Zocho Boyadjiev - 2Фотографията е засвидетелстване на една уникална среща. Среща с онова, което несъмнено е било, но което също толкова несъмнено вече не е и което никога повече няма да бъде. Това меланхолично „вече не” и „никога повече” освобождава изображението от диктата на обекта с неговия конкретен времеви и пространствен контекст и му позволява да изрази някакво по-общо и богато значение.

Пълноценното възприемане на снимката като естетически значещ образ до голяма степен предпоставя незнанието за частните обстоятелства на нейното появяване. Определяща в случая е най-вече свободата на нейния изказ и способността й да ангажира въображението на зрителя, предоставяйки му възможността да „пренапише” нейното послание и превръщайки го донякъде в господар на изображението.

Ето защо и представените тук фотографии не са просто визуални илюстрации на авторовите пътешествия. Каркасон и Палермо, Кордова и Фрибург, Париж и Сванетия, Сиракуза и магичният Трънски край са само условни йероглифи от несвършващата и позната на всеки от нас история на мимолетните човешки заедности и непреодолимата самота на човека.

Автор: Цочо Бояджиев

Цочо Христов Бояджиев (25 септември 1951, Троян) е български философ, историк и преводач.
Цочо Бояджиев е един от водещите български учени-хуманитаристи, основоположник на философската медиевистика у нас. Преподава история на античната и средновековната философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (Лувен) и на Европейската академия на науките и изкуствата (Виена).
Автор е на редица студии и монографии, учебни помагала, съставил е няколко антологии и сборници с философски текстове. Учредител е на Института за изучаване на средновековна философия. Превежда от латински, старогръцки и немски.