изтеглен файл (1)Актуалният брой на  в. Уикенд представя интервю с Боби Ваклинов за него, като журналист, личност и търсещ отговори и получатели на Златен скункс.

Боби, от снимки ли идвате за интервюто? Как минава обикновено един ваш ден?

Ставам относително рано, когато трябва да се дебне някоя особа, на която да връча „Златният скункс”. Работното ми време е различно. Днес конкретно се занимаваме с едни измамници от фирма за дограма. Ще им правим клопка след 2 часа. Подготвям репортажи за следващия ден, чета сигнали, каквито понякога получаваме повече от 200 на ден. Най на сърце обаче ми е връчването на скункса. Постоянно търся нови лауреати, които да предложа на продуцента Джуди Халваджиян хора, които f. а „зарадваме” с нашата статуетка

Извън работата съм запален по фитнеса и тренирам. Стремя се да водя здравословен начин на живот. Не пуша, а пия рядко и с повод. Вечер гледам „Господарите” и заспивам.

Как станахте човекът, който връчва скункса?
Много съм благодарен на Джуди за честта. Постъпих в „Господарите” през септември 2009 г. Отидох на
кастинг и се радвам, че се спряха точно на мен. Преди това имах известен опит като водещ в БНТ. В родния ми Благоевград пък от 10 до 12 клас бях в студентско радио. Може да се каже, че от малък се занимавам с медии. Да работя в „Господарите”, ми беше сбъдната мечта, израснал съм с това шоу.

На кого ви е било най-трудно да връчите „Златен скункс”?

Когато ми е най-трудно, ми е най-приятно. А конкретният отговор е: на Христо Бисеров. Онзи ден беше 4-ти или 5-и опит да му връча статуетката и паднах на носа си в Съдебната палата. Набутах се в един оператор, който ми каза дори, че съм много нахален. Да ви кажа честно, когато се стремя да връча скункса, не се съобразявам много с другите журналисти. Скачах по скамейките в съда, добре, че не е подсъдно. И паднах по очи и нос.

Това ли е единственото ви премеждие с Христо Бисеров?

Не, понеже всячески се опитвах да връча скункса на Христо Бисеров, му го мушнах в колата. Той обаче го изхвърли, явно беше побърз от мен в реакциите си и ме удари по ръката и в зъбите. През целия ден имах чувството, че резците ми не са мои.

А причерня ли ви при удара?

Въобще не съм се замислял за това. Идеята ми беше да продължа да гоня Христо Бисеров след удара. Човек като него обаче се движи в доста мощна кола, не можах да го стигна. Вече станаха 3 месеца, откакто го гоня. Той обеща, че на 12 февруари ще вземе скункса, понеже отложили делото. Тогава ще бъда пак на пост пред Съдебната палата.

На кой друг ви е било найтрудно да връчите статуетката?

В зората на моята кариера съм се гонил с Елена Петрова около десетина дни. После тя излезе да ме почерпис ягоди, а аз я питах къде е сметаната.

Често ли лауреатите на скункса го хвърлят?

Скунксът на Христо Бисеров е първият счупен в моята кариера. Залепих го и ще му го дам поправен да си го вземе. Счупеното носи щастие.

Как се почувствахте, когато трябваше да връчите „Златен скункс” на Светия синод?

Не съм бил притеснен въобще. Божиите служители в очите ми не са свети хора. Има един-двама свещеници от моя град, за които бих казал, че живеят богоугодно. Повечето обаче не са такива.

На Волен Сидеров бихте ли връчили скункс?
С най-голямо удоволствие, понеже ще ми бъде интересен сблъсъкът и то не само словесният подозирам, че може да има и физически. Аз, разбира се, няма да отвърна (смее се). Как ще го ударя, та това е Волен Сидеров?!

Любимият от репортажите ви в предаването?

За разврата в църквата и конкретно в Троянския манастир. Темата за йеромонах Кирил ми е любима. От доста време чувам за тези т.нар. събития в манастирите и много се радвам, че ги разобличих. Вярвам в Бог, но не и в божиите служители. Пак казвам, в моите очи те са ужасно дискредитирани. Дълго време бях секретарка за секс под прикритие в интернет. Гоних един, който се представяше за изпълнителен директор и търсеше офис мениджърка. Всъщност искаше момиче, което да люби срещу 500 лева. Гоних го из цялата „Арена” в столичния квартал „Младост”.

Не може да не са ви били отправяни заплахи заради репортажите ви?

На снимки казах на една ромка, че е женският вариант на Хари Потър, и тя отвърна: „Ще видиш, какво ще ти се случи от родата ми!”. Засега нищо не ми се е случило. Не помня да съм имал други заплахи, може би хората са притеснени, като ме видят. Отправените ми обиди не са нищо особено. Последно ми казаха, че съм нагъл, но това си е комплимент за мен.

Кой беше вашият първи репортаж?

Първият ми репортаж беше за измама с дограма. Разобличихме некоректни майстори и на голяма част от пострадалите им бяха върнати парите
Чувството ви за хумор ваше ли си е, или го получихте в „Господарите” като атрибут на длъжността ви?
Мисля, че си беше заложено в мен, но Джуди го отключи. Така се случи, че в „Господарите” се уеднаквиха екранният ми образ и този в живота. Навремето бях скромно и притеснително дете, но работата ми в предаването наложи един по-различен подход в отношенията ми с хората.

Канили ли са ви на работа в други предавания?

Да, но на този етап такива предложения трудно могат да ме изкушат. Интересно е, че получих оферта от Люба Кулезич да съм й репортер още когато тя беше в TV7. Отказах й, защото предаването й е само публицистично, а мен ме влече журналистиката с развлекателен елемент.

Разкажете за вашето първо докосване до телевизията?

Дебютът ми е в младежката продукция на БНТ „13+”. Бях първи курс студент в СУ – специалност „Телевизионна журналистика”. Предаването се излъчваше два пъти в месеца. В него говорех по музикални теми, и поспециално за рапа. Може и нескромно да звучи, но напреднах бързо. Тогава разбрах за кастинга на „Господарите”. Смятам, че в това шоу е истинският ми професионален досег с телевизията, в БНТ усвоявах азбуката. Разбира се, и сега има какво още да Науча за професията.

Занимавате се и с рап…

Да, преди „Господарите” имах опити да стана известен и в музикалния бранш. Нещата там обаче не ми се получиха. Продължавам да се занимавам с рап, но благодарение на Джуди Халваджиян и предаването съм това, което съм сега.

Кога се запалихте по рапа?

Това е другата моя голяма страст, тя предшества интереса ми към медиите. Мотивът ми да уча в София беше този – да мога да се развивам в рапа. Пристигнах в столицата, постъпих в БНТ, а след това в „Господарите” и се промениха приоритетите ми. Не крия обаче, че продължавам да имам сериозни амбиции за рапа и смятам да ги следвам. През 2012 г. излезе дебютният ми сингъл „Големият взрив”. Към днешна дата не съм много доволен от него
Критичен съм доста към себе си.

Намирате ли баланс в работата и живота?

Стремя се, въпреки че в последно време съм погълнат от работата си и от музиката. С това лягам и с това ставам.

Имате ли приятелка?
Ще перифразирам един бивш премиер: „Седя сам като куче и гледам мача”. В последно време е така с мен и не знам докога ще продължава. Не мога обаче да се оплача от липсата на женски интерес към моята особа. Чудя се, какво толкова намират жените в мен (смее се).

Пищни секс бомби ли предпочитате?

Не връщам и по-пищни дами. Вкусът ми се промени във времето. Харесвам жени с чувство за хумор, привлекателни и да носят на моите бъзици

Разкажете за семейството си.

От творческо семейство съм. Майка ми е актриса, баща ми – журналист. Винаги съм се разкъсвал между двете им професии. Дълбоко запознат съм с дереджето на аркашките. Заплатата, която взима майка ми за 25 години , стаж, ме отблъсна и дори на моменти да съм искал да стана актьор, вече не е така. До 7-8 клас исках да стана ветеринарен лекар, но не понасям кръв.

Влизали ли сте в болница?

В болници не влизам, но посещавам често поликлиниките. Хипохондрик съм и ходя през няколко месеца на прегледи. Вече не знам за какво не съм си правил изследвания.

Употребявали ли сте дрога, трева?

Не, никога. Дори не съм си дръпвал, въпреки че съм бил в такива среди. Противник съм на тези неща. Разбивам стереотипа, че рапърите ползват разни упойващи вещества. Знам наизуст текстове, в които се възхвалява марихуаната, но никога не съм пушил.

31.01.2014 00:01 | Уикенд | стр. 24; 25 |