DSC_8783Интервю на Андрей Велчев с Божидар Крапчев за електронното издание „Любословие”- Медия за медиите. 21.02.2014 г. София

ТЕМА: Данаил Крапчев и неговото творение „Зора”

Б.К. Преди да започнем, искам да направя едно признание: когато ми се обадихте за интервюто, помислих че става дума за някаква неизвестна за мен „жълтурка” и бях готов да откажа.

Но докато се чуем повторно, аз надникнах в Интернет и приятно изненадан открих, че медията ви не само не е жълта, а е сериозно издание, със сериозни издатели, сериозни сътрудници и със сериозна тематична и интелектуална насоченост.

С две думи – прощавайте за първоначалното недоверие. Сега съм на ваше разположение и дано с нещичко ви бъда полезен.

 

Божидар Крапчев представя родословното дърво на значимия род на чичо Данаил

Божидар представя родословното дърво на значимия род Крапчеви

А.В. Г-н Крапчев кой е Данаил Крапчев?

Б.К. Каквото и да ви кажа по-нататък, приемете го като преклонение. Преклонение, култивирано у мен и семейството ми откакто се помня. Преклонение пред един голям човек, един изключителен ерудит, един невероятен родолюбец, един неповторим як клон от триста годишното ни родословно дърво. Данаил Крапчев е пример, равнило, еталон и гордост за всеки от рода ми. Той е най-преуспелият интелектуалец сред моите роднини и е бил и си остана завинаги гордата ни емблема.

Като добавим и трагичната му гибел, както и епистолярното наследство, което ни е оставил, на вашия въпрос ще отговоря

И така: Данаил Крапчев е един истински възрожденец от най-бурните и драматични времена от новата ни история, но не като пасивен наблюдател, а като творец и воин .

А.В. Не е ли малко приповдигнато казаното от вас?

Б.К. Вие сам преценете. Чичо Данаил – така му викаха и стари и млади в рода ни, е потомък на стар български род от Македония. Роден е в Прилеп, под останките на вълкашиновия замък, където се е родил и отраснал и приказния, но и противоречив Марко Кралевичи. Прилепчани имат високо самочувствие. Те са си създали емблематичния девиз „Во Прилеп маймун не игра”. Ще рече: ние сме окумуш хора, не тръгвайте с хитрини към нас, добре сте дошли, но измамите ли ни, не подходите ли с чисто сърце, лошо ви се пише”. Данаил е истински прилепчанин. Същността му се избистря в три нравствени категории: Революционер, Журналист и Родолюбец. И трите с главна буква, а отпред би прилягало да стои преди всичко: Човек.

Няма да се опитвам да ви описвам биографията му, библиографията му, творческото съзидаване на медийната му гордост
в-к „Зора”- и всички други житейски жалони . Това е сторила чудесно и на разни места г-жа Цвета Трифонова. Тя е прекрасен филолог, историк, архивист, изследовател и литератор.

С портрета на Данаил Крапчев

С портрета на Данаил Крапчев

Издирила е много за живота и делото на чичо Данаил и не мога да се меря с нея. Не я познавам лично, за съжаление. Просто ще добавя някои мои и семейни спомени и мисли за този светъл образ и дано с това бъда полезен. Дори ви дължа още едно признание: учудвам се, че млади хора като вас имат интерес към отколешни хора и събития и това е много радостно.

Преди да продължим, искам да ви предложа само един кратък списък от заглавия, които са били негови издания, или е сътрудничил втях. Вие сами преценете какво говорят тези заглавия и какъв дух се крие зад тях: „Македоно-одрински преглед”- в Одрин, „Илинден”- в София, „Отечество” – в Солун, „Родина „- също, „Вардар”- в София. И понеже турската власт гони от македонската земя тези издания, той ги преименува и пак ги издава и пласира там : „Места”, „Струма”, „Марица”, „Брегалница”, „България” и др. Дописник е на „Военни известия”, „Добруджа”, „Пряпорец”, „Народност”, „Македония” и пр.

А.В. Пояснете понятията с главните букви от горния текст, моля Ви.

Б.К. РЕВОЛЮЦИОНЕР. Да, Данаил Крапчев е бил четник по македонските чукари. След осакатяващия страната ни Берлински конгрес, от Санстефанска България са ампутирани свещени наши земи, в това число и македонската част. Крапчев не е останал мирен и се е присъединил към четническото движение, което е крепяло надеждата за все някогашното присъединяване на Македония към Отечеството. Той е бил по шумата заедно с такива колоси, като П.К.Яворов и Тодор Александров.

Не ден, не два, а цели три години! Доката идва денят, когато Яворов му казва: „ Данаиле, остави револвера, слизай долу и започни да стреляш с твоето оръжие-словото. Там ще си по-полезен на делото и ще го сториш така, както другите не могат- ще воюваш за каузата със думи-куршуми”. За щастие -послушал го е . Още повече, че те двамата заедно отдавна са списвали родолюбиви вестници, много преди да хванат горите.

РОДОЛЮБЕЦ. Каквото и да е правил, каквото и да е писал, където и да е ходил, Данаил Крапчев е имал една-едничка мисъл – как да се освободи Македония и как да се прикъта в пазвите на майчица България. Всичките си знания на човек с две висши образования, всичките си средства от издания и прояви, всичките си срещи и контакти с държавници и политици, всичките си печатни работи Данаил ползва като оръжия за пропагандиране и осъществяване на тази му идея.

Трагичното е, че цялата тази всеотдайност на Данаил и другите негови съмишленици от това време си е останало химера, та чак до днес … Дори когато е грешил, дори когато се е увличал, дори когато е влизал в конфликти, той е съхранил веруюто си за Обединението, като единствен начин за съдбините на Македония. Не е понасял федералистките тежнения на протогеровистите и макар и необвързващо, клонял е към ванчемихайловистите, така наречените „съединисти”.

krap4ev62

Данаил Крапчев

ЖУРНАЛИСТ. Това е най-съществения принос на Данаил Крапчев към съвременна България. Създаденият и издаван 25 години вестник „Зора” е великото му дело. Това е най-доброто печатно издание през първата половина на миналия век. Създаден отначало като поредната трибуна на политическите му обединистки и патриотични настроения, вестникът бързо се превръща в неповторимо явление в информационната среда на България. От 1919 г. до трагичната 1944 г. в-к „Зора” става най-тиражното, най-авторитетно и най-търсено ежедневно издание

Преди всичко политика, но и култура, битност, спорт, хумор, полезни знания, вести от страната и чужбина, анализи и предвиждания за вътрешни и външни събития, забава и карикатури, трибуна на утвърдени и прохождащи литературни надежди, подлисници от световната класика. Художествена и театрална критика, вести от музикалния и драматичен афиш, и още , и още. Всичко поднесено с позиция ясна, но ненатрапчива. Всичко е добронамерено и интелигентно . Информацията е от първа ръка. Данаил Крапчев е създал още през третото десетилетие на 20-ти век собствени кореспондентски бюра в страната и в Европа!

Колкото и да му е струвало това! Но в замяна е поднасял на читателите си вести истински, неподправени и актуални. Така например един от кореспондентите на „Зора” в Обществото на народите” споделяше свои интервюта, но и куриози от срещите си с Чембърлейн, Едуард Ерио, граф Чано, фон Рибентроп и много други. Белград, Загреб, Берлин, Виена, Париж, Рим са отразявани в „Зора” на часа събитията, произтичащи там.

Нещо много важно в журналистическата същност на чичо Данаил: Той е бил напълно независим материално от когото и да било. Макар и да е получавал примамливи предложения за високи плащания по реклами, за издръжка на кореспонденти зад граница, за дългосрочни кредити за машини и консумативи, той не се е продал. Колко ли днешни медии, могат да се похвалят със същото? Моля да ме извините, вероятно има изключения, но основният информационен фронт е финансово и идейно зависим и това е неоспоримо. А оттук до непоправимото крачката е само една…

В дома на Божидар Крапчев  със съпругата му

В дома на Божидар Крапчев със съпругата му

Крапчев не е само информатор-той е политически прорицател. Като анализира днешните неща, предвижда утрешните. Не гадае, а мисли и отсява. За да не ви затруднявам с и без това огромния обем на това интервю, ще си позволя само един-единствен негов цитат, защото е уникален. Не с това, че е вярно казаното в него, а с това, че е казано преди … цели 84години. В статия от 25 реда във в-к „Зора”, на 13 януари 1930 година, той казва:

„ . . . .Що се отнася до Гърция, която се издържа главно със заеми и дарения, и за нея ще дойде време, когато и нейните граждани ще проплачат. Така беше в миналото, когато финансите й бяха под европейски контрол, какъвто тя иска днес за България, така ще е и за в бъдеще. Гърците може да са добри търговци, но са най-лошите производители. Ас търговия назаднала страна като Гърция няма да отиде далече.”/край на цитата/

Моят апел е към гърците и особено към българите с власт да четат и препрочитат стотици пъти тези редове и да вземат акъл. Иначе …

А.В. Той е бил не само издател, а и сам е писал, нали така?

Б.К. Точно така. До нас са стигнали почти 1700 страници от него. Но какви страници! Събрани са уводни статии, бележки, становища и прогнози на чичо Данаил, поместени за четвърт век в „Зора”. Само на по една-две странички той е събирал в най-концентриран вид събития, явления, предвиждане, възторг, огорчение или отрицание на нещо значимо, съпътстващо миналото, настоящето и бъдещето на света около нас. Завиждам ви, че ви предстои да четете тритомника му, наречен простичко „Изминат път”. Там, на тези странички вие ще намерите възторга от свободата на България и изгарящата мъка по поробена Македония- Там ще видите как са оценявани съседите ни, освободителите ни и потенциалните ни врагове. Там ще усетите пиетета му към предците ни и огорчението от грешките на съвременници.

Ще прочетете за панславянството и пацифизма, ще научите за попълзновенията на наши недоброжелатели, за проблемите на Балканите и ужасите от болщевишкия терор в Съветския съюз, ще доловите къде са противоречията в българската администрация, ще узнаета за случващото се в Етиопия, Англия или Япония, ще се поклоните пред делото на нашите будители, ще разберете оценките за някои от най-изтъкнатите световни лидери и какво ли още не.

Тритомникът съдържа творби и от преди периода на „Зора”, т.е. обхванат е повече от четвърт век и се е превърнал в една своеобразна политическа, социална, политикономическа, историческа, психологическа и хуманистична енциклопедия на времето си. Без да съм специалисти, ще добавя: и учебник по журналистика.

Не е възможно с по-малко думи да се кажат толкова много неща, както го е правил той. Пише на кристален български език. Ползва звучни епитети и определения. Изреченията му са къси и ясни. Не прибягва до модерни чуждици, почти няма и турцизми – нещо много характерно за пишещите от онова време. Не можете да намерите нито една цинична дума, нито дори намек за нещо подобно. Извинявайте, но днес който и вестник да отворите, която и коментарна или публицистична рубрика да заслушате, дори и от първоразредни автори, гъмжи от мръсотии, та дори и псувни. Да не говорим за някои заглавия, които от метри ни стъписват със своята нечистоплътност.

[spider_facebook id=”1″]