Способността да комуникираш е богатство

Гергана ГиздинаГергана Гиздина е експерт „Връзки с обществеността“ в Българската стопанска камара от октомври 2012 г. Родена е през 1992 г. Завършила е Езикова гимназия „Йоан Екзарх“ – гр. Враца и специалност „Връзки с обществеността“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, степен „бакалавър“. Има завършена магистърска степен – специалност „Трудова и организационна психология“ в СУ „Св. Климент Охридски“.

Член е на Дружество на практикуващите „Връзки с обществеността” към Съюза на българските журналисти и е част от Академията на BusinessEurope за млади лидери. Гергана Гиздина е трикратен стипендиант на фондация „Комунитас“ в раздел „Литература“. В интервюто и пред Андрей Велчев и Любословие.БГ тя разказва за интересите съм към теми като дигитален маркетинг, корпоративна социална отговорност и за това как смело се впуска в различни доброволчески акции.

Какво Ви даде и на какво не Ви научи образованието по Връзки с обществеността?

Даде ми точно толкова, колкото успях да си взема – контакти с хора от бранша, усет да търся информацията, от която имам нужда, и приятелства, на които разчитам до ден днешен в личен и професионален план.

Не ме научи нито как се пише стойностно прессъобщение, нито как се прави ефективна PR кампания, нито как се говори пред публика. Истината е, че не ми даде нищо, което прилагам днес в работата си.

Г-жо Гиздина, в какво са се превърнали комуникациите в 21 век и нашето ежедневие?

Трудно ми е да кажа в какво са се превърнали – активно се упражнявам да комуникирам единствено и само в 21 век. Способността да комуникираш е богатство, още повече когато можеш да го правиш пред широка публика. Бих казала, че дори имаш власт над хората, които те слушат, гледат или четат.

67067834_453065048866449_9130932168707538944_n
Днес денонощно имаме възможност да комуникираме чрез десетки комуникационни канали, напълно безплатни и достъпни, стигащи до голям кръг от хора. Само чрез телефона си мога да използвам поне 8 начина за комуникация на ден, без да съм PR експерт. Човекът сам се превръща в медия.

Но не бива да се забравя, че хората сме емоционални, субективни, често егоцентрични, а понякога сме готови дори да излъжем самите себе си, за да се харесаме на околните. Такава е и комуникацията в нашия век. И нека това не звучи обобщаващо, но когато се впечатлите от дадено нещо, проверявайте!

Подкрепяте ли мнението, че колкото по-социални стават медиите, толкова по-асоциални стават читателите, аудиторията и ПР Инструментите за прилагане при работа с публиките?

Подкрепям мнението, че в дигиталния свят има моменти, в които трябва да бъдем аналогови. Някак е в природата ни, когато сме с одушевени субекти на една маса, да комуникираме лице в лице с тях, а не чрез Viber. Понякога снимките от фотото са много по-стойностни, отколкото сторитата в Instagram. От бума на технологиите се получи срив в човешките отношения.

67071797_213713542879775_1198511581726507008_n
В отговор на това повечето от успешните PR кампании станаха по-социални, по-отговорни, дори по-ретро, за да се връщаме към спомените, когато светът някак съществуваше и без Facebook.

Наскоро имах случай, в който изпратих 10 имейла и не получих нито един положителен отговор. Преповторих в личен разговор едно към едно съдържанието от имейла си – 9 от 10 дадоха подкрепа.

Въпреки че Камарата има сайт и профили във Facebook, Google+ и Twitter, от началото на годината издаваме и списание, което разпространяваме на книжен носител. Нашите членове и партньори го получават лично на всеки 3 месеца. Моментът, в който им давам списанието и те го разгръщат, за да помиришат самата хартия, току що излязла от печат, е моментът на надежда, че за печата има живот.

Според наблюденията Ви дигитален маркетинг, корпоративна социална отговорност, оптимизация на онлайн съдържание, репутация в Интернет вплели ли са се е в здрава хватка с ПР-професията?

И четирите изброени са в длъжностната ми характеристика вече 7 години. За мен са неразривна част и всяко едно допълва другото, за да се изпълни задачата оптимално. Има моменти, в които се чувствам като one man show. В повечето компании зад всяко едно от тях стои отделен човек, но пък това води до забавяне на процеса и често, докато се случи по учебник, информацията вече не е актуална. Аз лично бих загубила и първоначалния емоционален заряд, който влагам, а до момента без него нищо не ми се е получавало добре.

Действителността е такава, че ако не си в интернет, не съществуваш, ако не си на първи позиции, не си достатъчно добър, ако нямаш лайкове и коментари, не си интересен, ако бизнесът ти няма кауза, си обикновен печалбар. Пред PR специалиста е задачата да избере посоката или поне да наклони везните.

67114660_1141424802724513_1533532443997372416_n

Пътят на комуникациите следва ли конкретна PR стратегия, определя ли я или е следствие на обстоятелствата и възникналите кризи?

С годините ставам все по-голям привърженик на максимата „Животът е това, което ни се случва, докато правим планове за бъдещето“. Посоката трябва да се зададе, да е известна и да се следва от всички. Част от нашата работа е да убедим и мотивираме в това първо колегите, а после и външната аудиторията.

Несериозно е да работим без стратегия, но е наивно да си мислим, че може да предвидим всичко, че темпото няма да се промени, че по пътя няма да срещнем хора, които трябва тактично да елиминираме или пък други да направим наши партньори.

Признавам си, че това е едно от нещата, които най-много ми харесват в професията. Непредвидените обстоятелства носят динамика, изкарва те от зоната на комфорт, ако въобще някога си си мислил, че комфорт и PR могат да се съчетаят, и най-важното – карат те да бъдеш креативен.

Опишете позицията си  на  експерт „Връзки с обществеността“ в Българската стопанска камара, където работите от 2012 г.

Започнах като стажант през зимата на 2012 г. Задължителният стаж, който сам си намираш още в първи курс, е най-полезното нещо в цялото следване, особено ако попаднеш и на добър наставник, на какъвто случих и аз.

Всъщност аз случих на двама – Ани Алашка, директор на Пресцентъра на БСК, и Александър Миланов, част от тогавашния екип, а днес програмен мениджър на Националната пациентска организация.

Те ме научиха, че Саманта от “Секса и града” въобще не е типичният профил на PR специалиста в България. Минах през броенето на рекламни материали в склада, през писането на прессъобщения, през създаването на презентации, с по-малко от 15 цвята и текст изпълващ целия слайд, научих се да говоря пред публика, без да се клатя на стола и да въртя кичури от косата си. Всеки ден прочитах около 2000 новини, за да направя един приличен медиа мониторинг, който сутрин да се получава от екипа и членовете на БСК.

Най-интересно ми беше свикването на пресконференции, защото е като всичко в едно – проблем, хора, опорни точки, медии, прессъобщение, отзвук, медиа мониторинг, и при късмет – решен проблем.

Днес, погледнато отстрани, правя почти същото, но много по-уверено и самостоятелно. Социалните медии стават все по-голяма част от работата ми, актуализират се непрекъснато и аз се опитвам да ги следвам.

Камарата представлява интересите на хиляди фирми, десетки браншови организации и над 50 местни структури. Докато си влязъл в час с новите промени в социалното осигуряване, вече индустриалният ток е станал най-скъпият в Европа или отново трябва да се сменят касовите апарати.

Хлебопроизводителите искат по-ниско ДДС, а производителите на пластмаса за еднократна употреба са изправени пред фалит, защото влиза в сила нова европейска директива.

Трудно ми е да опиша накратко работния си ден. Понякога се чувствам като копи райтър, понякога като психолог, защото трябва да вляза в обувките на другия, понякога като журналист, защото трябва да намеря новината, понякога съм погълната от дигиталния маркетинг, а напоследък може да се причисля и за редактор, защото от началото на годината Камарата започна да издава и собствено списание – Noblesse Oblige.

Има моменти, в които трябва да си в ролята на организатор – форуми, конференции, награди. В повечето случаи си във вихъра от запазването на зала и намирането на кетъринг фирма до съдържателната част – поканите, писането на сценарии, излъчване на живо, информация до медиите и т.н. PR отделът е връзката между медиите и експертите на Камарата, така че и тази преценка и комуникация се причислява към задълженията.

Понякога натискам копчето и правя нетипични неща – фотоизложба на снимки от Антарктида, детски конкурс за Коледна картичка или пък участие с благотворителна цел в надпревара с охлюви. Накратко: Описвам позицията си като интересна, свободна и много моя, затова към нея често прибавям по нещо ново, но не я сменям вече 7 години.

Силно оръжие ли е да сте жена в комуникационен екип, която владее словото, обича литературата, и остава съпричастна  към посланието, неизменна част от връзките с обществеността и обществото?

Определено е оръжие, но не съм сигурна дали е насочено към самата мен или към околните. Има моменти, в които емоцията пречи на работата. Случва се да си толкова съпричастен с посланието, че си мислиш, че нещата зависят от теб. Истината е, че в повечето случаи нито зависят от теб, нито посланието, което си написал излиза от твоята уста.

Въпреки това винаги ще твърдя, че добрият PR е този, който не се натрапва, не мисли, че е повече от личността или организацията, за които работи, и винаги е въоръжен с факти и богата обща култура.

Какво според вас привлича младите към това да се занимават с комуникации, ПР, журналистика?

Модерно е и има шанс да те дадат по телевизора. А и инфлуенсърите в Instagram вече се оформят още в началните класове. Според много хора да си PR или журналист е почти същото като да пускаш по 3 статуса на ден във Фейсбук и да рекламираш новата си четка за зъби в Instagram. Но не е така. Това са професии, които изискват непрекъсната актуализация, непрекъснато търсене на различните гледни точки, преценка на момента, на комуникационни канал, на начина на представяне на информация, на въпросите, които ще последват и отговорите, които трябва да бъдат дадени.

Според много  журналисти журналистиката е пълно себераздаване. Важи ли и за Връзките с обществеността?

Себераздаването не зависи от професията, а от човека. Аз наистина съм отдадена на професията си и често съм поставяла професионалните ангажименти пред личните. По никакъв начин не твърдя, че е наложително, още по-малко – правилно. За тези 7 години никога не съм изключвала телефона си, никога не съм си позволявала да не вдигна на колега, да не потърся събеседник за предаване, дори поканата да идва в последния възможен момент.

Отказвала съм срещи с приятели в извънработно време, но никога служебни. Приемам работата си не като средство за съществуване, а като начин на живот и я харесвам, защото се чувствам на 100% себе си в нея.

Има ли критичен момент, в който сте преосмисляла бъдещото си като ПР?

Преосмисляла съм многократно поведението си като PR, но никога не съм се колебала дали това е моят път. Понякога съм крайно нетактична, с твърде пиперливо чувство за хумор. Официалните събития, на които в повечето пъти се усмихваш и мигаш на парцали, а редовно трябва дори да организираш, не са моето място. Но всичко това са лични дефицити, които с времето знам, че ще запълня.

Има ли задължителен летен списък за четене за млади и не само млади комуникационни специалисти?

След лятото на 11 клас не съм чела нищо задължително и това лято няма да е изключение. От няколко месеца ме чакат „Сто и една годишният старец, който твърде много размишляваше“ на Юнас Юнасон, „Да продаваш е човешко“ на Даниъл Пинк и „Свидетелства за прехода. 1989-1999“ на Иван Костов. Не съм сигурна в последователността, но ще бъдат прочетени.

Напоследък книгите за PR и Маркетинг са като творбите на Паулу Коелю. Първата книга горе-долу става, но останалите преповтарят първата и някак бързо се губи интересът, а и нивата на полезност са като да си прочел статус на Евгени Минчев във Фейсбук.

Горещо не препоръчвам на бъдещите колеги да отделят много от времето си за подобна литература, особено през лятото, особено ако не трябва да взимат изпити.

Ако трябва да им дам полезен съвет, то той е да пишат повече и да практикуват.

Твоето пожелание към читателите на медия за медии, комункации и PR?

Пожелавам и на тях, и на себе си, като Ваш читател, повече четене с разбиране и слушане с чуване, повече каузи и хора, в които да вярваме, и да работим със сърце и професионализъм. Така може би медийната среда ще е по-приятна за всички.

Андрей Велчев, Любословие.БГ 26.07.2019 г. 

Коментирайте първи тази публикация на "Способността да комуникираш е богатство"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*