img_216788След кратко боледуване от пневмония, на 18 февруари т.г. в Страудсбърг, щата Пенсилвания, на 91-годишна възраст е починал проф. Спас Тодоров Райкин, съобщиха близки до семейството му пред “Еврочикаго”.

Поклонениетo се е извършило на 21 февруари в черквата “Света троица” (Holy Trinity Orthodox Church), на която той е един от основателите. Двама свещеници – Николас (Nicholas J. Solak) и Теодор, от двата православни храма в града, са опели бележития покойник. Проф. Райкин живееше в Страудсбърг заедно със съпругата си Руби (Ruby Raikin). Той оставя опечалени две деца – син и дъщеря, a така също внук и внучка.

С кончината му българската емиграция губи един от най-изтъкнатите си представители. Проф. Райкин е известен със своята политическа, научна и историческа дейност, оказала духовно влияние както върху българската общност в САЩ, така и върху обществения и политически живот в България. Многобройните му публикации и книги ще останат като ценно наследство за бъдещите поколения. Безкористната му себеотдаденост, родолюбие и патриотизъм оставиха светла диря в историята на българската емиграция.

През 2012 г., във връзка с неговата 90-годишнина, проф. Райкин бе награден от Държавната агенция за българите в чужбина с почетен медал “Иван Вазов” – това бе единствената награда получена от родината.

До сетните си дни проф.Райкин не бе безучастен към случващото се в България. Редакцията ни говори с него преди по-малко от месец. На снимката по-долу ще видите неговия имейл от 28 януари 2014 г. написан по повод готвения проект за Национална стратегия за българите в чужбина. В интервюто за Еврочикаго от началото на месеца, посланик Поптодорова ни съобщи, че никой българин от САЩ не бе намерил време да се включи в инициативата. Но единствено професорът ни изпрати имейл, с който се извини, че поради краткото време до крайния срок – около 48 часа, не е в състояние да даде своето мнение.

Спас Тодоров Райкин е роден в с. Зелениково, Пловдивско, на 26 октомври 1922 г. Син е на Тодор и Минка Райкин. Той израства в селско семейство в изключително голяма беднота.

След завършване на прогимназията като първенец на класа в 1937 г., за две години работи като махленски овчар и говедар, помага в полската работа на баща си и къщната работа на майка си. През септември 1939 г. постъпва в Пловдивската Духовна семинария, която завършва през м. юли 1945 г. – през всичкото време като първенец на класа. През м. септември постъпва в Богословския факултет на Софийския университет и завършва, пак като първенец, през 1949 г. Като член на управителното тяло на Студентското дружество “Св. Патриарх Евтимий” за две години организира седмични сказки във Факултета, където видни учени и общественици говорят на стотици посетители. Същата есен е назначен за учител-възпитател в Софийската Духовна Семинария – до повикването му да изпълни военната си служба като трудовак, през 1950 г., в Безмер и в Балчик – 1950-1951 г. – при каторжнически условия. Неговото израстване, образование, трудовашка служба и партизанство в Родопите са описани в книгата му “Синя и Червена България”. На 6 май 1951 г., с двама приятели трудоваци, избягват от Балчик до Варна пеша, пътуват с влака до Пловдив, там ги посрещат представители на нелегалната организация “Българин съм”, завеждат ги в балкана над с. Марково, въоръжават ги с карабини и бомби, и образуват ядката на съпротивителна група. След 44 дни в Родопите, заедно с присъединилите се към тях членове на нелегалната организация, преминават в Гърция на 19 юни 1951 г.

В Гърция Спас Райкин прави доклад до Световната организация на Църквите за положението на Българската църква. Докладът получава висока оценка от ръководителите на Световния Съвет на Църквите. Както го уверяват тогава, те за първи път да научили за преследването на Църквата в България. От ССЦ му отпускат стипендия да следва в Атинския богословски факултет, после в Женевския, Базелския и Лондонския университети. В 1954 г. получава виза за Америка, с гаранция от Митрополит Андрей, и пристига там на 30 юни същата година. Настанен в митрополията, той служи като секретар на епархията и бива назначен за Секретар на Българската програма за разселване на български бежанци в Америка, в Църковната Световна организация на Църквите, субсидирана от Държавния Департамент. След закриването на тази програма в 1957 г. той започва работа в Благотворителната организация “Травълърс Ейд Сосайъти” като социален работник – посрещане и помагане на нуждаещи се пътници от Европа в Америка. В качеството му на такъв на него се възлага да посрещне и предложи услугите на организацията на семейството на завръщащия се от Съветския съюз Лий Харви Осуалд, убиецът на Президента Кенеди, което става предмет на всякакви спекулации в цялата литература, която се появява през следващите десетилетия. Случаят е споменат в Доклада на Комисията Уорън. В същото време той се записва в Колумбийския университет, във факултета по политология, който завършва със степен Магистър по Политически науки, и продължава да работи за докторска степен. Междувременно в 1956 г. той се задомява, раждат му се две деца, финансовото му положение се влошава, и когато в началото на септември 1963 г. малък колеж в Охайо, Райо Гранд, му предлага професорско място да преподава История, той напуска Ню Йорк и се посвещава на академическата си кариера. В 1965 г той получава назначение като Професор в Държавния университет в щата Ню Йорк -Потсдам, и в 1966 г. се премества в Държавния университет в щата Пенсилвания, кампус Ийст Страудсбург, където остава до пенсионирането си в 1991 г.

Още с пристигането си в Америка Райкин се включва в българската емигрантска политика. Скоро той се запознава с д-р Калин Койчев, намира с него единомислие по политическите въпроси и влиза в организацията, която той представлява в Ню Йорк – Български Национален Фронт, възглавявана от Д-р Иван Дочев от Торонто. В същото време той влиза и в Българо-Американската Лига и става редактор-основател на нейния орган – “American-Bulgarian Review”. Поради вътрешни политически борби в Лигата, той я напуска и става редактор на органа на БНФ – “Борба” – 1956-1962 г. В 1962 г., по причина на разногласия по политиката на организацията, прокарвана от него в списанието, той се оттегля от редакторството на ABR и в 1964 г. прекратява членството си в БНФ, поради остър завой на дясно в политиката на организацията. През всичкото това време той е Секретар на нейния Централен Управителен Съвет. Той също така представлява БНФ в международната организация на емигранти от източна Европа, “American Friends of the Anti-Bolshevic Bloc of Nations”, на която в 1960-1962 г. става Главен секретар. В 1972 г. Райкин е приет в гичевисткото крило на БЗНС в емиграция, водено от бившия народен представител Тончо Тенев, от групата на Никола Петков, където вече е станал член и д-р Калин Койчев. В 1944 г., на 26 октомври, той е приет в БЗНС от дружбата в родното му място. В 1978 г. той напуска тази организация поради преминаването на Тончо Тенев и Калин Койчев на страната на българското комунистическо правителство. Заедно с брата на Тончо Тенев, Жечо Тенев, и Христо Коновски, те образуват Временнен Секретариат на “БЗНС- “Димитър Гичев” и започват да издават, под редакторството на Райкин, списание “Свободно Земеделско знаме” – 1978-1991 г. Списанието публикува материали изключително писани от Райкин и излиза в 67 книжки. С промяната на режима в България в 1989 г. Временният Секретарят и списанието прекратяват дейността си.

Заедно с политическите си занимания, Райкин не оставя на втора линия академическите си интереси. Той преподава История на Цивилизацията, Древна История, Средновековна История, Модерна Европейска История, История на Русия, История на Съветския Съюз, История на Източна Европа и Въведение във Философията. През всичкото това време Райкин членува в “Аmerican Association for Advancement of Slavic Studies” – AAASS. В продължение на десетилетия той присъствува на годишните конференции на организацията, на които се събират над 1 200 учени от цяла Америка и Европа. На тези конференции се изнасят доклади от известни учени по исторически, политически, лингвистически, икономически и други културни въпроси. Райкин взема живо участие във всички панели, където се разглеждат общи политически въпроси и такива, засягащи България. Той сам организира панели, на които бяха поставени на обсъждане български въпроси от водещи учени в полето на славистиката, историята и политиката. Пред много панели той изнесе доклади по същите въпроси и участвува активно в много дискусии, където се разглеждаха български въпроси. Сам той организира панели на тези конференции по въпроси, отнасящи се до българската история, които председателствува и води дискусиите.

Студии от Райкин са поместени в много научни издания. Стотици негови писма до редакторите на вестници, включително “Ню Йорк Таймс” и местния вестник “Поконо Рекорд” са помествани през десетилетията на неговата обществена дейност. В 1993 г. в България бяха издадени неговите статии в “Свободно Земеделско Знаме” в пет тома, посветени на актуални политически въпроси под общо заглавие: “Политически проблеми пред българската общественост в чужбина”: 1. Проблеми на българската външна политика, 2. Проблеми на Българския Земеделски Народен Съюз, 3. Проблеми на Българската православна църква, 4. Комунизъм, Социализъм, Фашизъм, национализъм и 5. Човешки права. Между 2000 г. и 2009 г. той публикува серия от 13 тома под общо заглавие “Политическо пътешествие срещу ветровете на 20 век”, където са събрани всичките му статии, анализи, съобщения, и доклади за дейността му всред Българската емиграция от 1954 г. до края на века. През 2012 г. излиза от печат в два тома историческото му изследване на тема: “САН СТЕФАНСКА БЪЛГАРИЯ. Поява, съдба, триумф и трагедия на българската национална идея.” През изтеклите десет години неговите публикации наброяват двадесет тома.

По време на режима в България отпреди 10-ти ноември 1989 г. Райкин критикува най-остро акомодационизма на БПЦ от емиграция. След преврата в комунистическата партия, по-точно след обявяването на схизмата на 25 май 1992 г., той застава зад Патриарх Максим и Св. Синод и в продължение на десет години се бори с разколниците с десетки статии в пресата в България и писма до видни български държавници.

В Америка той дава подкрепата си на Митрополит Йосиф и му помага за спечелване на делото, заведено от него против разколниците окупирали Митрополитската катедрала “Св. Св. Кирил и Методий”. Той публикува стотици документи от това време в защита на БПЦ от отпадналите владици и духовници, в т. 12 и 13 на неговата серия “Политическо пътешествие срещу ветровете на ХХ век.”

Преди да се оттегли от научните си и политически занимания, след като беше встъпил в своята 90-та годишнина, Райкин организира своята aрхива, покриваща 60-годишна дейност в обществения живот на българската емиграция. Тази архива – 99 тома – беше приета от Hoover Institution of Stanford University, Кaлифорния – за съхранение и ползване от бъдещи историци