Мама, аз и леля Леда в последната ни снимка заедно.

Мама, аз и леля Леда в последната ни снимка заедно.

Трудно се пише за роднини, особено когато са близки и особено когато носят името на една от най-обичаните писателски и жени за който които с лекота мажеш да кажеш, че са личности. Тя липсва на семейството и на почитателите си. А отмина вече година…

Стотици близки и приятели, интелектуалци, общественици и граждани, сред които и много млади хора, отдадоха последна почит на Леда Милева през отминалата година в зимен февруарски ден, изпълнен със сълзи. Поклонението бе в зала “София” на бившия Партиен дом. Във фоайето на залата звучаха госпъли – любимата музика на леля – Леда Милева още от времето на следването й в Американския колеж.

Леда Милева е един от основателите на Съюза на българските писатели. Тя е една достойна фигура в прочутата фаланга на българските творци като Разцветников, Каралийчев и Дора Габе, ако говорим за детската литература. И не само. Поколения български деца се учеха да четат с нейните стихове. Четири години от живота си Леда Милева посвещава и на Българската национална телевизия като генерален директор.

Ето как БНТ я изпрати миналата година: 

В детските очи се взираше
и виждаше безброй въпроси там,
и пламъка на любопитството
угаснал нейде с възрастта!
С блясъка на стихове и рими
огряваше тя блянове недостижими,
затрупани в сърцата ни еднакви
от безразличието и бездуховността
на вечното ни ежедневие!
Детето търсеше в нас
и неговия свят забравен,
преследвайки забързания фалш
на живота ни банален!
Тя таз искра ни даваше –
на детството и обичта,
на зайчето незабравимо,
изгубило съвсем следата
на детските очи в тъмата!

Накратко за неизчерпаемата личност и фигура, която живее между нас със помените за нея:

На 5 февруари 1920 година се ражда голямата наша писателка, поетеса и преводачка Леда Милева. 93 години по-късно на 5 февруари 2013 г. тя почина тихо в съня си в дома си в София.

Леда Милева е една от най-известните български детски писателки. Автор е на стихове и пиеси за деца, на преводи от английски, руски и френски. Дъщеря е на поета Гео Милев. След Втората световна война е ръководител на детско-юношеските предавания в радио „София”, а за 4 г. и генерален директор на БНТ. Дългогодишен председател на българския център на международния ПЕН клуб.

Депутат е в VII Велико народно събрание. Автор на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радиопиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски, полски и др.

В последната си една година Леда Милева боледуваше от коварна болест и лекарите не й спестяват цялата истина – диагнозата е рак на панкреаса. От него си отидоха Дончо Цончев, Гена Димитрова, Лучано Павароти – гадно и коварно заболяване, което все още не се поддава на ефективно лечение. Там правят каквото им е по силите да я закрепят здравословно. Но жълтият цвят на лицето й издава на опитните медици, че болестта напредва.

Писателката приема хладнокръвно съдбата и дори се шегува, че кой знае какво е писано – в нейния род има много дълголетници. Предпочита да бъде изписана от клиниката, за да е в дома си сред най-близките.

Над 30 стихосбирки за деца, пиеси и статии носят подписа на Леда Милева. Поколения малчугани вечер са заспивали със “Зайченцето бяло” и историите от “Заю на разходка”, “Мустакатият Иванчо”, “Черно фламинго”, “Цветни приказки”, “Карнавал в гората”.
Извоювала е собствено място в литературата, неподвластно на сянката на ерудита – нейния баща Гео Милев.

Завършва Американския колеж и Института за детски учителки, следва и право в Софийския университет, но литературата остава голямото й призвание. Леда Милева е и полиглот с безброй преводи на проза и поезия от английски, френски, руски. В работата й като преводач много я насърчава съпругът й – първата й любов и съученик от Американския колеж Николай Попов.

Нейните стихотворения и пиеси са издавани във Франция, Германия, Русия, Беларус, Румъния, Чехия, Полша, Унгария, Сирия. Била е главен редактор на списания, генерален директор на БНТ, постоянен представител на България в ЮНЕСКО, шеф на преводачите, депутат във Великото народно събрание. Включена е в почетния списък “Ханс Кристиан Андерсен”.
Лично се познава с Артър Милър, Жак Гошрон (направил великолепен превод на “Септември”), испанския поет Хуан Едуардо Сунига, с проф. Роже Бернар.

Когато убиват баща й Гео Милев, е само на 5 години. “Помня деня на неговото изчезване, 15 май 1925-а. С няколко деца играехме във вестибюла на нашия апартамент. Дойде цивилен агент в черни дрехи и попита знаем ли къде живее Гео Милев. Казах, че ми е баща и ще го извикам. Това беше последният ми жив спомен от него. Човекът му каза, че го викат за справка, излязоха и вече не се върна.” Това е най-тъжният спомен на Леда.

“Живяла съм в книжовна среда от самото си рождение – често е споделяла в интервюта Леда Милева. – Нашият дом беше скромен, но богат на много хубави книги. Дядо ми беше книжар в Стара Загора, където ходех през лятото. И там попадах сред книги. За мене литературата бе част от живота. Първото си стихотворение написах на девет години. Развълнувал ме беше първият сняг и как калната София изведнъж бе станала красива.
Следвах в Институт за детски учителки и ходех на практика в детски градини. Там понякога чувствах нужда да кажа на децата някакво стихче, каквото не намирах в книгите и списанията, с които разполагах. Така полека-лека се насочих към детската литература.

БНТ дължи изключително много на Леда Милева. Докато тя е генерален директор (1966-1970), телевизията за пръв път отразява световно първенство по футбол във Великобритания, зимната олимпиада в Гренобъл, гостува Юрий Гагарин, създадени са рубриките “Войн”, “Мелодия на годината”, “Сцена на вековете”, “Атлас”, “Панорама”, международният телевизионен фестивал “Златната ракла”, състезанието “Бързи, смели, сръчни”, телевизионният сериал “На всеки километър” и др.

[spider_facebook id=”1″]