Бездната мeжду бългaрcкия нaрoд и пoлитицитe става все по-драматична

andrey-velchevДнес главният ни редактор Андрей Велчев сподели в интервю за колегите ни от  уважаваната регионлна медия kazanlak.co, че младите и интелигентни хора в България са на изчезване, че те напускат страната ни и търсят реализация в чужди страни.

Пълното интервюто пред Яница Станчева

Днес в разрез на тази теза, се срещнах с изключително харизматичния, млад и борбен доктор по политология Андрей Велчев. Той е собственик и главен редактор на www.luboslovie.bg – специализирана медия за професионални и граждански дискусии по проблемите на политическите комуникации, журналистиката и маркетинга. Преподавател е в Пловдивския университет и Русенския университет.

Д-р Андрей Велчев е автор на монографията „Управление на комуникациите при публичните политики“, както и на академични курсове и програми за обучение в областта на комуникациите при публичните политики, анализ на информация от публични/открити източници, изграждане на онлайн репутация и др.

Той споделя за себе си, че в свободното си време се отдава на любими занимания – четене на книги и спорт – плуване и тенис.

„През лятото участвам в повечето плувни маратони на дистанция до 10 км.“, разказва за себе си той.

Днес с Андрей Велчев ще си говорим за гафовете в политиката, за реториката на политиците, за това дали има любов в политиката и за България. Ето какво сподели той за читателите на вестник „Долина“:  

– Малко след края на Местните избори 2019 като политолог, кои бяха най-големите гафове в кампаниите на кандидатите?

– Преди да се спра конкретно на гафовете, бих искал да кажа нещо по-общо. Отминалите мecтни избoри трябвaшe дa дадат отговор на един генерален въпрос (ако се абстрахираме от конкретните резултати по места) – има ли вoля и способност в обществото да бъде извоювана прoмянaта, която очевидно все повече хора искат. Според мен на тoзи eтaп желание за промяна има, отхвърлянето на статуквото е ясно изразено, но все още няма конкретна алтернатива – политически субекти, които да олицетворят промяната и да я поведат.

Бългaрcкaтa пoлитикa страда от двата възможно най-тежки дефицита – дефицит на идеи и дефицит нa личнocти. Разбира се, способни и почтени хора в България има, в т.ч. множество млaди, пoдгoтвeни и будещи симпатии лицa, но те остават скрити за по-широките обществени среди. В телевизионнят ефир и онлайн пространството са лансирани едни и същи персонажи, а това води до изхабяването им и когато дойде време за избори  ефектът е обратен. Българскатото общество има нужда от нови лица, по-точно – нов тип политици. Такива системните партии не могат и не искат да предложат – да не говорим, че проблемът е много по-сериозен – бездната мeжду бългaрcкия нaрoд и пoлитицитe става все по-драматична. Масово и силно е усещането, че политиците ни преследват личния си интерес за сметка на този на обществото. Според мен това усещане е логичен продукт на реални процеси, но силно отражение дава пълното невежество относно политическите комуникации.

Сега конкретно за гафовете. Те отново бяха в изобилие. Бих ги разделил на две групи – гафове на държавните институции и гафове на кандидатите. Държавата ни очевидно не може, а може би и не иска да осигури нормален изборен процес. Да останим настрана огромните мащаби на контрлирания вот. Вижте чисто административните провали. Изборната администрация е напълно неефективна. Факти – колкото искате. Например, много високият дял на невалидните бюлетини, или фрапиращите грешки и нарушения, свързани с изборните книжа. В столицата едва 10 на сто от протоколите са изрядно попълнени, а при останалите 90% има куп грешки и нарушения. При това положение няма гаранция, че е регистрирана действителната воля на избирателите.

При политиците (кандидатите) най-типичните грешки и гафове са свързани с начина, по който общуват с хората. Тук става дума не само за периода на предизборната кампания, а за цялостното поведение, защото добрата комуникация ще им е нужна и занапред, в следащите 4 години от техния мандат.

При повечето политици преобладава кампанийното мислене. Например, много от вече избраните кметове активираха социалните си профили във Фейсбук непосредствено преди изборите. Смея да твърдя, че това е напълно погрешен подход,  Фейсбук и другите социални медии предполагат постоянен диалог, а това изисква постоянство във активността на профилите. Съшото важи с пълна сила и за цялостния комуникационен подход на политиците или партиите. По-добре по малко и постоянно, отколкото много, но само за месец. Избирателите искат да взаимодействат постоянно със своите избранници.

Като гаф може да се приеме, че редица кандидата прибегнаха с  пряко копиране на дейностите на други “отбори”. В повечето случаи политиците и техните комуникационни екипи предпочитат да „накиснат“ или очернят противниковата партия или кандидат, отколкото да изпъкнат със собствените си добри страни.  Тази порочна практика все още съществува, въпреки че хората отдавна спряха да вярват на видимо нагласени постове. Трябва да се запомни едно – колкото по-позитивна е кампанията, толкова по-лесно се гради доверие у избирателите.

За мен като потребител на интернет, а и като комуникационен експерт, буди учудване масоното твърде ниско ниво на институционалните сайтове. Дори когато ги има, ориентиранено в тях е мъчителна задача. Дори сайтовете на големи общини са сложни, тежки и трудно достъпни, дори за хора с добро онлайн култура.

Типична сериозна грешка е липсата на цялостен медиен мониторинг – „прослушване” на това кой, къде и какво говори. Не е важно да се следят само водещите ежедневници и няколко медии. В днешно време по-голямата част от материалите се публикуват онлайн. Заблуда е политиците да разчитат само на познати медии и да се доверяват единствено на тях. Потенциалните им избиратели не са главно там и това се видя от резултатите на много места. Те имат собствено мнение и възгледи, които споделят не в няколко ежеднивника, а в личния си профил, в блога на приятел или в Туитър.

Грешна бе и използването на чужда репутация за лични цели. Говоря за акцента върху концерти, събития и забавления с луксозен привкус с известни и добре познати личности, т.е. политическите партии и политиците се възползват от тези популярни личности с добра репутация и се стремят чрез тях да повишат и своята, но повече са случаите с обратен ефект. Все повече хора не одобряват използването на популярни лица и употребата на техните качества в предизборните кампании.

– Каква трябва да бъде реториката на днешния политик?

– Всеки политик трябва да изгражда трайна и устоичива политическа репутация, която се създава с непринуденост и постоянство, а не с помощта на скъпоплатена поява във водеща медия и с помпозно говорене.

Необходимо е да се създава и поддържа съпричастност не просто към една личност, а към нейната истинска кауза – създаване и прилагане на политики, които носят трайни положителни резултати за хората и местните общности, за цяла България. За съжаление, малко са у нас политиците, полагаши добронамерени усилия за поддържане на траен и честен диалог с различните заинтересовани страни. Днес огромна е ролята на комуникациите в процеса на политиките и тяхната роля за изграждане на трайни позитивни отношения между заинтересуваните страни. Политикът трябва да търси и съществява целенасочено изграждане и стимулиране на обществена съпричастност. Защото позитивното, конструктивно отношение към процеса на политиките се създава чрез включване на гражданите в един процес на постоянно взаимно учене. В този процес политическите представители и администраторите-експерти се учат от опита и експертизата на обществото, а гражданите започват по-добре да разбират сложността и реалните дилеми в процеса на политиките.

Замислете, се какъв би бил ефекта, ако подобно нещо е част от изграждането на репутацията на политика или партията за следващите избори. То би донесло много повече ползи и доверие у гласоподавателите, в сравнение с черните ПР техники и кампании.

 

 Нарушена ли е чуваемостта и комуникацията межди политиците и гражданите? И ако да, защо се получи така според Вас?

– Да, нарушена е, и то от много години. Между политиците и гражданите липсва диалог. Всеки има своята теза, но никой не изслушва другия. От няколко години се опитвам да обясня, че истинското гражданско начало израства и се развива в резултат на участието в демократичния процес на политиките и чрез приноса на заинтересуваните общности към разработването и прилагането им. Това не може да се случи без диалог- траен и постоянен, не само преди избори. Чрез съпричастността и търсенето на повече участници в диалога обществеността може и ще получи реална възможност едновременно да подкрепя публичните институции и да търси отговорност от тях, но и да е коректив в позитивната публична реч.

Доверието се укрепва поради факта, че институциите признават правото на общността да бъде информирана относно проблемите, които я засягат и решенията относно тези проблеми. Това право е универсално за всички членове на общността, а не само за привилегировани.

 

– Има ли политик български или в световен мащаб, който можете да посочите като еталон – реторика, протокол, имидж – като цяло в политиката?

– Наскоро бившият президент на САЩ Барак Обама призова американците да отхвърлят езика на лидер, който подхранва омразата или нормализира расизма. Обликът на Барак Обама бе изграден върху тезата, че той е обикновен човек. Но той е политик. Обаятелен, ловък политик, чиито думи имат силно влияние над хората.

Медии обикновено остро и твърде критично изследват амбициозните политици, които обещават всичко. Обама беше най-неопитният политик през последните сто години, определен за кандидат-президент на САЩ от едната от двете основни партии. Но той доказа, че едно запомнящо се мото – “Да, ние можем” e част от подхода, водещ до успех.

 

– Вие сте автор на книгата “Управление на комуникациите при публичните политики”, д-р Велчев има ли точна рецепта за управление на комуникациите?

– Точна рецепта няма, но пътят към успеха е свързан със системното и цялостно разбиране на информационната среда, което позволява комуникаторите да приспособят съобщенията към аудиторията и да адаптират културно информационните дейности. Това включва преди всичко разбирането на различните гледни точки сред групите, от които се състои аудиторията. Това някои автори наричат „стратегическо слушане”. Комуникаторите трябва да разбират стратегията или визията на своята организация, за да са в състояние да отправят адекватни послания и да препоръчват ефективни действия, за да бъдат тези послания в синхрон и подкрепа на стратегическата мисия.

Изгражданото отношение между участниците в мрежите на политиките са част от  на понятието „обществена съпричастност”. До добрата рецепта може да се стигне не чрез проби и грешки, а когато си дадем ясна сметка за ценността на партньорството.

 

 В политиката има ли място за любов?

– Любовта трябва да е част от действията на всеки професионалист в дадена сфера. Политиката е професия. А за да си добър  в една професия – трябват ти сърце, любов и ежедневна борба за нея.

 

– За Вас самият любовта е …

– Отдеденост, емоция, ежедневна грижа. Както сърцето не е само орган, така и любовта не е само дума, с която изказваме емоции. Тя е движещата сила на живота ни.

 

– Вие сте преподавател по политология в няколко Университета, какво е най-важното което трябва да научат Вашите студенти?

– Да се изграждат като професионалисти и да проверяват всеки детайл. Всеки факт. Да са любознателни и всеки ден да откриват нови светове. Да са промяната, а не само последица от нея. Да знаят своята стойост и да я обявяват смело.

 

– За Вас България е …

– Родина. Сърце. Душа. Ежедневна грижа за опазването на на мястото, което е отредено да ни даде първи и всеки следващ дъх.

Коментирайте първи тази публикация на "Бездната мeжду бългaрcкия нaрoд и пoлитицитe става все по-драматична"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*