20 години след като Морийн Орт, специален кореспондент на „Венити фейър“, съобщи за случая със сексуално насилие към осиновената дъщеря на Уди Алън и Миа Фароу Дилън, той отново се свърза с Фароу. В края на миналата година журналистът публикува разговора си с нея за дома, който тя създаде за своите 14 осиновени и биологични деца, както и за скандала, който го разруши някога.
Орт говори с осем от тези деца, включително с дълго мълчалата Дилън. Днес тя отказва да назове пастрока си дори по име.
Нарича страховете си „осакатяване“ и казва: „Страхувам се от него, от образа му. Никога не са ме карали да свидетелствам срещу него. Ако днес можех да говоря със 7-годишната Дилън, щях да й кажа да бъде смела, да свидетелства“. Според историята, разказана от списанието преди 20 години, Алън е бил обсебен от 7-годишното къдрокосо момиченце, а в дома на Миа – апартамента й в Манхатън, е имало неписано правило: Уди Алън никога не е трябвало да бъде оставян насаме с Дилън. Както става ясно – заради неприемливото поведение, което е показвал спрямо осиновената си дъщеря.
От разкази на близки до семейството се разбира, че Уди е бил напълно обсебен от Дилън. „Той не успяваше да държи ръцете си на разстояние от нея, монополизира я напълно, за разлика от нейните братя и сестри и прекарваше часове, шепнейки й нещо. Тя обичаше баща си, но когато станеше и се опиташе да играе, той я следваше от стая в стая или седеше и я гледаше втренчено“. Следват и други случки, които вече привличат вниманието на полиция и психиатри.
Според Дилън: „Има много, което не помня, но това, което се случи на тавана, помня много добре. Помня с какво бях облечена – и с какво не бях облечена. Нещата, които се случиха, ме накараха да си мисля, че съм лошо дете, защото не желая да правя това, което по-възрастният от мен иска. Случката на тавана ме тласна на ръба. Трябваше да кажа нещо. Бях на седем. Извърших го, защото бях изплашена. Исках това да спре“. Тя разказва на Орт, че всичко, което знае, е, че бащите се отнасят така към своите дъщери, че това е нормално взаимодействие и не е нормално да се чувстваш неудобно от това.
Дилън разказва, че Алън се опитал да се свърже два пъти с нея чрез писма.
Първият път бил в колежа, когато пристигнала пратка – голям кафяв плик, пълен със снимки на Алън с Дилън. „Трябваше да се досетя, че е от него, но не познах почерка му – имаше фалшиво име на подател“. В писмото пишело:
„Мислех, че ще искаш да имаш тези снимки на нас двамата. Да знаеш, че аз все още мисля за теб като за моя дъщеря – и дъщерите ми мислят за теб като за сестра. На Сун-И й липсваш. Баща ти“.
По повод писмото един от адвокатите на Уди Алън, Шийла Ризел, го нарича „личен въпрос“, и добавя, че той е човек, който обича всички свои деца и трябва да бъде уважаван за това.
Вторият съпруг на Миа, Андре Превин, казва по повод на осиновената й дъщеря Сун-И: „Тя не съществува за нас“.
Синът на Фароу, Флетчър, който сглобява своя първи компютър на 13 години, е заличил Уди Алън от всички снимки на семейството, както и от фамилните видеа, така че никой от тях да не го види отново. „Така ще можем да ги гледаме и да си спомняме хубавото и да не си припомняме лошите моменти“, казва Флетчър.
По думите му връзката на Уди Алън със Сун-И се е отразила на всички в семейството. „Това срива представите ти за света, както и това кое е допустимо и кое не. Някои от нас излязоха извън релси“, казва той и споменава Ларк, който умира на 35, и добавя, че ръцете му (на Алън ) са „изцапани с кръв“.
Орт разказва за последвалата дълга, интензивна и грозна съдебна битка. Със съдебното производство и изслушванията тя се проточва повече от четири години.
Въпреки че Уди Алън харчи милиони долари за адвокатски хонорари, той губи две искания за попечителство и две обжалвания. Той наема частни детективи, но и това не помага. Папката за случая на Дилън в нюйоркската администрация за грижата за децата не може да бъде открита. Но може да послужи за червен светофар за всеки, който е решил да осиновява деца.
По материали на световните медии
Днес Фароу се е фокусирала върху Африка, където е посланик на добра воля на УНИЦЕФ и на още 20 мисии, особено в региона на Дарфур и на Чад, която е в съседство. До нея в тези пътешествия е синът й Ронън Фароу, който разказва за радостите и премеждията, които му е донесъл животът с майка му и семейството му. „Гордея се с тях. Имало е проблеми, бил съм в нужда, но обикновено си казвам: „Хайде, можеш да се справиш“.
[spider_facebook id=“1″]
