vestiniciМедийният пазар е тотално променен. Читателските навици се изменят (според някои почти изчезват). Възходът на интернет предизвести смъртта на вестниците, е популярната теза. “Печатните издания са обречени,,, твърди заглавие на „Бизнес уийк,,, опровергано от самия текст, поместен под гръмкото твърдение, напечатано с големи букви.

Дали наистина хартията си отива, след като вече е възможно он лайн да се следят котировките на борсите директно от тоалетната чиния? Тогава защо ни е „Уолстрийт джърнъл,,? Факт – електронната информация нахлува дори в интимното пространство на сутрешния тоалет, запазено преди години именно за любимия вестник.

Манията по интернет заля света като далекоизточно цунами.
Интерактивната журналистика, при която хем си автор, хем си потребител на информацията, се превърна в модна икона.

Нещо като комбинацията сако-клин на Шанел от 50-те години на миналия век.

Нека старото си отиде, за да даде път на новото! Ех, ако беше толкова просто, а животът беше черно-бял. Така, както го виждат кучетата, но за съжаление те не четат нито вестници, нито интернет сайтове.

„Преди години интернет изглеждаше решение на всички проблеми на медийния пазар,,, твърдят експерти, които разсъждаваха върху плурализма на електронните издания на научна конференция във Флоренция. Оказва се обаче, че след стихването на ентусиазма от детските години на гениалната електронна мрежа, решението,, все повече показва родилните си дефекти

И само по себе си се оказва проблематично.

„Преди време сутрин четях два вестника, докато пиех кафе. Сега закуската ми е съпроводена от два Mark-Twainвестника и сърфиране в интернет. Мога да участвам активно в новинарското пространство и да коментирам. След това се чудя колко е достоверна информацията, която съм придобила,,, казва Лорена Боа-Алонсо, служител от екипа на вицепрезидента на Европейската комисия Нели Крус.

По времето, когато хартията владееше изцяло информационния пазар, имаше проблем с оскъдността на информацията. Сега тя вече е обилна, добавя проф.

Пиер Луиджи Парку от Европейския университетски институт във Флоренция. Появяват се обаче други проблеми с балансираното отразяване на събитията от действителността във виртуалното пространство.

Още повече интернет по никакъв начин не е застрахован от традиционните проблеми на медийната среда прозрачност на собствеността и гарантиране на плурализъм на мненията.

Дали тези проблеми подлежат на регулация? Щекотлив въпрос. „Ще остане за следващ мандат,,, въздъхват от Европейската комисия.

Не много се е променило от „марсианската атака,, на Орсън Уелс, твърдят специалисти.
През октомври 1938 г. американският режисьор, писател и продуцент Орсън Уелс докарва американците до истерия с радиопредаване, в което обявява марсианско нашествие на Земята. Целта на Уелс не е да всява страх, сравним с реакциите на съвременните терористични атентати, а да спечели слушателите на конкурентна програма.

Създава се обаче истинска паника – нюйоркчани и жителите на Ню Джърси решават, че наистина са подложени на обстрел и унищожение. В американския мегаполис се образуват гигантски задръствания.

Хората мъкнат багаж, разместват мебели, излизат по улиците на града с мокри кърпи на главата. Няколко месеца по-късно Адолф Хитлер използва случката в своя публична реч.

Случва ли му се нещо на Уелс? Много неща, твърде положителни. Той става неимоверно популярен и скоро започва работа в Холивуд. Факт – рейтингът му избива нагоре като капак на тенджера под налягане. Не му се търси сметка за заблуждаване на общественото мнение, всяване на паника и страх сред потребителите на поднесената от него дезинформация.

75 години проблемът с професионалните критерии и етика, както и с границите на допустимост в преследване на популярност, остават. Още понаболял е въпросът при интерактивния подход на глобалната мрежа.

Докато традиционните медии се списват от професионални журналисти, които са длъжни да проверяват поднесената от тях информация, непрофесионалните в социалните мрежи нямат това задължение
Всъщност нямат никакво задължение. Разчита се на добра воля, а не на задължителни критерии. Това, разбира се, не задължително е лошо, тъй като увеличава информационните канали и намалява цената на най-скъпата стока (доколкото може да бъде добре осребрена) – информацията.

Интернет изданията нямат разходи за отпечатване и разпространение, нямат развити кореспондентски мрежи, а в много случаи не разполагат с профилирани журналисти, съсредоточили усилия в определени сектори. Но за сметка на това имат бързина на реакцията, с която вестниците не могат да се конкурират.
Бързо и евтино.

Макдоналдс на информационния пазар

Разбира се, както във всяка сфера на живота, има изключения.
Ширпотребата по дефиниция е евтина и общо достъпна, качеството не е съществено. Докато в ресторанта потребителят държи пържолата да е прясна, салатата зелена, а не жълта. Затова си плаща повече, отколкото би дал за полуфабрикат, твърдят експерти.

Логично – от хартията читателите очакват повече – да видят процесите в развитие, да се доверят на компетентност, надхвърляща личната им, не на последно място – търсят грамотно отразяване, отвъд телеграфния агенционен стил. Да почувстват авторитет, далеч над интерактивното коментаторство на 4atica (български, надраскан с латински букви). Защото, както казва Жак Ширак:

Това, което интернет направи с езика, е заплаха за човечеството,,.

Накратко – заплаха ли са новите информационни канали за традиционните медии? Свиването на тиражите не може да бъде отречено, то е тотална световна тенденция. Трансформацията на пазара е необратима, въпросът е ще има ли играчи зад борда.

В ера, в която новини ни заливат от момента, в който се събудим до момента, в който заспиваме, ролята на печата е различна.

Вестникът трябва да е разделен на секции, които да представят аналитичен поглед към събитията, да се съсредоточат върху разследвания или да дават допълнителна потребителска информация (ежедневни рецепти), твърди Денис Редмънт, преподавател от университета в Перуджа. По този начин читателите „общуват,, с хартията. Още повече – навикът да „държиш,, информацията в ръце, да я разгръщаш и препрочиташ е ежедневен ритуал, който е трудно преодолим.

Естествено, традиционните медии не са застраховани от лошо качество – както на информацията, така и на описването. В такъв случай обаче дългосрочно съдбата им ще е печална – превръщането в агенционно ехо, което кънти на другия ден, дори и срещу ниска цена, е временна стратегия за оцеляване. Такива издания неминуемо ще бъдат погълнати и то с невероятната скорост на електронната информация.
Има обаче и друг, паралелен феномен.

В много случаи (често и у нас) интернет изданията не предлагат собствен продукт, а смляна и препакетирана стока, с източник (защо ли неназован) традиционните хартиени издания. Една и съща новина „се търкаля,, по сайтове, докато така обрасне със слухове, клевети и невинни престъпления срещу истината, че се превръща В медиен франкенщайн който отблъсква, а не привлича интелигентната публика.

Още повече – изследванията не оправдават натрапената теза за интернет хегемонията. Оказва се, че според проучване на gemiusaudience в класацията на най-посещаваните български сайтове челните места не са отредени на информационни издания. Хорото се води от abv.bg, vbox7.com, prodavalnik.com.
Какво излезе?
Печатните издания са далеч от края,,. Те все още са основните носители на качествена информация
Както отбелязва изследователски екип от Бостънския университет – от изобретяването на печатната машина хартиените издания претърпяха бурно развитие.

Това правят и досега развиват се. Интернет е инструмент, който промени живота ни, както радиото и телевизията навремето. Всяка нова технология променя традиционните вестници, но никоя от тях не можа да ги убие. Печатните издания ще останат влиятелни, защото предлагат усещане за осезаемост и материалност. Освен това след толкова години на натрупване на практика и експертиза, те се ползват с доверие. Идва ли краят им? Не, със сигурност.

По статията на: Краят на хартията се отлага. Завинаги! | Слуховете за смъртта на вестниците са силно преувеличени (но Марк Твен) | 11.02.2014 01:19 | Знаме – Пазарджик | стр. 5 | Драган ДРАГИЕВ

[spider_facebook id=”1″]