Теодор Колев: Успехът е съвкупност от екипна работа

56356639_789949331371578_3270565407756386304_nИнж. Теодор Колев е дългогодишен специалист в областта на информационните технологии с основни интереси в разработката на решения с релационни бази данни. Занимава се и с изграждане на уебсайтове чрез системи от съдържание с основен фокус Word Press. Преподавател по дизайн на бази данни, програмиране със SQL, PHP и Python. В ежедневието си г-н Колев има много и различни допълнителни интереси, които разширяват общата култура. В този силен разговор с Андрей Велчев и Момчил Марчев говорим за успехът и екипната работа.

Какво е да си директор просветител/ даскал в най-динамична сфера ИТ и конкретно програмиране?

И лесно и трудно. Динамиката на информационния поток е голяма и това определя изграждането и поддържането на определени качества. Образно казано аз преподавам по начин, който дава на хората въдица и им помага да се научат да ловят риба. И това е много по-полезно, отколкото да им се дава рибата на готово.

Също така интересен подход е разиграването на малки практически казуси, които да са решени или само на ниво база данни или комплексно и чрез допълнително написан програмен код.  Наистина думата просветител е правилната. Поне според мен. Имам предвид, че сега  има толкова възможности за развитие, че е трудно да се избере. На начинаещите им трудно да изберат. Те се повлияват от реклами, приятели и познати. Както разбира се и от филмите. Не на последно място са и четири цифрените заплати в сектора на Информационните технологии.

Има ли учители днес, които са призвани от Бог за целта? Има ли себеотдаване?

Да, има хора с призвание, както във всяка една област. Да се раздава човек като Учител както го разбирам аз е да запалиш искрата на знанието за дадената материя в учениците. Оттам ще дойде и по-големия интерес и впоследствие самото развитие и изграждане на учениците като специалисти. Добрият Учител с призвание е този, които създава нова светлина в тунела на незнанието.

55944879_1716122788533896_1931137168818831360_n

Как са учениците, как се преподава днес, хем да е забавно, хем да е с идея реализация в най-платените професии сетне? 

Участниците в обученията са различен тип хора. Идват такива с начални знания, има и хора с малко повече опит. Част от групата са и напълно начинаещи. Водя са най-добрия преподавател там, където преподавам. Дори се стигна дотам, че брат брата си води.  Интересна тенденция се получава напоследък. Няколко човека са взети на работа само защото аз съм им преподавал.

По време на занятията ми задават интересни въпроси. Най-редовният е дали само съсзнания по бази данни и sql ще може да се намери работа. Отговорът е че това става трудно и не защото само със знания по бази данни и sql неможе да се намери работа. ”Болестта”, която тресе така наречения ”бизнес” се нарича „full stack“. Накратко, метафорично казано искат от водопроводчика да може да оправя принтери, покрив, електрическа инсталация, автомобила…

Вие виждали ли сте общо практикуващ лекар (джи пи) да прави офталмологични или ортопедични операции между прегледите, за да си допълва дохода? 🙂

И всичко това за една заплата често с изискванията за 100% качество във всички направления гарнирано с високопарни приказки от книжки и филми, които са неприложими на практика.

Преподава се забавно с примери от практиката и казуси, които провокират творческо мислене. Уча хората да опитват нещата и да не се боят от грешките. Само този, който не пише код не прави грешки. Имам една моя сентенция, която често казвам на курсистите: Дали е обектен или процедурен, келявият код си е келяв код.

Какво ще кажеш на мрънкачите, на „айляците“, с липса на воля за успех, както и в наемния труд, така и в предприемачеството?

Нека уточним какво е успех. За някои успех е да направят крачка, за други да се изправят и да се задържат прави без чужда помощ. Или пък нетна заплата от 7000 лева. Успехът е индивидуално нещо за всеки отделен човек. Има два типа хора, които действат и правят нещо без значение от мащаба и такива хора, които аз наричам надничари. Първият тип изкарват парите си създавайки, вторият смятат, че всичко е даденост и в това число и заплатата. Когато вторият тип разберат, че заплата се изработва тогава дадената организация ще върви нагоре. Българчетата не разбират, че успехът е съвкупност от екипна работа.

Преди да кажа нещо на който и да е, нека изясня, че средата за бизнес и предприемачество в България е токсична. Изключително негостоприемна, дори опасна. Аргументи и факти по темата има адски много. Волята за каквото да е, не само за успех представлява особен вид енергия, която трябва да се натрупва, развива и поддържа. На тези, които мрънкат бих казал да опитват. Винаги да опитват. Може да не се получи от първия път, но задължително трябва да опитват. Никога не се знае от кой храст ще изскочи заека.

Колкото пъти да паднат, толкова да станат, че и повече. В един момент винаги ще има успех, ако не с едно, то с друго.

Сега пък и бизнеса „мрънка“ за кадри? Как се реализират „питомниците“ ти днес? Наистина ли програмистите бизнесът ги „засмуква“ на секундата?

Винаги ми е бил забавен термина ”бизнес”. Бизнес у нас няма и ще кажа защо. Няма защото не разбират как да управляват хора и какво представляват човешките ресурси. И това без да отчитат особеностите на българската народопсихология. Както споменах по-горе докато не се излекува ”болестта full stack” ще има мрънкане за кадри. Фирмите сами са си виновни в по-голямата си част. Курсистите, които обучавам имат различна реализация. От нова професия, преквалификация до подобряване на съществуващи умения.

Много се забавлявам с думата програмист. Реално пишещите код са два вида разработчици (developers) и програмисти (programmers). Над 90% от хората с опит в писане на код нямат представа от разликата. Някои хора успяват да сменят попрището или пък да намерят нова работа. Но, винаги се реализират успешно.Както обичам да казвам има ли желание, има и начин.

Ако имаш наблюдения как са училищата „от статуквото“ и университетите днес в  департамент ИТ? А алтернативните места за преподаване на програмиране?

Имам някаква представа. Тя се състои в това, че се учат остарели неща, които са безмислени. Все още има мнение, че трябва да учиш 27262 вида математики, за да пишеш код, което не е вярно. Алтернативните места често наемат хора, които са с малко или много практически опит, което е по-ценно от чист академичен преподавател-теоретик. Да, теорията е важна. Но в правилните дози. Така както дозата прави лекарството или отровата. Често хора се отказват поради безсмисленото усложняване на материята.

Има ли словосъчетание „правилен патриотизъм“ и ако да, как ти го пълниш това със съдържание?

Има, разбира се. На първо място то включва осъзнато различаване на родина и държава. И двете са различни неща. Българският исторически комплекс за малоценност достига до безумни размери. Често без грам мозък. По различни теми не се отчитат фактите без значение какво ни се иска и често като македонците ставаме за посмешище за целия свят. Непрекъснато се обръща внимание на това каква история имаме и колко сме велики. А в същото време не се видим каква жалка картинка сме отгоре до долу в цялата държава. Все да се мине евтино и никога да не си платим справедливо за стока или услуга.

Например по въпроса за азбуката ни фактите са едни, желанията други. Кирил и Методи нямат нищо общо с България и дори не се знае тяхната националност.

  1. Климент е създателят на кирилицата на базата на гръцката азбука като е взел 28 букви от оттам (Черноризец Храбър го потвърждава).
  2. Братята Кирил и Методи са изобразявани неправилно с азбука, която не са нито създавали, нито виждали.
  3. Кирил и Методи създават глаголицата в манастира Св. Полихрон в планината Олимп (днес Улудаг) в Мала Азия. Там Методи дори за известно време е игумен на манастира. Доста далече от България.
  4. Глаголицата е създадена с цел да се помогне на Великоморавия. По това време България и Франкската Империя са били съюзници срещу Великоморавия. Тя иска помощ от ромеите и те, за да имат влияние решават да предприемат действия.
  5. Също така доста по-късно руснаците добавят я и ю

Друг интересен пример. Непрекъснато се тръби и обяснява каква била обсадата на Одрин и как сме превзели крепостта за няколко дни. Да, но никой не казва следния неудобен факт, а именно това, че обсадата на крепостта при Тутракан е траяла повече време. Крепостта е била много трудно превземаема и по-сложно съоръжение и там сме воювали рамо до рамо с турски части срещу румънците. Ситуацията е била в пъти по-сложна и тежка, отколкото при Одрин. Но сме се справили.

Наскоро бе 3-ти Март. Никой не му изнася да погледне фактите. А те са, че имперските интереси на Русия са били водещи. Въобще не е била целта за нашето освобождение. Просто е имало съвпадение с желанието за освобождение и умело използване на ситуацията. Освен това по-големия фронт на войната е била при Армения. Там са били основните битки. Да не забравяме и фактът, че сме плащали репарации на Русия.

Знам, че ти е тръпка медицината, алтернативната и имаш доста актив в областта, споделя ли ти се с читателите ни?

Ситуациите през годините ми показаха, че всяко нещо си има своето място. Винаги ме е забавлявал термина алтернативна медицина. Особено към такива дисциплини като Аюрведа или Китайска традиционна медицина, които имат хилядолетен опит или казано по модерен начин ноу хау. Алопатичната медицина не разглежда човека като единна система, както правят други подходи. Важно нещо, което научих е че без редовна практика на дихателни и физическиупражнения човек не може да е здрав. И като извод мога да кажа, че здравето е състояние в резултат от непрекъснати действия. Постоянни действия, постоянен резултат

Защо „спря с личностното развитие“? Това е цитат от една твоя любима статия в www.magistrala.net .

На първо място защото прогледнах и разбрах измамата в бизнеса с личностното развитие. Това е добре продавана илюзия. И смея да кажа, че малцина са истински. Хубаво е, че все пак ги има. Малко се иска, за да пожелаем да прогледнем. И тогава се разбира, че това, което ни продават всякакви хора не се прилага от тях, нито е техен начин на живот. И тогава един ден ”спрях с личностното развитие”.

1 Коментар на "Теодор Колев: Успехът е съвкупност от екипна работа"

  1. Ако си компания със 100+ души може и да не се налага full stack подхода, но в Б-я такива компании, разбирай български са единици. Дай Боже да стигнем до там, но не става за 2 години. Просто хората отиват в западната фирма и си кютат щото ги устройва. Такива са ни мечтите – ракия, салата и Слънчака. За кво да бачкаме за повече…за другите неща би станало твърде дълго 😀

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*