60% от българите не вярват в независимостта на медиите, показва изследване на „Маркет Линкс“ по поръчка на фондация „Конрад Аденауер“, съобщиха от „БТА“.
Мнозина се въздържат от оценка на българските медии, а 14% вярват в свободното медийно отразяване. В столицата едва 7% приемат медиите за независими.
За 62% от българите телевизията е предпочитан информационен източник за политика, 20% посочват интернет и 4% – пресата.
Качеството на съдържанието на телевизиите е по-добре оценено – 78% споделят, че телевизията им помага да разберат по-добре политиката и икономиката, а 17% казват това за вестниците.
Председателят на СЕМ Георги Лозанов коментира, че не е изненадан от това, че хората не смятат медиите за свободни. Експертът определи 2013 г. като година на враждебната реч в медиите.
„Това е цялостен процес, който започна от началото на миналата година и е свързан с отношенията между политиците. Политическата комуникация започна да минава през враждебна реч, да превръща опонента във враг и да иска да го унищожиш, а медиите бяха сцената, на която се разиграваха тези гладиаторски битки“, заяви Лозанов.
Той вижда невъзможен в медиите виртуален процес на търсене на политическите вини на прехода. Според него през 2013 г. не се правеше толкова политика, колкото търсене на отговорност и това премина през медиите.
Ако медиите не допускаха тази враждебна реч, ако целият този сблъсък не се разиграваше на тяхна територия, сигурен съм, че в тази година щеше да има политически убийства, каза Георги Лозанов.
„Ако беше век по-рано, щеше да има много по-тежки последици във физическата реалност. В този смисъл медиите извършиха една спасителна роля по отношение на тези мощни негативни енергии, които се генерираха през 2013 г.“, заяви медийният експерт.
Коментирайки независимостта на медиите, директорът на фондация „Медийна демокрация“ Орлин Спасов коментира, че обществените медии в най-голяма степен са спазили тази неутрална позиция. За да се случва всичко това, е необходимо по-голямо финансиране за обществените медии, смята той.
Експертът коментира и появата на втори етичен медиен кодекс, като заяви, че имаме нужда от по-широка национална база за налагане на етични стандарти.
Правителството и премиерът Пламен Орешарски работят в относителен медиен комфорт, констатира директорът на фондация „Медийна демокрация“ Орлин Спасов, който представи данните от медийния мониториг за 2013 г.
Според анализа кабинетът и министър-председателят почти не получават остро изразена критика, а някои медии дори ги подкрепят безусловно.
В същото време най-голямата опозиционна партия е принудена да действа в условията на по-неблагоприятно медийно отразяване.
Спасов отбеляза, че 2013 г. се откроява с мощни негативни медийни кампании по отношение на личности и партии. Той коментира, че негативното отношение към правителството и премиера през миналата година остава феномен предимно за онлайн средата, тъй като исканията за оставка не срещат подкрепа в традиционните медии, въпреки че протестите са отразявани.
Мониторингът отчита още възход на лидера на „България без цензура“ Николай Бареков, който се отличава с агресивно медийно присъствие.
Докато при предишните проучвания лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов беше най-споменаван в медиите, то за 2013 г. той е изместен от премиера Пламен Орешарски.
След тях се подреждат президентът Росен Плевнелиев, лидерът на БСП Сергей Станишев, Цветан Цветанов.
Промяна има и при медийния рейтинг на Плевнелиев. Преди той беше всеобщият медиен фаворит, а сега се отчитат остри критики срещу него. Рейтингът му е отрицателен – минус 2.6, което означава, че негативните публикации за него са 2,6 пъти повече от положителните.
Новият медиен любимец се явява премиерът Пламен Орешарски с медиен рейтинг 1,5. Той е политикът, който генерира най-много одобрение и това се случва въпреки интензивните протести срещу неговото правителство, отбеляза Орлин Спасов.
Най-голяма е промяната при Бойко Борисов – от 2,2 през 2011 г., 2,4 през 2012 г., рейтингът му се сгромолясва до минус 5,6 през 2013 г. Въпреки че Станишев отбелязва леко подобрение, все пак рейтингът му остава негативен – минус 3,5, а лидерът на „Атака“ Волен Сидеров остава най-нехаресвания от българските медии политик с рейтинг минус 7,4.
В медийния мониторинг е анализирано отразяването на политиката в съответно четири всекидневника и телевизии („Преса“, „Сега“, „Телеграф“, „Труд“ и БНТ, Би Ти Ви, Нова ТВ, ТВ7).
[spider_facebook id=“1″]
