Атанас Петров (р. 1880 г.) и Владимир Митов (р. 1881 г.), освен връстници, са и другари по съдба като безпризорни, неграмотни вестникарчета по улиците на София. В началото на 20. век стават съдружници, създават дружеството “Куриер” и постепенно обхващат цялото разпространение на печата. Чрез продажба на вестници и собствен издателски бизнес двамата се нареждат между най-богатите хора в страната.

След Освобождението периодичният печат в страната се разпространява чрез абонамент по пощата. Но периодиката стига с голямо закъснение до читателя и затова често софийските вестници излизат с различни издания за столицата и за провинцията. Появата на всекидневния печат обаче изисква по-експедитивен начин на разпространение. Така се появява ръчната продажба на вестници и по улиците на големите градове се появяват малките вестникарчета.

015Две от малките вестникарче¬та ще останат в история¬та на българската преса ка¬то имена легенди. Те ще се превър¬нат във вестникопродавците на Третото българско царство. Това са Атанас Петров и Владимир Митов. Двамата са почти връстници и имат еднакво нерадостно детство, но между двете светов¬ни войни ще се превърнат в едни от най-богатите българи.
Атанас Петров (Нако) е роден през 1880 г. в Копривщица. Съвсем малък напуска родния си град и първо отива в Пловдив, а след това и в София, където лятото се скита по улиците, а през зимата е прислужник в някое кафене.

Вместо да ходи на училище, започва да продава вестници. Остава без образование, но затова пък активно се самообразова. По този повод главният редактор на в. “Утро” Стефан Танев пише: “Четеше всеки ден. Няма ден да не е прехвърлил целия всекидневен печат и освен него и няколко коли от някоя кни¬га… С него можеше да говориш като с културен човек”.

Владимир Митов е роден през 1881 г. в София в бедно семейство. Едва шестгодишен остава кръгъл сирак и десетгодишен започва да продава вестници.

Въпреки че е без образование, бързо се издига в гилдията и до края на 19. век става експедитор и настоятел на вестниците “Народен приятел”, “Отзив”, “Поща”, “Новини”.

По-късно е съсобственик, основен акционер и административен директор на предприятието, което издава най-тиражните вестници в страната.

През 1901 г. Атанас Петров и Владимир Митов стават съдружници. Постепенно двамата завоюват позиции на водещи разпространители на столичната преса и изграждат мрежа от посредници по места.

Най-често това са книжарите. Те се наричат насто¬ятели и тяхната комисионна е твърдо между 40 и 50 процента от цената на вестника. Срещу част от тази своя печалба настояте¬лите наемат продавачи на изданията, но често страдат от не¬редовното отчитане на продава¬чите на вестници.