Държавност преди държавата. Свръхфункции на българската възрожденска журналистика
Здравка Константинова

dyrzhavnost-predi-dyrzhavata-svryhfunkcii-na-bylgarskata-vyzrozhdenska-zhurnalistika-zdravka-konstantinova

Издадена 2010 г.
Издателство УИ “Св. Климент Охридски”
Категории
Учебници и помагала за висши училища

Корица Мека
Страници 262
Размери 16.70 / 23.50 / 2.50 cm
Тегло 0.300 kg
ISBN 9789540730523

Здравка Константинова е доктор по история (1994), доцент по история на българската журналистика (2000) във Факултета по журналистика и масова комуникация при СУ “Св. Климент Охридски”. Преподава също в Нов български университет и в Бургаския свободен университет. Дългогодишна журналистка във в. “Поглед”. Има многобройни публикации в печата и научни изследвания, които свързват историята с теорията на журналистиката.
Тази книга представя нов прочит на възрожденската ни периодика и е своеобразна нейна кратка история. Внушителният документален, историографски масив е осмислен с методологията на модерни научни подходи. Модерното е и в теми, проблеми, концепции, които преактуализират Възраждането. “Държавност преди държавата” получи наградата за книга за 2000 г. на Съюза на българските журналисти.
Чрез българската журналистика по време на Възраждането се възстановява една държавност. Независимо от разликите в схващанията за пътя към нея. Независимо от разликите във вижданията за бъдещия модел.
Подобно нещо вече се е случвало – в Европа и в Северна Америка – припомнят го в своята аргументация относно журналистиката като едно от първите средства за революцията политическите ни водачи, които са публицисти или може би по-точно – публицистите, които са политически водачи. Този процес, разбира се, носи не само нашенските особености, но и нашенските надежди, свързани и с модернизацията по това време на комуникациите в развитите страни, с феномена на масовия печат, феноменът, подхранил либералната илюзия на XIX век за всесилието на общественото мнение.

“…Особено в една епоха, в която е толкова лесно да падействува человек въз общественото мнение”, отбелязва вестникът на Петко Р. Славейков “Македония”. Според същото издание публицистите са “почти най-силните днес по оръжието си явни мислители”.

Д-р Иван Селимински, едно от авангардните имена в първата фаланга на възрожденската ни интелигенция, се обляга в съжденията си по същата тема на перифразиран цитат от Виктор Юго: “Печатът е светлината на обществото, а всяка светлина има нещо божествено. Мисленето е дишане на човека; който спира мисленето, напада човечеството… От печата се заключава и за цивилизацията и свободата на страната… През нощта печатът пръв съглежда зората и я възвестява на света.”