Георги Донков, Издател и Главен редактор на bgglas.com/, сн. Личен архив

Георги Донков, Издател и Главен редактор на bgglas.com/, сн. Личен архив

На 1 март стартира най-новата медия за българите в Австрия – Бг Глас. Електронното издание, достъпно на адрес: bgglas.com. Информационният сайт работи успешно вече месец, но създателите му, избират да го обявят точно навръх един от най-българските празници – 3 март .

Ето какво разказа първо за читателите на Любословие.БГ – Георги Донков – наш колега, журналист с дългогодишен опит в медиите, а понастоящем Главен редактор на амбициран екип, със сериозен журналистически опит, включително и в създаването и разработването на издания за българите в чужбина.

Прочете онлайн- интервюто на Андрей Велчев  с издателя на БГГлас актуално от Австрия.

Моля представете се на нашите читатели:

Казвам се Георги Донков. На 45 години съм. Роден съм в София. Щастливо женен с дъщеря, която за съжаление уверено върви по моя път. Участвал съм в създаването на някои от най-популярните и в момента радиостанции у нас, както и в новинарските редакции на няколко телевизии, някои от които дори съм ръководил. Автор и режисьор съм на над 20 документални филма, част от които удостоени с престижни награди. От 2006 г. живея трайно извън страната. До края на 2013 г. бях главен редактор на “Българският Вестник” в Кипър. А вече 3 месеца, заедно с колегите ми, разработваме новинарския сайт за българите в Австрия bgglas.com

На 3 Март и след него, смятате ли, че все по-важно е да запазим своята идентичност и доколко вашата медия ще помогне на нашите съграждани извън граница на родината?

Винаги съм смятал, че независимо от ситуацията в България и това в коя точка на света се намираме, трябва да пазим идентичността си. Ако човек е решил трайно да се засели някъде в чужбина неусетно попива някои от характерните за новите си съграждани навици, обичаи, жестове, ако щете.

Празнуваме техните празници, преживяваме техните възходи и кризи, веселим се и тъгуваме заедно с тях. Това обаче не трябва да е причина да губим себе си. Ето точно тук е мястото на медиите като нашата – емигрантските.

Мисля, че една от най-важните задачи пред нас е да съхраняваме идентичността, езика и културата на сънародниците си. Успях в Кипър, сигурен съм че ще успеем и в Австрия.

Мислите ли, че да напуснеш България е като за изоставиш болната си майка?

Не, не е коректно да се правят подобни сравнения. Светът вече е толкова малък, че разстоянията и границите нямат почти никакво значение. А дори и да сравним България с “болна майка”, всички ние, които живеем далеч от нея, ѝ изпращаме близо 2 милиарда евро годишно, благодарение на които тя все още е жива. Тук трябва да отбележа, че тази сума е по-голяма от сумата на чуждестранните инвестиции у нас.

Каква е цената на това да си далеч от родното?

Зависи от гледната точка. Слава Богу имам възможност редовно да се прибирам в България и раздялата не е толкова тежка. Но липсата на близките и приятелите не е за пренебрегване. Независимо, че благодарение на съвременните комуникационни технологии поддържаме ежедневен контакт, винаги ни се иска да сме по-често заедно. Самотата е друг сериозен проблем, пред който са изправени повечето от нас. Необходими са няколко години, за да си създадеш нова среда на новото място.
Нормален и спокоен ли е животът в Австрия, особено за чужд журналист?

Животът в Австрия като цяло е спокоен, независимо от професията, която упражняваш. При нас журналистите обаче е малко по-различно. Винаги си нащрек, доста често има някакво напрежение, без значение в коя точка на света се намираме.

Каква е мисията на един журналист, който представлява лицето на малка България?

От повече от 15 години съм стрингър на няколко големи световни медии и както колегите ми там, така и повечето от потребителите им са наясно, че съм българин. Моята цел е да съм обективен, да спазвам всички журналистически стандарти и винаги се старая, информацията която предавам да бъде от полза за максимално много хора. Смятам, че до този момент не съм изложил родината си.

Сплотена ли е общността ни в Австрия?

Ние българите сме известни с това, че трудно се обединяваме. Ако не беше така ситуацията в България със сигурност щеше да бъде доста по-различна. За съжаление това тъжно правило донякъде се потвърждава и в Австрия. Първите ми впечатления са, че и тук има групи, страдащи от синдрома “кой да води бащина дружина”. Надявам се обаче, че с появата на bgglas.com нещата ще се променят. Опитът ми показва, че една силна медия е в състояние да обедини много хора, чрез каузите и инициативите,които създава и подкрепя.

На коя друга медия за българи приличате и с какво сте различни?

Като цяло емигрантските медии си приличат и това е нормално – темите, които интересуват сънародниците ни в чужбина са едни и същи. Естествено, че на нас ни се иска да направим нещо по-различно. Ще се опитаме да обхванем повече и по-разнообразна тематика, да бъдем по-бързи и по-актуални, с идеята читателите да ни ползват като основен източник на информация, а не като допълващ.

Как се финансирате? И как ще спечелите аудитория?

На този етап се финансираме изцяло със собствени средства. Нямаме нито скрит собственик, нито “благодетел”, безкористно решил да ни подкрепя. Надяваме се, че ще успеем да разработим bgglas.com така, че поне да започне да се самоиздържа. А ще се опитаме да спечелим аудитория с коректност, актуалност и честност. Силно вярваме, че, тези качества все още се ценят.

Пожеланието Ви към читателите на Любословие.БГ и Българите в родината?

Вяра и кураж! Всички имаме нужда от тях.

[spider_facebook id=”1″]