентълмен“), какъвто е дзюндзъ, са предназначени „Беседи за живописта на монаха Горчива тиква“.

„Шътао и неговите беседи за живописта“ е труд, посветен на този китайски естетически трактат, писан от Шътао. Оригиналните текстове в книгата са преведени от китайски на руски език от видния руски синолог, историк на изкуството и преводач Евгения Завадска, която добавя ценни разяснителни коментари и множество бележки. Освен тях, българското издание – в превод от руски език, дело на Юлиян Антонов – съдържа и над 50 от блестящите творби на Шътао.

„Шътао и неговите беседи за живописта“ е втора книга от библиотека Изток, към която принадлежи и сборникът „Тридесет и шестте стратегеми“ – книга по военно и дипломатическо изкуство, създадена през късното китайско средновековие като обобщение на богатия военен опит и изключителната военна мисъл на древен Китай.

[spider_facebook id=”1″]