Павел Писарев е сред най-известните имена в българската журналистика преди 1989 година. Роден е през 1934 г. в семейството на царски офицер и майка германка. На 19-годишна възраст става член на БКП. Дълги години пише в “Работническо дело”, работи и като кореспондент на вестника в Париж. През 70-те години е директор на “Българска кинематография”, бил е и заместник-министър на културата в екипа на Людмила Живкова. На два пъти, преди и след промените, оглавява БНТ като генерален директор. Той е старши научен сътрудник, доктор на социологическите науки, автор на много статии и книги.
Павел Писарев беше във Велико Търново миналата седмица, за да представи новата си книга “Подир изгубеното време”. Срещата разговор с писателя се проведе в Регионалната народна библиотека “П. Р. Славейков”. В книгата са събрани спомени за време, което обхваща три периода – до 9 септември 1944 г., до 10 ноември 1989 г. и след началото на прехода. Според самия автор в книгата е разказана съдбата на България в световната социалистическа система и е направен анализ на мястото, което заема страната ни сега като член на Европейския съюз и НАТО.
Сред героите в мемоарите на Писарев са Тодор Живков и Людмила Живкова, управляващите от времето на социализма и лица на прехода. “Моето време изтече. Аз съм човек на ХХ век. Това е минало време. Не толкова добро за България. Тя загуби всички войни – Балканската, Междусъюзническата, Първата световна… Втората световна я загуби баща ми. Третата, Студената, я загубих аз. На последните две бях свидетел”, признава творецът.
[spider_facebook id=“1″]
