mm_1393878290Слово на президента Росен Плевнелиев по случай 136 години от Освобождението на България, БНТ
Росен Плевнелиев: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, Ваше светейшество, уважаема госпожо кмет, уважаеми министри и народни представители, ваши превъзходителства, скъпи сънародници.

На 3 март празнуваме възстановяването на българската държавност. Държавната независимост на България не бе поднесена даром през 1878 година. Първите пушки на войната за националното освобождение на българите гръмнаха още през 1876 година, когато избухна Априлското въстание. 3 март е нещо много повече от национален празник, той е символ, че дори след най-черната и непрогледна нощ в утрото на новия ден неугасващият български дух се възражда за нов живот.

Ние, българите, знаем, че бъдещето принадлежи на онези народи, които успяват да извлекат поуки и от най-тежкото си крушение. За нас свободата национална, но и лична, има особена стойност. Всички помним думите на Любен Каравелов, който в далечната 1869 година написа: „За човека е потребна най-напред от всичко свобода“. Тя обаче, както е казал един друг знаменит българин – Пенчо Славейков, „първо трябва да изгрее в сърцата“. Свободата озари душите на нашите деди, които по време на Априлското въстание се пренесоха в жертва пред олтара на отечеството.

Руско-турската война от 1877-1878 година разкъса оковите на вече свободните в сърцата, но все още поробени физически наши сънародници. Днес за 136-ти път ние скланяме глави с признателност пред саможертвата на хилядите руснаци, белоруси, украинци, румънци, финландци, арменци, грузинци, поляци, литовци, латвийци, естонци, сърби и черногорци, участвали във войната. С гордост си спомняме и за онези хиляди наши предци от българското опълчение, които с подвига си доказаха на света, че след 500 години чужда власт българинът е заслужил своята национална свобода. Освобождението ни завеща санстефанския идеал.

Неговите граници обаче бяха начертани за първи път не от генералите и от дипломатите, а от свободните в сърцата си българи, когато на безпрецедентното за Османската империя допитване през 1874 година, наши сънародници направиха избора да се присъединят към първата ни национална институция – екзархията. Свободният глас на дедите ни бе този, който очерта духовната карта на България, който определи бъдещето й. Днес ние можем да намерим прочит на този идеал, като се вслушаме в гласа на народа и подсилим пряката демокрация.

Още преди своето освобождение предците ни начертаха посоката, която следваме и днес – да изградим чиста и свята република и да бъдем равни с другите европейски народи. В днешния ден е важно да намерим точните на съгласие, които ни обединяват и които ще ни помогнат заедно да работим за модерна и просперираща България. Бъдещето ни зависи от всички нас. От изборите, които правим като личности и граждани; от решенията, които вземаме; от ценностите, които отстояваме. Делото на българските възрожденци и патриоти може да бъде завършено като изградим своята справедлива държава и демокрация от европейски тип. Зависи от всеки един от нас.

Скъпи сънародници, с мъка трябва да признаем, че за героите, положили костите си за свободата на отечеството, се сещаме предимно в празничната атмосфера на тържествата. Забързани в своето ежедневие рядко намираме миг, за да положим китка цвете на техните гробни или възпоменателни места. Ето защо днес тук от тази висока трибуна искам да отправим послание към младите. Млади сънародници, миналото ни е много повече от фактите, записани в учебниците по история. То е изковано със себеотрицанието и саможертвата на бащите и дедите ни.

Подкрепете грижата за историческите паметници във вашия град или село, във вашия квартал, до вашето училище, читалище или парк. Нека всяко училище осинови поне един паметник. Грижейки се за тези национални светини, вие възстановявате връзката между минало и настояще.

Синовната грижа за паметниците на героите не е единствено почит към миналите поколения, тя е завет към тези, които идват след нас. Нека с общи усилия епопеята на забравените стане епопея на незабравимите. Младите хора трябва да знаят историята на своя народ такава, каквато е, без да се крият и манипулират фактите. Но, освен знание, трябва и възпитание.

Ще научим младите на родолюбие и патриотизъм не с оценките в училище, а когато покажем, че всеки има отношение към родината, демокрацията и държавността. Демокрацията и просперитетът не могат да бъдат просто подарени или инсталирани. Те се изработват, за тях се борим всеки ден. Демокрацията е постоянен процес, като всяко усилие си струва. Така е и с родината – всяко усилие си струва.
Да живее България!

| | 03.03.2014 22:06 | БНТ | ч. 18:00 |

[spider_facebook id=”1″]