TED3Умните разговори никога не са били толкова ценна стока. Клиповете с осемнайсетминутни лекции от абсолютни експерти в различни области са хапчето срещу глупост в обедната почивка. „Тайните на океанските дълбини” или „Имат ли роботите душа” са антидот срещу смешните видеа с танцуващи бебета и котки, изглеждащи като Хитлер. От 2006 г. насам, когато „уроците” от конференциите TED (Tehnology, Entertainment, Design) за първи път се появиха онлайн, заразиха мрежата като вирус. Въпреки дължината и сериозността си. Харизмата на глобалния феномен обаче се поизтърка. „Вече е трудно да намериш диамант сред полето, пълно с камъни”, се говори във форумите. Дори верните фенове се съмняват: дали платформата за „идеи, които си струва да се споделят”, не е амвон на поредния интернет пророк. Или най-обикновена кутия с пуканки за ума?
Една от омагьосващите съставки на TED са говорителите – най-големите мозъци на планетата, които собственикът и куратор на конференциите Крис Андерсън от книжни плъхове превръща в рок звезди. За повече блясък загребва и от каймака на шоубизнеса и политиката. После разбърква добре.
Дейвид Гало, Артър Бенджамин, Виджай Кумар…
Ако имената им не ви говорят нищо, опитайте с Франк Гери, Лари Пейдж, Стивън Хоукинг, Даян фон Фюрстенберг или Исабел Алиенде. Списъкът с лектори на TED е като лист с имената на пасажерите в един модерен Ноев ковчег.
Те излизат на сцената като рок звезди, разтварят ръце и завладяват публиката. Говорят с чувство за хумор и на достъпен език. Тяхното соло е прекъсвано само когато залата се смее на шегите им или възклицава в миговете на прозрение. А сценичните номера могат да участват в конкурс за таланти. Супермодел на Victoria’s Secret се преоблича на живо, невроанатом излиза с лъскав човешки мозък в ръка, Бил Гейтс пуска комари в залата. Е, никой не може да се мери с презентацията от Космоса… Нищо чудно, че броят на пристрастените расте. Актьорът Уил Смит признава, че гледа TED Talks часове наред. „Дълго след като слушам тези разговори, нося думите със себе си”, споделя Елиф Шафак.
„Сякаш съм на круиз с кораб,
ПЪЛЕН СЪС СЦИЕНТОЛОЗИ”, се чуват гласове от обратната страна на Земята на вдъхновението. И усещането не е случайно. Платформата въоръжава своите лектори със „заповеди”. Първата най-вероятно е: „Започнете силно”. Голяма част от евангелисткия привкус се дължи и на миналото на Крис Андерсън. Той израства сред библии и проповеди с родители мисионери – очни хирурзи, които обикалят Индия и Афганистан. Крие се ражда в Пакистан, иска да стане лекар, но след Оксфорд започва да работи като журналист. Издава хоби списания за компютри във времето, в което Бил Гейтс и Стив Джоб променят алгоритъма на света, и бързо се превръща в медиен магнат. Купува TED от създателя й Ричард Уърън през 2000 г., напълно влюбен в концепцията. Дотогава тя (основана през 1984 г.) е нещо като клуб, в който вечерят господарите на вселената. Цената за място е четири хиляди долара, а принципът е прост: „Който плаща, влиза”. Новият собственик обаче преследва по-висока цел. Задълбочава темите, вдига таксата на шест хиляди и налага нов фейс контрол: форма за кандидатстване и покана, което мнозина намират за унизително. Местата за годишните гала изпълнения се разграбват за седмица. А събитията са толкова престижни, че раждат нова порода сноби тедстърите. Те делят света на две – тези, които присъстват на TED, и тези, които остават отвън.
Спасителите на глобалното знание се простират твърде нашироко. И критиците започват да говорят за елитаризъм: „Годишната конференция е събитие за свръхбогати, организирано от свръхбогати”. „Елитарно е. Но позволява на хиляди обикновени хора по целия свят да разрушават бранда,ставайки организатори на местни TED прояви”, контрира собственикът.
ФРАНЧАЙЗЪТ Е РИСКОВ,
ГЕНИАЛЕН ХОД. Всеки, който иска, може да направи среща под логото на марката – TEDx. Естествено, кутията върви с инструкции без екстремисти, без продажби на стоки и политически или религиозни агитации. Събитията са безплатни, освен ако корабът майка не разреши обратното. Момчетата от върховете на Forbes могат да вземат уроци по маркетинг от Андерсън. TED е пример за нов бизнес модел, който впряга феновете на бранда да работят за развитието му. От Найроби до София – всички са вдъхновени.
Но какво печели TED в долари? Бившият издател ловко заобикаля цифрите, докато в мазето на неговата „прозрачна къща със знания” работи тотална машина за пари. Захранва я агресивният подход на платформата със специални цени за покровители, нови събития с огромни такси за вход и скъпи онлайн абонаменти. Когато удари чертата, Крис Андерсън прибира най-малко $23 млн. долара от конференция.
Според изследване, когато
ЧУЕШ ЕДНА ДОБРА ИДЕЯ, се чувстваш така, сякаш си част от създаването й. На което се дължи много от популярността на TED. Истината е обаче, че там едва ли ще се роди план за обезоръжаването на Иран или за лечението на рака.
Въпроса за смисъла и бъдещето на платформата повдигна миналата година професорът по визуални изкуства от Калифорния Бенджамин Братън. През декември на местно събитие в Сан Диего той започна да разгромява TED буква по буква на неин терен. Зад „технология, забавление, дизайн” всъщност стоят посредственост, мегацърква и инфотеймънт. Главният проблем е, че тук всичко се опростява прекалено, а светът и връзките в него са твърде сложни. Моделът напомня за American Idol – една идея не струва, ако говорителят й не накара публиката да се чувства добре, докато го слуша. Това е „рецепта за цивилизационна катастрофа”.
„Простотата не означава
ОГЛУПЯВАНЕ – идва отговорът на Крие Андерсън от трибуната на Guardian през януари – Ние търсим елегантни обяснения. Един от начините да се мисли за TED е като опит древното изкуство на комуникацията да се облече в модерни дрехи, за да бъде забелязано в днешната битка за внимание.”
Между двата лагера прехвърчат куршуми. Скептиците продължават да се съмняват, а платформата не спира да расте. Бъдещето й е обвито в догадки. Само един факт остава непроменен. Никой не казва „не” на TED, когато получи покана. Дори Бенджамин Братън.
ГОЛЕМИЯТ ПРОБИВ
Ракетата носител на успеха е решението на Андерсън през 2006 г. да качи онлайн лекциите на своите говорители. Така двигател на успеха на TED става нещо, което в същността си противоречи на принципите на интернет .По-краткото е по-добро, по-глупавото работи”. Вместо да разруши бизнес формата, за шокиращо кратко време аудиторията от 850 души годишно става половин милион всеки ден.

25.02.2014 13:21 | AMICA | стр. 50; 52