В началото на Втората световна война публицистите от всички страни се обединили около мнението, че пропагандата ще играе решаваща роля в тази война. Това се дължало на невероятния й успех от страна на Антантата в Първата световна, а също така и на огромния технически прогрес на киното и комуникационните средства начело с радиото.
Но успехът на дадено пропагандно мероприятие в повечето случаи се явява чиста случайност и изобщо не зависи от замислите на своите автори, като нерядко дава точно обратния резултат.
Радиото позволило милиони хора в един и същ момент от разнородна маса да се превърнат в напрегнато слушащ колектив. Преди особено важни съобщения оркестър от фанфаристи изпълнявал определена мелодия. Силно театралничене в предаването на съобщенията и повтарящите се паузи с маршова музика станала основна форма на всички пропагандистки предавания до самия край на войната.
Излъчвали се регулярни обзори и радиокоментари на сухопътните сили, военноморския флот и авиацията, силен ефект предизвиквали репортажите от фронтовата линия от подводници и бомбардировачи на противникова територия.
Радиопредавания от този вид били характеризирани впоследствие от американците като „най-великолепната и съвършена игра на нерви“, която се водила за поддържане на духа на народа, готов за съпротива.
Трудностите за немската пропаганда идвали оттам, че след кратък период на военни успехи,тя започнала да търпи поражения. Подобно развитие на военните действия отваря пред пропагандата извънредно тежки задачи.
Първият етап на немската пропаганда обхваща началото на войната до поражението на руската армия през зимата на 1941. Тогава немската пропаганда се изправила пред задачата да накара немския народ да забрави какво са й говорили по-рано.
А именно – че на противника на Източния фронт е нанесено поражение, от което той никога не ще се съвземе. В първия период на войната силата на моралното въздействие била обусловена от военните успехи. Тя се захранвала от фронтовите победи и имала за главна задача да разясни на народа си справедливостта на тази война, като докаже превантивния й характер.
Вторият етап на развитието на немската пропаганда от гледна точка на тактиката се явява най-интересният.
Гьобелс много хитро използвал местните вестници, за да отговаря на щекотливи
Въпроси, отправени му от подставени „граждани“
Така се създало впечатление, че на народа му се разрешава да има собствено мнение по тези въпроси.
Гьобелс анализирал и разпространените сред народа вражески слухове, успели да проникнат сред народа му – нещо, за което помагали и обръщенията му по радиото.
Третият етап е свързан с прехода към внушаването на страх, породен от предчувствието за близкото поражение на Германия. Този етап започва през лятото на 1944.
Немската пропаганда можела да разчита само на чудо. Тя се опитвала да мобилизира последните сили на народа си за оказване съпротива на противника, внушавайки му ужаса от поражението. А възможностите за това били огромни. В тази атмосфера се появила поговорката: „Радвайте се на войната, защото мирът ще бъде страшен“. Може би я е съчинил самият Гьобелс, кой знае. Но именно в този момент много немци вярвали в съществуването на някакво тайно супероръжие на Германия.
В последния етап на немската пропаганда се появил още един лозунг:
„Победа или Сибир!“
И независимо че Гьобелс пуснал в ход всички средства на пропагандата с цел да докаже стремежа на противника да унищожи немския народ, той не се решил да публикува получената в Берлин през лятото на 1944 карта на предполагаемото разделение на Германия. Тази карта била препечатана от турски вестник и илюстрирала първия проект на разделение на Германия на три зони.
Съгласно този проект, Берлин щял да бъде разделен на три сектора, като трябвало да се намира в центъра на английската окупация. Гьобелс се опасявал, че с публикуването на тази карта немското население в източните провинции ще започне да се изселва в бъдещата американска или английска зона и вследствие на това ще се получи огромен безпорядък в транспорта, което ще отнеме способността на Германия да се съпротивлява.
Вбесен от своите неудачи, Гьобелс свикал пресконференция, на която предложил немската преса да опише частния живот на германските лидери, както правели англичаните. Той дал съгласието си да фотографират собствената му дъщеря, качена на пони в парка Шваненвердер. Снимките били направени, но това предизвикало съвсем противоположен на очакваните резултати и фотографирането на „знаменити“ личности било незабавно прекратено.
Американците след войната били длъжни да признаят, че пропагандата им с листовки също зациклила.
Например 5-а армия, сражаваща се в Италия, била длъжна да хвърли над немските позиции листовки, призоваващи немските войници да капитулират. В листовките се описвал райският живот на военнопленниците в американските, английските и канадските лагери. На снимките пленниците били настанени в кресла, докато закусвали яйца с шунка
За да се убедят в ефективността на листовката, американците предварително я показали на немски военнопленници в Аверс. Като видели листовката, те избухнали в смях. Въпреки че казаното и написаното съответствало напълно на истината и много от предалите впоследствие щели да живеят в същите условия, нито един от немците не можел да повярва, просто защото такъв живот в плен не съответствал на техните представи. Американците унищожили тази партида листовки и подобни партиди никога вече не се появили. Вместо обещание за угощение с шунка и яйца се появил значително по-трезв аргумент: „По-добре се предай в плен, отколкото да се намираш в безизходица, в условие на пълно превъзходство на съюзническите войски, очаквайки смъртта си.
Оттук може да се заключи, че всяко, даже абсолютно вярното съобщение, не буди във възприятията желания образ, ако не съответства на представите на този, към който се обръща. Затова възможния психологически ефект от всички свои листовки и пропагандни материали американците винаги проверявали с помощта на своите военнопленници.
Немалко значение за пропагандата имал и проблема с отношението към противниковия лидер. Така например немската пропаганда против Рузвелт претърпяла пълен неуспех, защото средният американец вярвал в своя президент, независимо дали се съгласявал с определени негови действия, или не. Същото може да се каже за антихитлеристката пропаганда, съвършено неуспешна сред немците.
В повечето случаи пропагандата се водела против такива държавни ръководители, които се ползвали с изключителното уважение на своя народ и на когото широките народни маси гледали като на най-големия гарант за успешния край на войната.
По материал на в. Българска армия | стр. 18, 21.02.2014 | автор Светлозар СТОЯНОВ
[spider_facebook id=“1″]
