Сн. Телевизионен екран

Сн. Телевизионен екран

 

Тема: Ексклузивно – майката на стрелеца от Лясковец проговаря пред журналист на Нова телевизия

Гост: Стефанка Петкова, майка на стрелеца от Лясковец Петко Петков

Резюме:Като започнаха едни гръмотевици в петък вечерта, едни гърмежи, станахме и ходихме до тоалетната и си легнахме. После той вика: „Майко, какво е това?””.

Така започва разказа си майката на Петко Петков – Стефанка Петкова, който в петък сутринта са барикадира в къщата си в Лясковец и стреля по полицаи. В интервю за сутрешния блок на Нова телевизия „Здравей, България” жената, която временно е настанена в Евангелистка църква, разказва, че след първоначалния шок, синът й станал и отишъл да види какво става. Тогава видял полицаите в коридора. Стефанка твърди, че синът й я изпратил в кухнята и той сам се е разправял.

Какво е ставало 4 часа, от 5 до 9, не знам. В 9 часа Петко ми извика: „Майко, извикай линейка, кръвта ми изтече””, продължава разказа си Стефанка. Запитана дали вярва, че синът й е убил полицай, тя отговаря, че не. Стефанка казва още, че дори и да приеме, че синът й е убил един полицай и е ранил още трима, не би го обвинявала. Аз не съм отишла в полицията или у тях да го убия, заявява майката. Жената признава, че съседите им са искали да освидетелстват Петко, който от 2010 година не е излизал от тях. Синът ми си е нормален, за какво ми е лекар. Намираше си все нещо да прави, да ремонтира, разказва Стефанка. Жената заявява, че ако вкарат сина й в затвора, ще се обеси, защото не може без него. Никога не сме се разделяли, 53 години“, заявява Стефанка Петкова.

Нова телевизия „Здравей, България”

[spider_facebook id=”1”]

Редакционен коментар

Нова Телевизия в типичният си жълт стил не намери с какво друго да привлече зрителския интерес освен с една нещастна жена, майка на един болен човек. Това е най-запомнящото се нещо, което журналистите от Нова успяха да сътворят през последните седмици.

Изобщо нищо сензационно няма в трагедията от Лясковец. Битова драма за която е виновен най-вече началника на местното РПУ, който е трябвало да прибере пушката на Петко Петков когато му е изтекъл ловния билет. Просто мърлява история. Повече от редакционния ни коментар до тук по случая няма какво да се каже.

Защо имало загинал полицай? – Защото е имало въоръжен човек, който е стрелял по полицаите, затова!

Политиците намериха в това нов рефрен за безплодната си политическа риторика. Понеже вече всички партии са били на власт, всички заразправяха, че по тяхно време такова нещо не можело да се случи. Късметлии!

Журналистите пък дъвчат, преливат от пусто в празно, повтарят рефрените на политиците и вадят гнусни интимни подробности. Всъщност отразяването на Нова не е даже жълто, то е жалко. Журналистите са просто зрители или дори сеирджии. Не може да интервюираш тази жена безкритично. Ако вземаш интервю от нея, то трябва да бъде с някаква цел. Не може да правиш зрелище от майчинския инстинкт на една майка! “Така започва разказа си майката на Петко Петков – Стефанка” – отвратително! Историята ние я знаем уважаеми журналисти, тя е че един нещастен, беден и болен човек, живее заедно с нещастната си възрастна майка, както много други за жалост, нещастието на тези хора се подсилва от безразличните социални служби, мързеливите служители на служба КОС и апатичните психиатри. Като прибавим към всички фактори и това, че полицията ни е свикнала да се бори с като цяло беззъба и не въоръжена престъпност и съответно вниманието на полицаите е притъпено, всичко се изяснява*.

По-натам в “грандиозния” журналистически “подвиг” на Нова има още два шокиращи момента, цитата: “Майко, извикай линейка, кръвта ми изтече” и това, че майката не вярва, че синът й е убил полицай. Има ли изненадани? Аз съм отвратен. Като зрител на една “авторитетна” медия очаквам качествено съдържание, очаквам всичко да е на ниво и да бъде филтрирано в някаква степен така че да ми бъде полезно, а не да ме карат да преживявам катарзис пред телевизора. Първо, кръвта на Петко изобщо не е изтекла и второ дори да е очевидец, всяка майка ще каже, че не вярва.

Медиите имат определен обществен дълг, затова са и обект на такова регулиране, а не са пуснати безконтролно да си продават рекламите. Ако нямаше регулации щяха да дават само порно и убийства за да си продават рекламата. Да, обаче има регулации, има и обществено мнение, което негодува, когато го засипват със сърцераздирателни житейски трагедии. Изглежда все едно телевизиите се опитват да ни отчаят от живота и да ни изгонят от България. Който мисли, че на запад не стават такива неща дълбоко се лъже, здравия ни балкански ген ни прави много по-устойчиви от розовите разглезени от дълбокия капитализъм англо-сакси, където се трепят по подобен начин всяка седмица, а не веднъж на 25 години.

И накрая, смятам че една медия е длъжна да бъде полезна на обществото, да бъде премерена и човечна и да има приемлив облик. В трагедията от Лясковец няма материал за обществено полезна медийна дейност. Някакво отразяване на състоянието на ранените, почитане на паметта на загиналия, да, но поредното интервю целящо само да прикове зрителя в ступор от съжаление, не!

 

*Темата за отношенията между полицията и престъпността е много обширна и е тясно свързана с размера на наказанията и системата за налагане на наказания. У нас за щастие няма свирепа престъпност, защото, полицията, разследващите, съда и затворите пипат меко, а законите са хуманни. Ето защо моля читателя да не приема редакционния коментар като упрек към полицията. От опита ми като адвокат и от познанствата с полицаи, знам че у нас по начало такива неща не се случват. Сценариите се разработват, но практически никога няма въоръжена съпротива срещу полицията. Единствените изключения са по изключение на улицата при инцидентни проверки или при работата на отдел задържане, когато някой може да стреля, но обикновено това е без да се цели, полицията му отговаря по същия начин без много да се цели. Факта че по полицията не се стреля и полицията не стреля на месо е изцяло положителен. Случая е с трагични последици просто защото на един душевно болен е дадено оръжие. Причината на душевно болните да не се дава оръжие, е че обикновено това завършва с трагедия.

 

София, 18 март 2014 година, Тодор Борисов – заместник главен редактор