Татко – спомените на Божидар Крапчев

admin

Никой не се е взел от нищото. Всеки си има корен. Един -по – дълбок и по- жилав , друг – хилав и неустойчив. Но корен ! От него поникваш , на него наливаш сили и едва след като израстеш, пускаш свои ластари, свои коренчета, сам се превръщаш в създател и опора на някакви бъдни същества.

Важното е коренът – създател да не се губи , да не се затрива, да се зачита от новите подрасти и да се знае , че са негови пораслия.

Затова започвам с моя корен. Вие ще прецените дали е бил от хилавите, или от якит .

Пред мен е родословното дърво на рода ни. Захванало се е в измъчената и благословена македонска част на България, някъде в пределите на 1705 – 1710 година . . .

Много хора казват за родителя си “ баща ми „. Аз никога така не съм нарекъл татк . Бащи има много, но малцина са татковците . Вие разбирате какво се съдържа в това понятие и колко голяма е разликата между двете думи.

Единственият ми близък човек, за когото ще напиша отделно нещо в тази книжица. Защото за всички останали ще се отнася по нещо от широтата, благородството и интелекта на татко , но само при него те са събрани в едно . Това не значи, че пренебрегвам мама , децата ми , някои от най – близките ми роднини и приятели , но татко за мен беше еманация на всички човешки добродетели и достойнства.

Кръстен е на дядо си Никола. Обичаще си името , защото обичаше и всичко , което е изворно, непрефърцунено и истинно. Когато ми се роди син , кръстихме го на него – Николай . Да , но татко рече:

-Не е на мен ! Кръстили сте го с руско име! Може би е на цар Николай , но не е на мен. Аз съм Никола ! ~ и се усмихна с цялата драгост на почетения отец.

Прадядо ми Никола е родом от прилепското село Крапа / оттам е и фамилното ни име /. Учил чак до трето отделение и бил един от най – просветените в онзи край . Отрано захванал търговия , потръгнало му и алъш – веришът му стигнал чак до Дубровник , Липиска и Беч / Лайпциг и Виена /.

Предание гласеше , че отвреме -навреме хайдутувал и турчолята се страхували от него . Боели се от прадядо ми и някои нашенски по – заможни скръндзи , но не съм сигурен , че е вярно . . . Имал седем момичета и три момчета , едно от които е дядо ми . Дядо Илия беше кротък човек , слабо образован , но много кротък, сговорчив и доверчив , за беда . Казвам “ за беда „, защото тези черти на дядо са объркали живота на татко, както ще видите по – долу.

Дядо не е дошъл в София , прокуден от войните . Далеч преди тях , той е усетил потребата децата му да раснат и учат в свободната вече татковина и затова още в края на 19 – ти век премества семейството си в освободеното Царство . Повел към България 7 деца , довел 5 . Едната ми леля починала в навечерието на похода , а чичо ми Кочо се застрелял буквално на тръгване , защото получил петица по аритметика , а той признавал само отличието ! Дали лесно са ги прежалили тези рожби не е ясно , но докато бяха живи , и дядо , и баба , и татко , и лелите ми , и чичо ги споменуваха с обич и мъка . Особено Кочо .

В София дядо опитал това – онова и накрая , с малки заеми и с някой алтън от бабиния възел отворил бакалничка . Работата мъждеела , но позволила децата да се изучат. Ама за собствен дом парите не стигнали …

Татко завършил средното си образование във Втора мъжка гимназия. Това училище – светилище го има и днес , под името 22 – ро СОУ . За голяма наша радост , там учихме и ние с единия от братята ми. Понеже татко имал изключително красив, почти калиграфски почерк, понеже рисувал това – онова , а и бил влюбен в дескриптивната геометрия , имал високо развито чувство за естетика и красота , измолил да следва архитектура. Дядо склонил и ето ти го в Щутгард едно балканско момче – слабичко , почти кльощаво , с въздълъг нос , черни къси мустачки , къдраво перчемче и изправена стойка , като на запасен полковник. Захванал прилежно науките, още от България си дошъл с приличен френски език , а тук бързо направил и немския. Неусетно минали две години , но веднъж , вместо пощальонът да донесе дългочакани парици от София , връчил на татко писмо от дядо:

— Трябва да се прибереш !

Върнал се татко . Ето каква била работата : дядо ми имал брат . Умен , богат , бохем и комарджия . Работел що работел , но всяка година ходел за по сезмица – две в Монте Карло . Печелел ли, губел ли – никой не знаел . И никой не семеел да пита от близките му . Дори и жена му – достолепната и благородна стрина Донка , която беше гордост за всеки един столичен прием или вечеринка . Та този бохем , тетин Милан се казваще , минавал за много вещ по финансовите въпроси . Веднъж дядо ми се посъветвал с него как да оползотворява най – изгодно паричките от скромната печалба в бакалничката . Отговорът на тетин бил категоричен:

Вложи ги в рубли ! Купувай рубли ! Русия ще излезе скоро на европейската чаршия !

Почнал дядо да купува рубли , но точно тогава станала патакламата около Октомврийската революция , царските пари се сринали и дядо светкавично фалирал ! Той много се сърдил на брат си за грешния съвет , но му минало . Помирили се , ама точно след това тетин Милан профукал в Ривиерата цяло състояние, върнал се , написал си завещанието , полегнал си и вече не станал . Не издържала бохемската му душа шегите на ролетката .

Оттогава дядо станал чиновник . Взел го на работа един негов племенник , именит журналист – Данаил Крапчев ,сложил го да приема обявите за своя вестник . Дядо наденал ръкавелите и почнал да посреща клиенти . Но несръчно и без желание вършеше тази работа , та сътвори някои куриози от двусмислия , несръчни записи на текстове и препоръки към рекламодателите , които после се превърнаха в бисери на семейния епос. Без кавги , без шумотевица и без особени достижения , дядо кротко си отиде през средата на миналия век .

– След като се прибрал от Германия , татко не се отказал от учението , макар и да страдал по загубената архитектурна мечта . Записал се в единствения възможен тогава Университет , където се учели финанси – Свободния . Учел и поработвал , за да си помага на издръжката . След дипломирането поработил в две банки. Във втората – Банка “ Български кредит “ , се запознал с една красива кукушка девойка и това било за цял живот. А и за късмет мой и на братята ми . . .

По това време вестникът на Данаил – “ Зора “ – тръгнал много добре и станал официоз . Работата се разрастнала . Крапчев създал отделно издателско – печатарско дружество , наречено “ Преса и сложил татко да го управлява , защото му имал вяра и защото го проучил , че вече е навлязъл в тайните на финансово – стопанските проблеми . Данаил , или както си го знаем – чичо Данаил – си гледал само списването на вестника . Следял политиката , сам пишел умно и даровито , подържал връзки и давал трибуна на целия тогавашен интелектуален елит на страната . А татко поел цялата работа по отпечатването , разпространението и обезпечаването на вестника с машини , мастила и хартии. Грижел се за работниците , за бита им и за изправността на цялата техническа част . Разбира се , преди всичко треперел над всеки приход и разход , защото този вестник е единственото българско издание и до днес , което е било на пълна самоиздръжка , не е взело лев от никого и затова е съхранило до самия си трагичен край пълната си политическа , идейна и художествена независимост.

Покрай тази си работа татко имаше много и интересни познанства , а с някои се стигна и до дългогодишно вярно и богато духовно сближение . У нас са идвали Димитър Талев и Димитър Подвързачов , Светослав Минков , Николай Райнов , Борьо Зевзека , Райко Алексиев , Бръшлян , Иордан Бадев Боро Стефов , проф. Давидов , Гео Пасков и много други . Татко се познаваше с Дан Колов , с Кръстю Сарафов , с Владо Трендафилов , с Петър Дънов , с владиката Стефан , който после стана Екзарх и с много други значителни фигури на българската интелигенция , все светли сенки от недалечното ни минало .

Редакциета на вестника и “ Преса “ бяха в една сграда . Веднага след преврата на 9.IX . 1944 година комунистите ликвидираха Данаил Крапчев по най – жесток начин . Почти всички Крапчевци , в т.ч. и татко , задълго поеха по пътя на незаслужените репресии и наказанията без съд и присъда . Това после през годините се проектираше, с натрупване, на целия ни род ,на всеки един от нас . Ехото на онова безумие още не е отшумяло , но човек не бива да се обръща непрекъснато назад и да се трови от миналото . Просто трябва да се постигне примирение и опрощение, защото с мисъл за отплата и мъст не може нормално да се живее . Татко веднъж ни събра тримата братя и ни рече:

— Не хранете в себе си чувството за отмъщение и омраза . Така е станало , защото революция не се прави с кадифени ръкавици . Всичко ще мине . Живейте с добро в сърцата си ! – няколко дни по-късно издъхна …. Милият , той нарече това “ революция “ и пръв намери сили да даде непоискана от никого прошка . Аз сега, от разстоянието на годините , отчитам величието и неповторимата хуманност на този завет . И съм се мъчил да го спазвам.

Татко имаше умерени политически схващания. На младини дори се е развявал с черната копринена фльонга на широките социалисти , но никога не е стигал до Плеханов, камо ли до Маркс .

Беше демократ по убеждения , патриот до дъното на душата си и страстен радетел за присъединяването на Македония към майчица България . Четеше в оригинал немска литература и обожаваше руските класици . Болееше за дисциплината , реда и чистотата и затова харесваше немската нация . Помня колко много страдаха с мама , след като бяхме на фотоизложбата за зверствата на болшевиките в Поволжието , в Забайкалието и в ужасните концлагери . Мъчно им беше , че два велики народа могат да се изправят един срещу друг и да си причинят толкова беди . Слушаха през войната разни радиостанции и очакваха трепетно мир и само мир . Татко достойно посрещна арестуването и после – дните в затвора и на лагер . Когато го освободиха , не кълнеше и не плюеше никого и нищо. Донесе със себе си от там самоиронията и смешните случаи , издънките на персонала и спомени за дотойни българи . Горчилката , болката и обидата , скръбта по загиналите и мъката от униженията и тормоза той погреба дълбоко в себе си и не направи никога от тях капитал . Те само го укрепиха като невероятно силен и борбен дух. Не е безинтересно да добавя , че татко веднага се захвана да учи английски език , за да можел да общува директно с онези , които неминуемо щели да дойдат и да ни дарят с несправедливо отнетата ни свобода!

Целият персонал на печатницата , всички от експедицията обичаха татко , защото той се грижеше за всички . Аз бях на 6 – 7 години по онова време , но помня добре някои неща , които десетилетия по- късно се стараех да върша по татковия начин . Имаше ли болен печатар , татко го спохождаше , винаги с пакети за страдащия и за семейството му . На Коледа и Нова Година се раздаваха 13-та , 14 -, та понякога – и 15 – та заплата ! На по – бедните се доставяха по два тона въглища в началото на всяка есен .

Даруваха се рожденици и именяци , за новородените чеда на работниците се откриваха спестовни влогове , макар и със скромни първоначални суми . Татко не е уволнил нито един човек ! Може би затова тези хора се изправиха да ходатайстват за неговото освобождаване години по – късно , когато превратностите на съдбата поднесоха своите горчиви изненади . Но за тях – по-надолу.

Татко беше истински въздържан човек , без никога да е бил проносиран въздържател . В живота си надали е изпил повече от три литра вино и триста грама ракия . Само веднъж запали цигара на една сватба и щеше да си изгори панталоните от несръчност . От устата му никога не съм чул цинизъм , никога не нагруби мама . Мен ме е пляскал само два пъти от двеста заслужени повода и то – съвсем символично.

След като се възстанови от тежко заболяване , до края на дългия си и пречист живот всеки ден играеше утринна гимнастика . След като престана да работи , поне два пъти седмично ходеха с мама и приятели на Витоша . Посещаваха сказки и беседи с патриотична насоченост , ходеха редовно на театър . Почти 30 години мама и татко бяха частица от просветената и ценяща културата софийска общественост , без никога да станат сноби и без никакви фасони и предвзетост . При всеки удобен случай , при всеки семеен презник или приятелско събиране , нашите пееха . Не знам как така се случи или на мен така ми се е струвало , но моите родители и всичките им близки и роднини пееха прекрасно , знаеха безброй песни с всичките им думи и пееха на няколко езика . Чувал съм , че при събирания у нас комшиите са затихвали , в очакване на песните им !

На младини татко е играл футбол в “ Левски “ , но крехкото му здраве и един тежък воден плеврит го пропъждат завинаги от игрището . Но не и от стадиона . До 80 – годишната си възраст татко , като член на клуба на ветераните на любимото си дружество , си купуваше ,с известна отстъпка в цената ,абонаментна карта за Националния стадион . Там , на няколко реда , се събираха деятели и бивши играчи , все много интересни и приятни хора , трогателно отдадени доживот на любимия спорт . До татко сядаха един славист и един локомотивен • Над тях – “ момчета “ от ЦСКА . И левскари , разбира се . Всичката тази общност бе толерантна и възпитана , макар и да съпреживяваше живо всичко , случващо се на тревата долу .Обсъждаха , споряха , ръкопляскаха , шегуваха се , но винаги в рамките на едно достойно поведение . Те идваха на стадиона като на празник ! Те идваха да се видят , да видят и подкрепят любимия отбор , но винаги аплодираха по – добрия . Там те се ободряваха , освежаваха , наслаждаваха се на хубавата игра, наречена футбол . И си тръгваха поживо – поздраво , сподиряни от уважението на цялата публика наоколо . Тя като че ли възприемаше от тях духа на истинското спортно съперничество, но и на феърплея / тази дума тогава не я знаехме / . Питам се : не е ли възможно на днешните “ хунвейбини “ от секторите Б и Г по цялата страна да им присадим поне частица от багородството на нашите бащи ?

Той ми беше най – добрият приятел . Да , приятел ! Но това стана едва след като прехвърлих 30 – те . И не изведнъж . Полека – лека той се освободи от тегобите на смутното време , на грижите за прехраната на децата . Ние , синовете му , си поехме по своите житейски пътища , изпоженихме се , народиха се внуци и дори

правнуци . Сега най – отчетливо виждам протегната за помощ таткова ръка , когато съм бил на кръстопът , когато съм се колебал , дори когато съм падал . Без филосовствуване ,без морализаторство и сиво нравоучение , татко е бил винаги до мен . Дори и когато се оженихме без родителската му благословия . Прие просто нещата и никога не вгорчи живота ни с някакви натяквания . Той ме е съветвал , но никога не ми се е набърквал в живота , никога не ми се е налагал . Радваше се на успехите ми , интересуваше се от работата ми и от плановете ми , беше ми най – добрият слушател , когато трябваше пред някого да излея душата си . Имаше невероятен усет за красивото в материалния и духовния свят .

Беше вродено елегантен . Снимките му от по-млади години показват един изискан вкус и пълна липса на показност . След войната, във всеобщата беднотия и след местенето ни от квартира на квартира не можеше и да се мисли за “ гардероб “ , но дали ще е с обърнато старо сако , дали ще е с поизвехтели ръкавели или с изкусно закърпен панталон , татко придаваше финес на всяка дреха , защото беше винаги изпран , изгладен , избръснат , освежен с вякаква добавка , изправен и лъчезарен .

Голям празник беше за мен всеки път , когато можех да го взема от къщи и да поемем към Борисовата градина . Говорехме си за всичко и времето никога не ни стигаше да се наприказваме . Той посрещна радостно , но сдържано промените през 1989 година , а още по – хубавото беше , че не видя срива на синята идея . С неговата сдържаност той като че ли е искал да ни подскаже , че не бива много -много да се радваме , а да оценим нещата по резултатите . Колко е бил прав !

Аз не зная друг свекър така да е обичал и трите си снахи . От първия момент приемаше всяка една от тях като своя дъщеря и така си остана до края . До голяма степен това се дължи и на мама , която никога не си позволи свекървенски номера и с нищо не утежни никога живота на децата си и на техните жени . Имало е случаи на спорове или дори конфликти , при които татко заемаше като правило страната на снахите ! Той виждаше и най – дребните кусури на трима ни и ни гълчеше , докато дори и сериозните грешки на снахите не му правеха впечатление .

Голямо достояние е било да имам такъв баща . Той е един от последните благородни хора , които животът ми отреди да имам около себе си и да богатея от аурата им .

От татковата библиотечка за пръв път научих за Г . Стаматов и Елин Пелин ,за Марк Твен и Пшибишевски , за Зола и Балзак . Той имаше абонамент за най – изисканото списание за литература « Златорог « , но имаше и книгите на Чудомир с оригиналните посвещения върху тях . Първите фантастични видения на Светослав Минков и първото ми преклонение пред поезията дойдоха от томчетата на Багряна от същата тази библиотечка . С какво очудване установих , че татко знае коя е Беки Тачър и кой е Олд Четърхенд ! Той ми беше разказвал за Гъливер и Робинзон доста преди сам да се запозная с тях ! Познаваше детските стихове на Чичо Стоян и Вазов и ни декламираше най – различни неща . Чудя се кога и как е успял да натрупа всичкото това богатство у себе си и после така щедро да го раздава . . .Никога няма да забравя с колко такт и познаване на детската душа той проведе един незабравим разговор с мен – нещата за половете и всичко между тях . Ние тогава не бяхме като днешните дечурлига , много по-късно и в по – малък обем знаехме нещо за тези неща . Татко спокойно и ясно , без излишни уговорки и без да ме кара да се срамувам подреди по най – приемлив начин тази щекотлива материя пред мен . А след години и пред братята ми. Сега дали така става…..Или просто няма нужда .

Освен децата да научат татковците си на нещичко !

Толкова много още ми се иска да кажа за татко , но вече сигурно съм досадил и на най – търпеливия читател . Затова само ще споделя , че ние с жена ми не ходим много по задушници и по панихиди . Не мислим , че просто трябва да се отчетем по някакъв повод . Защото се считаме за непрекъснато в контакт с нашите мили покойници . Защото не минава ден да не споменем този или онзи от тях . Защото всеки от нас открива у себе си и у другия черти , навици , постъпки , онаследени и възприети от родителите ни . За наша радост -почти винаги за добро . Най – вече – от татко !

За мен това е перманентната , истинска и откровена Задушница , от която ние няма да излезнем . Защото тя не ни натъжава и уморява , а ни облагородява и пречиства .

От този корен поникнах . Дано не съм го посрамил . . .

[spider_facebook id=“1″]