Nelly_OgnyanovaПроф. Огнянова, какъв е бързият поглед върху медийната картина у нас и защо е необходимо правото да се разпростира и върху тази сфера?

– По данни на НСИ през 2012 г. 8 България са издавани 354 вестника и 559 списания. Работили са 87 радиостанции и радиове-риги и 114 телевизии. Половината от българите ползват редовно интернет, а във възрастта 16-24 години – 80 на сто.

Над два милиона са в социални мрежи. Хората четат он-лайн – наистина, все още съществува разлика между големите градове и по-отдалечените райони, където телевизията и радиото запазват позиции. От 15 години у нас действа Закон за радиото и телевизията. Като държава членка България съобразява медийното си законодателство с правото на ЕС. Печатните медии се създават свободно, без да се изисква лицензиране, но също се подчиняват на определени закони. Например с цел прозрачност на собствеността им в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения беше предвидено създаване на публичен регистър на собствениците на печатни издания. Те са длъжни периодично да подават декларации за действителните собственици на изданията. Медиите се съобразяват и с другите закони, например Наказателният кодекс се прилага при клевета, плагиатство, реч на омразата.

– Броят на медиите е голям, интернет се развива, медийният закон е европейски, но по показател свобода на медиите потънахме главоломно.

– Според общественото мнение състоянието на българските медии е тревожно. Доверието в тях и в журналистиката достига рекордно ниски нива. Според безпристрастните оценки на специализирани международни организации и външни оценители диагнозата е несво-бода.

Констатира се влошаване на цялостното състояние, оценявано по основните характеристики на свободните и демократични медии като: информационната функция на медиите; отразените теми от значим обществен интерес; редакционна независимост; плурализъм на мнения и гледни точки; образование и дългосрочна инвестиция в развитието на човешките ресурси; защита на журналистическия труд. Парадоксално е, но сега България е на по-ниско място в оценките, отколкото преди членството в ЕС. Много медии не означава непременно качествено информиране. Закон в съответствие с правото на ЕС не е достатъчна гаранция за свободни и независими медии.

Кои са симптомите на диагнозата “несвобо-да”, доста обидна с днешна дата, като си спомним, че именно журналистическите протести през 95-а и 2001-ва бяха най-мощният граждански изблик в защита не само на свободното слово?

– Медиите са средство за информиране, не за власт. Българската действителност се отклонява от дефиницията. Има медии, използвани като инструмент на власт или натиск върху властта. Наричат ги медии бухалки. Тъй като важни социални, икономически, политически и културни въпроси остават непредста-вени в медиите, гражданите получават ограничена информация. Журналистите откровено споделят за наличието на теми табу. Стесняват се зоните на свободното слово. Сериозната журналистика все повече отсъства, едно по едно отпадат предавания по актуални теми в националния ефир. Медиите не изпълняват функцията си на демократичен форум за обсъждане на важни за обществото въпроси.

• Гилдията се кротна, индиферентна е, разпаднала се е.

– Уязвимостта и податливостта на журналистиката на натиск и влияния от страна на държавата се засилва от факта, че в условията на криза основното финансиране не

търговските медии е свързано с държавата. Държавата разпределя средства от бюджета или от европейски програми за различни информационни кампании. Ако тази дейност не е прозрачна, привилегировани са несвободните, близки до властта медии. Свободата на медиите и медийният плурализъм в последните години са тревожно застрашени от процеси на медийни концентрации. Големите в медиите стават още по-големи, малките гласове се чуват все по-трудно. С течение на времето хората привикнаха да не получават отговор кои са действителните собственици на медиите. Според ЕК разрешенията за цифрово разпространение на телевизионни програми са издадени при непрозрачни и дискриминационни критерии, делото е в съда на ЕС. Не само журналистите, и посланици на държави от ЕС са засегнати от начина, по който работят някои български медии. Интервю на посланика на Германия за в. “Монитор” беше цензурирано именно в частта за “съсредоточаването на собствеността в ръцете на няколко души”. Обществените медии са в сложна ситуация: има натиск “да успокояват и да не ескалират напрежение”, но хората с особено критични към услужливата журналистика и към прояви на политическа пропаганда в полза на силните на деня. Намаляването на бюджета на обществената телевизия за 2014 г. се възприема като сигнал за недоволство на управляващите от нейната работа, но БНТ и БНР са медии на хората, не медии на властта – и очакванията към тях са за независима журналистика от най-високо качество.

На какво да се уповават съвестните журналисти, за да си свършат работата, и каква е нашата реалност?

– През 2013 г. Европейският парламент прие резолюция за свободата на медиите по доклад на Ре-нате Вебер. Документът призовава журналистите да бъдат защитавани от натиск, сплашване, тормоз, заплахи и насилие. Трябва да се уверим, посочва Ренате Вебер, че журналистите в държавите от ЕС могат да си вършат работата. Наскоро в репортаж на френско-германската обществена телевизия АРТЕ се констатира, че в България не може да се направи репортаж по тема от значим обществен интерес. Репортерите не са успели да заснемат имоти, свързани с Делян Пеевски. В края на 2013 г. Дойче Веле прекрати отношения с двама от българските с еспонденти – Еми Барух и Иван Бедров, “заради несъответствие с журналистическите стандарти”. Стана известно, че решението е взето след писмо от Корпоративна търговска банка до медията.

Посланикът на Великобритания също коментира атмосферата на непрозрачност и наличието на теми табу. У нас се отразяват трудно и други теми – за унищожаването на природата, нерегламентирани зависимости между търговски дружества и лица от властта, назначенията в съдебната власт и др. Проучване на Асоциацията на българските журналисти показва, че медиите работят в атмосфера на натиск. Особено трудна е работата на разследващите журналисти в регионалните медии.

В регламентите или в спазването им са про-бойните?

– Законът за достъп до обществена информация дава възможност да се получава информация, която не е тайна, предвидена от закона. Напоследък има откази да се предоставят данни. Журналистите срещат много големи трудности да стигат до данни, а обичайно обвинение срещу тях е, че твърденията им не са доказани.

в. “ЖИВОТЪТ ДНЕС”, брой 4 2014