468934_458359234257646_1765235831_oИнтервю на Виктория Йосифова-Илиева с издателят на безплатния вестник “19 минути” Борис Ангелов

Бихте ли се представили на нашите читатели, кой е Борис Ангелов и защо се занимавате с медии в България?

Вие ме представихте – казвам се Борис Ангелов и се занимавам с медии. Правя го от 1991 г., когато бях на 15 години. Смятам, че медиите се превръщат във все по-важна част от живота на хората не само в България, но и в целия свят. Няма по-забавна и по-интересна работа. Освен това, чрез нея може много да се помага, което се опитват да правя винаги, когато мога.

Как се издържа едно безплатно печатно издание у нас?

Трудно. Вече шеста година обаче успяваме да го правим. Вестник “19 минути” беше първият и остана единственият безплатен всекидневник у нас. Конкурентите не издържаха, защото не обичаха своите проекти. Плюс това, във всеки бизнес първият има най-голям шанс да се справи. Другото конкурентно предимство е човек да бъде най-добър. Явно не са могли да бъдат по-добри от нас и се провалиха за броени месеци. Рекламният пазар е доста малък, но пиарът стана алтернатива, а безплатният вестник е много силен канал.

Защо хората се интересуват от жълтите новини повече, отколкото от политическите или икономическите?

Това не е български феномен. И най-сериозните вестници като “Таймс” станаха таблоиди, започнаха да изкарват по-закачливи новини на предните страници. Причините са много. Първата е, че телевизиите и интернет вече са толкова развити, че вестниците могат да бъдат интересни с друг вид истории. Ние, разбира се, имаме и най-успешния светски сайт в България “Слава” като част от групата. Навремето, преди 14 години, първи направихме списание за български звезди. Тогава всички пишеха само за световните. Имаме си традиция, както виждате. “19 минути” има 2 страници за “жълти” новини от общо 16.

Страх ли Ви е от насилие, което може да възникне спрямо Вас или семейството Ви, заради професията, която упражнявате

Няма какво да ме е страх, след като вече ми се е случвало. Нося си белезите с гордост.

5. Налагате ли си автоцензура?

Всеки го прави. Митът за нецензурираната журналистика е дълбоко погрешен. Понякога се спестяват неща за страданията на хората – болести, гадости от всякакъв характер, които написани биха ги унизили. Друг път личните отношения с някого са причина за автоцензура. За мен винаги връзките между хората са били много по-важни от спечелването на 5 лева или завъртането на 1 новина. Разбира се, частните медии се издържат от реклама и не е етично да поставят рекламодателите си “на пангара”.

Как намирате рекламодатели за изданието си “19 минути”?

Обикновено сами ни намират, защото каналът е много силен. Всеки, който е проверил, се е убедил.

Журналистите, които работят в него получават ли заплати?

За съжаление не работят за нас единствено и само, понеже сме твърде симпатични. Получават заплати редовно, при това достатъчно добри.

Защо сте избрали името на изданието “19 минути” и какво символизира то?

Вкарването на идеята за време в названието придава динамизъм. Много хора мислеха, че това е точният срок, за който се прочита вестникът. Смешното е, че горе-долу и това е така. Тъй като метрото е основно място за раздаването на изданието, идеята за динамизъм и спестено време е много важна. А минутите са точно 19, понеже “20 минути” и “15 минути” има но много други места по света.

Каква е цената на един тираж и колко бройки издавате дневно?

Това е търговска тайна, както се сещате.

Къде се разпространява изданието и защо точно тези места сте избрали?

Местата са петдесетина, така че би било трудно да ги изредя.

Има ли хляб в издаването на безплатно издание у нас?

Има и хляб, и зрелища.

Вие сам за себе си като какъв се определяте – журналист, издател, вестникар, бизнесмен или шоумен?
Когато ме представят, най-често използват “издател” или “журналист”. Шоумен е нещо, което не съм. Лично аз бих казал, че съм човек, който обича да пише и е превърнал своето любимо занимание в работа.

Още от  Виктория Йосифова-Илиева