2

Светлана Джамджиева е журналист, завършила е българска филология. Радва се, че много от младите й колеги в новосформирания екип на „Клуб Z”пишат на правилен български език. Умение, което по нейни наблюдения, е вече дефицит.

Екип от доказани професионалисти е събрала бившата главна редакторка на “Труд”, под чието ръководство на 1 март в интернет пространството ще стартира информационно-аналитичен сайт, а дни по-късно и месечно политическо списание.

Издател на двете нови медии е изпълнителният директор на “Софарма” АД и председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) – Огнян Донев. Донев и Джамджиева работеха заедно до 2012 г., докато бизнесменът беше собственик на вестниците “Труд” и “24 часа”.

Джамджиева се е доверила отново на заместниците си от “Труд” – Георги Трайков и Мила Аврамова, които ще отговарят съответно за списанието и сайта.

Политиката в новите медии е в ръцете на известния журналист Иван Бедров, който през последните години последователно работи в “Свободна Европа”, Би Ти Ви, РЕ:ТВ, “Пари” и “Капитал Дейли”. В политическия екип са още Стефан Миланов от в. “Труд”, както и репортерката Пламена Тодорова, която идва от в. “Телеграф”.

Към екипа се присъединява и бившият кореспондент на “Труд” в Брюксел – Веселин Желев, известен с критичните си материали към управляващите. Бизнесът и икономиката също ще бъдат поверени на бивши кадри на “Труд” – Светослав Метанов и Емил Петров.

Културата се поема от Емил Тонев, дългогодишен журналист от “Подкрепа”, “24 часа”, “Труд”, бивш главен редактор на “Една седмица в София” и “Паралели”, писател и сценарист.

Светлана Джамджиева и Андрей Велчев

Светлана Джамджиева и Андрей Велчев, снимка Евгени Димитров

Виж само в медията на медиите – Любословие – Първи снимки от редакцията на „КЛУБ Z”

А.В. Г-жо Джамджиева, как събрахте смелост във времена трудни за медиите да започнете нов медиен проект? 

С.Д.  До Клуб „Z” – името, под което ще работят двете най-нови медии на родния пазар, се стигна  защото аз съм човек, който може да се занимава само с медии и да прави журналистика. Мислила съм да се занимавам с готвене, с разни такива неща, но някакси, не че не ми се отдава, напротив – готвя чудесно, но не мога да си изкарвам хляба с това. Да ви обяснявам, че за мен журналистиката  е кауза, е смешно. Но истината е, че в моя живот журналистиката е нещо много важно.  До новите две медии се стигна  заради ситуацията в държавата, такава каквато е в момента. Струва ми се, че има мегдан за друг вид медия. Не искам да обиждам никой колега, но мисля, че има пространство за интелигентна медия, такава която да се опита да върне доверието на хората, на читателите. Хората не вярват на медиите като цяло. Искам с моя екип да се опитаме да създадем  нещо, в което те да започват да вярват. Ако не на 100 процента, защото никой не се доверява напълно, то поне да се доверяват повече и да са сигурни, че това което правим, го правим от чисти, почтени подбуди.

А.В. Как се създава екип, при положение, че знаем как това е една от най-трудните задачи на главните  редактори и мениджърите въобще? Как склонихте този силен екип, който вече анонсирахте, да бъде заедно?

С.Д.  По най-простия начин. Обещах им свобода. Явно това е дефицит в днешно време. Това показва и класирането ни по свобода на медиите в света. Колегите се чувстват несвободни.  Веднага бързам да направя едно уточнение, понеже вече по разни сайтове и вестници плъзна слухът, и зная, че много хора се опитват да злоупотребяват с това, че аз давам двойни заплати… Честна дума,  казвам ви, че не давам двойни заплати. За съжаление. Бих искала, стига да имах тази възможност, защото, според мен, журналистиката е един много важен труд и  заслужава да бъде високо материално оценен. Аз давам само свобода и право на мислене.  Тук в редакцията вече са наети 20 човека, които обсъждат всичко заедно.  Имаме зала, в която по всяко време, когато трябва да се решава нещо важно, се събираме и обменяме идеи и  съвети, освен ако не го правим виртуално. Това е важно за екипната работа. Право на мнение имат най-младите, те са на  23-25 години, имат право на глас и корифеите. Добър ми е екипът! Надавам се да стане още по-добър. Тук е част от стария екип на в. „Труд“. Безспорни имена в българската  журналистика. Но за да не решите, че сме избирали само хора от бившата ми медия, тук има и колеги от в. „Телеграф“, в. „24 часа“, телевизии, търсила съм. Истината е, че избирахме за всеки ресор и работа точния човек. Т.е. за всяко нещо ние знаехме какъв профил ни трябва.

 

4

 

А.В. Според вас, изяде ли мишката книжката? И вестника?  Въпреки, че от години се говори за края не пресата, виждаме, че вестниците и техните редакции продължават да са генератор на новини и силни разследвания, дори и денят започва с преглед на печата във всички телевизии.

С.Д.  От една страна една огромна част от хората вече предпочитат мишката, от друга – има хора, свикнали да седнат сутрин и да си отворят вестника. За мен е особено сложно, защото аз съм  точно в тази възраст, в която бавно преминавам от едното в другото. Както виждате в момента около мен няма нито един вестник, което само да преди няколко месеца щеше да бъде абсурдно. Аз бях свикнала да започвам деня с всички вестници, сега го правя същото, но чрез онлайн изданията. И все пак си мисля, че медиите от печатен тип ще останат в някакъв вид. Затова избрахме варианта сайт – информационно-аналитичен,  и списание, нещо като нашия поклон към хората, които четат на хартиен носител. То е като с книгата – можеш да имаш 10 варианта да си четеш книгата на мобилно устройство, но несъизмеримо е удоволствието да я пипнеш.

А.В. Преди години ваш колега – Валери Найденов, каза, че “вестникът не е за да се чете, а за да се продава” , не убива ли това същинския смисъл на медиите?

С.Д.  Не  си спомням в какъв смисъл, го е казал Валери това, но според мен той се опитваше да прави точно вестници, които да се четат. Да, вестникът е хубаво и да се продава, защото в България още някакси не сме научили едно нещо – ако не държиш на стойностната и вярна информация, което те прави информиран и осведомен човек, за да взимаш правилни решения – това струва много пари. И колкото по-малко пари се заделят в медиите и се дават в медиите, толкова по-ниско ще е качеството на информацията. Толкова по-необразовани ще са самите медии, толкова по-ниско ниво ще имат. Мисля, че това е имал предвид той тогава.

А.В.  Знаем, че доверие, се гради много трудно, а се губи за секунди. Как вашите издания ще възвърнат доверието на медийната аудитория и ще спечелят читатели? Четвъртата власт е все по-малко четвърта, не е ли трудно?

С.Д.  Честно казано, не зная. Не зная как да го обясня.  Аз си го представям по следния начин: според мен читателите имат верен нюх, независимо от разкаляната област, в която сме в момента,  те имат нюх за това кой обслужва някого и нечии интереси и кой настина се опитва да прави нещо сериозно. Единственият начин, по който можем да върнем доверието, е ако ние имаме такива читатели.

А.В.  А какво липсва на българските медии?

С.Д.  Ужасно много неща им липсват. На първо място – вложени в тях средства. Аз съм дълбоко респектирана от издателя си, защото той знае какво прави и знае в какво влага средства. Знае, че дава пари за нещо, което не е най-печелившия бизнес. Точно затова смятам да направя това предприятие печелившо с помощта на всички, които ми помагат. Какво друго липсва? Например грамотност, няма да ви говоря за обща култура и т.н. Липсват памет, мотивация… много неща.

А.В. Има едно твърдение за журналистиката, че тя се прави От хора, из хора и за измежду хора (???). Вие как ще успеете да пробиете да пробиете измежду многото хора и издания във вашия Клуб Z

С.Д.  Пак по същия начин. Естествено ще се опитаме да сме различни, да бягаме от това, с което са пълни медиите в момента. Случвало ли ви се е сутрин да отворите интернет и да видите как едно нещо прелива от един сайт в друг, да видите как в една голяма част от тези електронни медии не работят журналисти. Там работят хора, които взимат, копи-пействат, прехвърлят го на друго място и може би единствения им труд е да изтрият източника, не си правят дори труда да променят думите. За мен е важно е, че ще се опитаме да заложим на собствени материали. Това ще бъде някаква смес между вестникарската журналистика, която сме свикнали да правим и онлайн варианта й. Ще се опитаме да разчитаме предимно на собствена информация със собствени коментари и нашето отношение към нещата.

 

6

 

А.В. Наскоро за нас даде интервю Божидар Крапчев, който е жив наследник на Данаил Крапчев и ме впечатли историята, в която той раказа. Една от основните идеи на Данаил Крапчев, когато той е правил медиите, е била да сплоти пишещите журналисти, които по онова време също не са били много и стойностни. Тогава медиите може би са били в същото положение както сега. Според вас как може да се сплотят журналистите и между тях да има колегиалност, защото все пак всички плуваме в една лодка?

С.Д.  Ще ви дам един пример. Аз казах, че Клуб Z е отворен клуб както за читателите, така и за пишещите хора – журналистите. И го казах, защото ми се случи нещо странно. От една седмица или десетина дни, откакто стана ясен този проект, до тази сутрин за работа кандидатстваха четирисет и двама души. Всички тези хора работят на друго място и не са безработни журналисти. Т.е. те чувстват едно дълбоко неудовлетворение от местата,  на които работят. Аз не мога да ги обединя, за съжаление, и никой не може, но когато човек знае какво не му харесва и от какво е недоволен, той може да намери начин да промени нещата. Всички колеги започват да си дават сметка за това. Да, всички ние храним семейства и искаме да живеем нормално и да печелим добре, но в един момент разбираш, че това не бива да става на всяка цена.

А.В. Профилът на вашата медия ще бъде и аналитичен, може ли вашия анализ, тъй като всички говорят за олигархия, но никой не я е дефинирал с няколко думи. Какво според вас е тя?

С.Д.  Напротив, олигархията е много точно дефинирана. Това са бизнесмени, които печелят в бизнеса си от връзки с властта. Ние много произволно мятаме думите олигарх, защото първо трябва да докажеш връзки с властта. Един типичен случай за олигарх е… даже не знам дали това трябва да го включвате в интервюто, защото става банално просто, но е Делян Пеевски. Да речем той участва абсолютно директно и непосредствено във властта и едновременно с това прави свой бизнес. Той отрича, че този бизнес е негов, казва, че е на майка му и е възможно да е прав, но за да бъде някой олигарх, трябва да има необходимата предпоставка „власт“. Ако един човек например избаротва нещо, прави го и печели пари, без да има ни най-малък допир с политиката и хората на властта, какъв олигарх е той?

А.В. Понеже споменахте неговото име, позволете един въпрос, на който ако прецените можете да не отговаряте – Как ще се разпространява вашето издание?

Това е един въпрос, върху който мислим сериозно, но аз, разбира се, ще се опитам да вляза във връзка с всички възможни разпространители. Всеобщото твърдение е, че Пеевски държи един голям процент от разпространението. Все пак се надявам, че това е бизнес. Аз мисля за това и като за бизнес.И според мен това е начин един човек да докаже, че не се опитва да владее нещата, а просто прави своя бизнес. Ако това е така, не виждам защо да ми откаже да разпространява списанието.

А.В. Накрая какво е вашето пожелание за читателите на Любословие?

С.Д.  Да четат колкото се може по-добри неща за журналистите, а те да върнат доверието в професията!

 

Снимки специално за Любословие : Евгени Димитров 

[spider_facebook id=”1″]