paleykovЗа отношението си към селфито пише в новия си блог, фоторепортерът на Булфото и фотожурналист на свободна практика Георги Палейков.

Ако някой случайно е попаднал тук и не ме познава-аз съм Жоро. Който пък ме познава…много се радвам че отново се срещаме.

Фотограф съм и снимам това което искам и когато искам. На запад му викат FREELANCE PHOTOGRAPHER. Предпочитам репортажната фотография, не си падам по аранжирани изкуствени сцени, но когато се налага и това правя. Снимам и сватби, корпоративни събития и т.н. Предпочитам обаче-спорт, екшън, протести, побоища. Ама нали затова го правя този блог-да разказвам.
Често приятели ме питат-как може да се навирам в опасни ситуации заради едната снимка. Ами ето така-може. Винаги имам едно наум, но се е случвало да отнеса камък, бутилка или полицейска палка.

За мен например много по-опасно и по-тъпо е да се завреш в някой чалга вертеп и да въртиш задник качен върху масата. Като нищо можеш да паднеш и да се нарежеш задника на бутилка от Чивас. Ама гледам често го правят хората и аз не им се учудвам. Всеки прави това което може или което е модерно.
Така и аз. Последните десетина години е модерно да си имаш блог. Аха да си направя и все зарязвам започнатото. Нито мога да пиша т.е. не ми идва отвътре (някой да не ме разбере погрешно-пиша бързо-60 думи в минута. Държал съм изпит даже).

В 9 клас даже съм бил и на поправителен по литература. После се нервирах и за отмъщение на „другарката” изкарах петица на матурата. Специално ходих да я търся по площадите за да я дразня по време на митингите на СДС в началото на 90-те. Някоя умна глава беше казала че една снимка значела повече от хиляда думи, така че ще пускам повечко снимки за да не говоря глупости.

Често ми се случва да публикувам снимка във Фейсбук и приятели да ме питат: „Ама как го видя това? Защо винаги при теб се случват ТЕЗИ НЕЩА?”

ТЕЗИ НЕЩА се случват с всеки. Всеки ден всички ние вървим по улиците, срещаме хора, попадаме в ситуации. И разликата е че докато при повечето от вас случката минава и заминава, физиономията на интересния човек е забравена на петата минута-при мен е станало навик да извадя фотоапарата и да снимам.

Не всеки е луд като мен да носи раница с апарат и обективи, но 95% от вас имат телефон с камера с който също могат да запечатат момента. Само че НЕ СЕ СЕЩАТ! Сега като тръгнете по улицата-оглеждайте се и видите ли нещо интересно-щрак! Не беше толкова трудно-нали?
А сега-очаквайте мнооого интересни и не толкова интересни истории. Четете, коментирайте, питайте…за мен ще бъде чест.

[spider_facebook id=”- Select Form -“]

Още на: http://paleykov.blogspot.com/