Преглед на печата – 13 април

Цени за наем на квадратен метър оставят по-дивите плажове във Варна и областта без стопани заради високите цени и липса на възможности за възвръщане на разходите. На практика, сега наемателите…И тази година намирането на спасители за 23-те варненски плажа, останали без наематели, може да се окаже трудна задача. Областната управа ще заяви около 400 000 лева за обезпечаването на охраната…Напрежението, предизвикано от последните събития в Сирия, е сред водещите теми на петъчните вестници.“Американският президент Доналд Тръмп заяви вчера в „Туитър“, че никога не е казвал публично кога ще предприеме военен удар срещу Сирия заради предполагаемото използване на химическо оръжие от режима в Дамаск, предадоха агенциите.

„Не съм казвал кога ще се състои нападение срещу Сирия. Това може да стане скоро, а може изобщо да не бъде скоро“, написа Тръмп само няколко часа след като в същата социална мрежа предупреди Русия „да се подготви“ за ракетни атаки срещу нейния съюзник Сирия. Четири дни след като обяви, че обмисля военни удари срещу режима на Башар Асад, той не е предприел никакви конкретни мерки и стратегията му остава неясна, коментират повечето медии. Говорителят на Белия дом Сара Сандърс съобщи, че Тръмп все още „разглежда всички варианти за намеса на САЩ“, и потвърди, че Вашингтон смята Русия и Сирия за отговорни за смъртоносното нападение в град Дума. „Все още не е взето окончателно решение“, подчерта тя.

Сандърс допълни, че докато обмислят отговора си, САЩ продължават да поддържат редовни контакти с Израел, Саудитска Арабия, Франция, Великобритания и други страни. Според информация на Си Ен Ен Тръмп все още не се е договорил със съюзниците си по въпроса за Сирия и затова военен удар може да бъде нанесен едва в края на седмицата. Германия няма да вземе участие във възможна военна акция срещу Сирия, заяви вчера германската канцлерка Ангела Меркел, цитирана от в. „Зюддойче цайтунг“.

Тя обаче поясни, че правителството на ФРГ ще направи всичко, за да „сигнализира за неприемането на използването на химическо оръжие“. „Има много потвърждения на това, че сирийският режим е използвал такова оръжие“, каза Меркел. Към Берлин не е отправяно запитване дали Германия би участвала в действия със сила срещу Дамаск, заяви външният министър Хайко Маас, който е на визита в Дъблин. Източници на американската телевизия допълват, че президентът на САЩ води активни консултации по темата с президента на Франция Еманюел Макрон и британския премиер Тереза Мей. Тя свика вчера извънредно правителствено заседание, на което да бъде обсъдена ролята на страна в ситуацията. Според местните медии е много вероятно заседанието да доведе до включване на Лондон във евентуални военни действия в Сирия.

Според проучване на общественото мнение, публикувано във в. „Таймс“, едва 22% от населението поддържа участието на страната във военна операция против Дамаск.“ – в. „Сега“.“САЩ са избрали осем цели на територията на Сирия, които могат да бъдат подложени на удар, в случай на съответно решение на американския президент Доналд Тръмп в отговор на предполагаемата употреба на химическо оръжие в сирийския град Дума, съобщи американският новинарски канал CNBC, позовавайки се на свой неназован източник. Според неговите данни, сред потенциалните цели са две военни летища, изследователски център и предприятие, за което се предполага, че произвежда химически оръжия. Източникът не разкрива в кои райони на близкоизточната страна са разположени обектите. В материала се отбелязва, че авионосна ударна група на Военноморските сили на САЩ, начело с атомния самолетоносач Harry S. Truman, се е оправила в сряда от базата в Норфолк (щата Вирджиния) към Близкия Изток, както са съобщили представители от ВМС на САЩ, предаде „Фокус“.

Според техните думи, самолетоносачът ще бъде съпровождан от ракетен крайцер и четири ескадрени миноносци. Задвижването на тази ударна група се случва на фона на изострянето на ситуацията в Сирия, свързано с предполагаемата употреба на химически оръжия в сирийския град Дума. Президентът на САЩ заяви в понеделник, че до 48 часа ще вземе решение дали да използва военна сила против сирийските власти. Засега подобно решение не е обявено официално.“ – в. „24 часа“.“Говорител на Европейската комисия коментира, че Брюксел поддържа връзка с всички държави от ЕС по този въпрос, но се въздържа от коментар за вероятността от престоящи въздушни удари на САЩ в Сирия, предаде БНТ. Употребата на химическо оръжие е военно престъпление и престъпление срещу човечеството. Темата „Сирия“ ще бъде в дневния ред на срещата на министрите на външните работи от ЕС в понеделник в Люксембург, каза Мая Коцианчич – говорител на ЕК.“ – в. „24 часа“.Процесите на Балканите също са сред темите на всекидневниците.“Македонското правителство оцеля при вота на недоверие, внесен срещу него от опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ заради политиката на кабинета към България и Гърция, предаде „Ройтерс“, цитирана от БТА.

Гласуването се смяташе за изпитание за реформаторската програма на премиера Зоран Заев и политиката за подобряване на отношенията с двете съседки като стъпка за присъединяване към ЕС и НАТО. Шейсет и двама депутати в 120-местния парламент гласуваха против вота на недоверие, а 40 „за“. Националистическата основна опозиционна партия беше заявила, че ратифицираният през януари договор за добросъседство с България е вреден и обвини правителството в липса на стратегия в преговорите с Гърция за уреждане на тлеещия от 1991 г. спор за името „Македония“, отбелязва „Ройтерс“. Опозицията обвини Заев, че не е изпълнил предизборните си обещания да подобри състоянието на икономиката, да реформира съдебната система и да осигури медийна свобода. През 1991 г. Македония обяви независимост и избегна войните, които разтърсиха бивша Югославия. През 2001 г. обаче страната беше на прага да се разпадне след предприетите от голямото албанско етническо малцинство въоръжени действия. Поради спора с Гърция двумилионната страна не е постигнала особен напредък в присъединяването си към ЕС и НАТО. Гърция е против използването от бившата югорепублика на името „Македония“ с мотива, че то е предпоставка за териториални претенции към едноименната северна гръцка област.

Правителството на Заев встъпи в длъжност през май, когато беше сложен край на двегодишна политическа криза, довела до падане на управлението на ВМРО-ДПМНЕ…“ – в. „Дневник“.“Има напредък по отношение на спора за името. В една част от него има все още различия, съобщи македонският външен министър Никола Димитров след срещата си в Охрид с неговия колега Никос Кодзияс (с очилата), предаде БГНЕС. Димитров поясни, че днес са били водени „открити и искрени разговори и за първи път е станало дума за временното споразумение и начините, по които трябва да се изпълни евентуалния договор“. „Разговаряхме без да се надхитряваме един друг, имайки предвид нуждите и на другите страна. Преговаряхме и по това по какъв начин да оставим настрани основните грижи на двете страни“, поясни дипломат номер 1 на Македония. Никола Димитров съобщи, че е имал среща на работните екипи на двете министерства на ниво дипломати, които на базата на постигнатия напредък по време на срещата във Виена от 30 март, работят върху текста за бъдещото сътрудничество в различни области.

Дипломатите работят и върху текста за спиране на иредентизма от двете страни, както и за предговора на евентуалния договор. Гръцкият министър Кодзияс потвърди, че е направен напредък както на министерско ниво, така и на експертно ниво на работните групи. „Има напредък, остават по-малко теми за разрешаване, но те не са най-трудните. Днес направихме решителна положителна крачка и се надявам, че ще направим така трудните проблеми да станат по-лесни. Опитваме се да решим проблемите, които са създадени в миналото от други хора, каза още Кодзияс.“ – в .“Сега“.“Министър-председателят Бойко Борисов посрещна председателстващия на Съвета на министрите на Босна и Херцеговина Денис Звиздич. Той е на официално посещение в София по покана на българския премиер. Това съобщиха от правителствената информационна служба. Звиздич оцени високо поставянето на темата за евроатлантическата перспектива на страните от Западните Балкани във фокуса на ЕС. Бойко Борисов посочи, че стремежът на България е тя да остане основна и по време на следващите председателства, но подчерта, че нейната актуалност зависи от отношенията между държавите в региона и от възможността на политическите елити да намират решения на съществуващите проблеми. Разговорите между двете правителствени делегации ще продължат утре в Министерския съвет.“ – в. „Труд“.

„В едно нещо съм убеден – ЕС иска мир и просперитет на Балканските страни. Това каза министър-председателят Бойко Борисов след срещата си с президента на Сърбия Александър Вучич в Мостар. Благодаря на домакините за поканата. В едно нещо съм убеден – ЕС иска мир и просперитет на Балканските страни. Дали големите геостратегически играчи искат същото – надявам се да е така. Президентът Вучич полага огромни усилия, като човек от Балканите познавам сърбите и знам колко му е трудно, знам колко усилия полага, за да продължи процеса и да запази мира. Истински се надявам, че и колегите в Косово ще продължат в същия дух. Тези провокации и конфликти напоследък започват действително да тревожат всички, защото раните са много пресни“, коментира премиерът. „В общи линии настроението не е много оптимистично, по-скоро усещането е, че ни предстои нещо лошо, преди няколко месеца не беше така. Нека да съм песимист, нека ме упрекнат в това. Обръщам се към нашите братя мюсюлмани, бошняци, към нашите братя хървати, сърби, целия регион от Гърция до Румъния, Хърватия, Словения, тези, които са на Балканите – да проявим разум, защото последствията ще са само за Балканите.

Не бива да бъдем егоисти, нито една от държавите на Балканите, и да си мислим, че даден конфликт ще подмине някоя от нас. Мостар е хубаво място да се кажат тези неща“, коментира Бойко Борисов. „Обръщам се към всички лидери на Балканите – да проявим разум, последствията ще са само за нас, за никой друг. Има геостратегически интерес. Нашата майка е Европа. Убеден съм, слушайки колегите в Европа, в Европейския Съвет и Съюз, че те искат мир и просперитет на Балканите около това да се обединим. Още веднъж поздравявам Вучич за здравата енергия и се надявам така да продължи и за напред, защото не винаги в Европа това, което искаш става веднага, или понякога става по-бавно“, каза още премиерът.

„Срещата между Европейският съвет, заедно с колегите от Западните Балкани ще се проведе на 16-17 май. Убеден съм, че ще намерим начини, така че президентът Тачи да участва, въпреки че има няколко държави, които не са признали Косово и неофициално чувам, че биха отказали да участват в такава среща. Например с Мариано Рахой се разбрахме, че той е на двудневно посещение от предишния ден, така че с всички ще намерим някакъв начин да не проваляме Съвета. Той е жизненоважен за всички и съм оптимист за провеждането му“, обясни Борисов. „Като казвам песимист, имам предвид в последните седмици тези престрелки във въздуха, които се случиха между Сърбия и Косово. Безкрайно съм откровен с вас. Неприемането на избирателния закон или промените, които се искат, трайно ще блокират Босна и Херцеговина. Поне такова ми е усещането.

Надявам се президентът Тачи да намери някакъв по-бърз път, по който да се решат тези проблеми, защото на 16-17 май ние трябва да влезем в този съвет с оптимизъм, с решени проблеми и да покажем на европейците, че сме готови за присъединяването на Западните Балкани. С проблемите си как да влезем? Влизаме с проблемите и даваме да ги решават те – те си имат достатъчно проблеми. Така че ние, политическият елит на Балканите трябва да решим проблемите. Мирът е най-важното. Всичко друго няма значение.

Допуснем ли пак пореден конфликт на Балканите, всички държави губят. Който го допусне, той ще завлече всички“, допълни премиерът.“ – в. „Стандарт“.“Ген. Уесли Кларк към ЕС и НАТО: Не чакайте Западните Балкани пак да избухнат В статия за американското издание The Washington Post бившият главнокомандващ силите на НАТО в Европа генерал Уесли Кларк призова Европейския съюз и Алианса да не чакат момента, в който Западните Балкани отново „ще избухнат“ и настоя за подновяване на ангажимента на Запада към региона, за да се предотврати „пълзящата дестабилиция“ в страните от полуострова, предава Фокус. „Изминаха повече от две десетилетия, откакто работих с Ричард Холбрук и нашия екип за прекратяване на войната в Босна. НАТО разгърна и след това предприе действия за спиране на сръбското етническо прочистване в Косово.

Днес три държави от Западните Балкани (Хърватия, Албания и Словения) станаха членове на НАТО. Хърватия и Словения се присъединиха към Европейския съюз. Сега Косово е независима държава. Повечето американци и европейци психически отхвърлиха този брутален конфликт като решен проблем. За съжаление, това съвсем не е вярно. Продължаващите политически конфликти по отношение на етно- религиозния характер на тези нации постоянно заплашват да прерастнат в национални и регионални кризи, като превърнат региона в основна цел за намеса от чужди сили. Екаплозивна комбинация от лошо управление, икономическа стагнация и слаби демократични институции остави малобройно, но съществена малцинство уязвима на наемане от джихадистите. Всичко това прави региона узрял за експлоатация от терористични организации и намеса от външни фактори, включително Русия, Китай и Турция.За да бъдат нещата още по-лоши, регионът страда от пренебрегване от страна на демокрации, които са допринесли за прекратяване на войните в Югославия. Вярвайки, че демократичното бъдеще на Балканите се намира в членството в ЕС, САЩ до голяма степен предадоха на Брюксел отговорността за политическото, институционалното и икономическото развитие на региона. И все пак политическата инерция в рамките на Общността запази Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Косово, Албания и Македония, които чакат окрилени. И докато САЩ и Европа спят, другите власти си водят бележки.

Кремъл непрекъснато увеличава влиянието си. Руснаците работят, за да подтикват антиевропейските и антинатовските настроения. Те подкрепят екстремистки групировки (един от които е обект на разследване в Босна и Херцеговина за предполагаеми паравоенни действия) и предоставят целенасочена военна помощ. Кремъл също разгорещи пламъците на етническото разделение чрез дезинформационни кампании, които подклаждат православните християнски народи срещу мюсюлманите, като умишлено подбуждат напрежението, което подхрани и Югославските войни през 90-те години на миналия век.

В същото време Турция и държавите от Персийския залив инвестират силно и в Западните Балкани. Турция е третият по големина инвеститор в Босна и Херцеговина, а лидерът на основната мюсюлманска политическа партия в страната пътува често до Истанбул за снимки с все по- авторитарния турски президент Реджеп Тайип Ердоган. Саудитска Арабия и нейните съседи в Персийския залив са насочили своя принос към подкрепата на религиозните организации, изграждането на нови джамии и предлагането на религиозни инструкции на местните имами. Строгото тълкуване на исляма, което често е в основата на такова обучение, няма нищо общо с умерената традиция, която се практикува на Балканите от векове, и е свързана с нарастващия фундаментализъм в региона. Около 1000 чуждестранни бойци (предимно от Косово и Босна и Херцеговина) са се борили за „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак. Въпреки че броят на чуждестранните бойци от Балканите тенденциозно намалява, средата, в която тези лица стават радикализирани, и уязвимостта сред недоволните сегменти от населението продължават да предизвикват загриженост.

Проблемът с реинтеграцията на завърналите се чуждестранни бойци отправя още по-голямо предизвикателство… Зоната за свободна търговия на Западните Балкани, предложена наскоро от лидерите на региона, може да бъде стъпка в правилната посока. Но подобна инициатива не трябва да се разглежда като заместител на потенциалните гаранции, които трябва да бъдат предоставени от НАТО и ЕС. Сериозна пътна карта присъединяването към ЕС ще предостави на страните в региона стимули за извършване на необходимите политически и икономически реформи, за засилване на тяхното сътрудничество и за справяне с нарастващото междуетническо напрежение. Разбира се, такива усилия ще трябва да имат широка подкрепа, за да бъдат придвижени напред – предизвикателство в регион, в който населението остава рязко разделено от нагласи към институции като НАТО.

И все пак, според едно скорошно проучване, макар босненците от сръбски, хърватски и мюсюлмански произход да са разделени по много въпроси, те са обединени в опозицията си срещу „Ислямска държава“ и в желанието си да се справят с икономически проблеми. Членството в НАТО ще бъде по-лесно да се продаде на етническите сърби в региона (които са склонни да бъдат руснаци и противници на НАТО), ако това членство им се окачествява като подпомагане за по-голяма регионална стабилност. Можем да гарантираме, че милиардите долари на данъкоплатци, инвестирани в този регион, няма да се загубят, като подкрепят работата за развитие на демокрацията като Националния демократичен институт и Международния републикански институт. Виждахме продължаващото значение на този вид работа с инициативи като новосъздадената работна група за борба с екстремизма, която помага на законодателите в Босна и Херцеговина да се адаптират към постоянно променящото се предизвикателство на екстремизма.

Имаме много инструменти, с които разполагаме, за да предотвратим пълзящата дестабилизация в Западните Балкани. Нека да гарантираме, че няма да похарчим огромните инвестиции, които направихме в този труден регион, и ще подновим ангажимента си да помогнем на тези нови демокрации да постигнат пълния си потенциал…“ – в. „24 часа“.Състоянието на сигурността и армията на страната също са сред актуалните теми.“Президентът Румен Радев свиква на 19 април заседание на Консултативния съвет за национална сигурност. Темата е „Актуални рискове и заплахи за националната сигурност на Република България.

Състояние на Въоръжените сили. Необходими мерки“, съобщиха от „Дондуков“ 2. Междувременно днес премиерът Бойко Борисов проведе среща с вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов и с началника на отбраната генерал-лейтенант Андрей Боцев. В нея участваха и генерали и офицери, предложени за назначаване на нова длъжност и за произвеждане във висше офицерско звание. На срещата са били обсъдени теми, свързани със сигурността в региона, както и модернизацията на армията, съобщиха от пресслужбата на Министерски съвет. На 9 януари Консултативния съвет за национална сигурност реши да бъде подготвена нова програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България, която да обхване периода от 2020 до 2030 г. След заседанието тогава президентът обяви, че приветства приетия от правителството план, според който до 2024 г. разходите за отбрана трябва да бъдат до 2% от БВП.

„Ние стигнахме до много важен консенсус – че този план остава открит и трябва своевременно да бъде прегледан и надграждан, така че България да преследва развитието на адекватни отбранителни способности“, обяви още Радев. От думите му се разбра, че до 30 септември т. г. трябва да бъде извършен преглед и при необходимост актуализиране на плана за повишаване на разходите за отбрана по-рано. През март Радев обяви, че може да свика такова заседание и заради сделката с ЧЕЗ. „Смятам за основателно да бъде свикан Консултативен съвет по националната сигурност, на който да бъдат разгледани въпросите за енергийната сигурност на страната“, каза държавният глава.“ – в. „Дневник“.

„Правителството предлага на президента да издаде указ, с който да удостои началника на отбраната генерал-лейтенант Андрей Боцев с висшето офицерско звание „генерал“, съобщиха отк Правителствена информационна служба. За освобождаване от длъжността заместник-началник на отбраната и от военна служба е предложен генерал-лейтенант Пламен Атанасов поради навършване на пределна възраст за заеманото звание. За неговия пост е предложен генерал-майор Димитър Илиев, който ще бъде освободен като заместник-командир на Корпуса за бързо развръщане на НАТО в Солун и произведен в генерал-лейтенант. Бригаден генерал Иван Ортоманов е предложен за освобождаване като директор на дирекция „Операции и подготовка“ в МО, за назначаване като заместник-командир на Корпуса за бързо развръщане на НАТО в Солун и за удостояване със звание генерал-майор. За директор на дирекция „Операции и подготовка“ и удостояване със звание бригаден генерал е предложен полк. Маргарит Михайлов, в момента заместник-началник на щаба на Сухопътните войски. Бригаден генерал Иван Лалов е предложен за освобождаване от длъжността командир на 3-а авиационна база, за назначаване за заместник-командващ на Съвместното командване на силите и за удостояване със звание генерал-майор. Да заеме овакантената длъжност командир на авиобазата, както и за удостояване със звание бригаден генерал е предложен сегашният заместник-командир на базата полк. Димитър Петров.

За назначаване за заместник-командир на ВМС и удостояване със звание флотилен адмирал е предложен капитан І ранг Георги Пенев, в момента началник на щаба на ВМС. Заместник-директорът на Служба „Военна информация“ полк. Пламен Ангелов е предложен за директор на Службата и удостояване със звание бригаден генерал. Той ще поеме поста от бригаден генерал Светослав Даскалов, който ще бъде освободен от военна служба поради навършване на пределна възраст за заеманото звание. Полк. Васил Лазаров е предложен за длъжността съветник на Върховния главнокомандващ на въоръжените сили по военната сигурност, както и за удостояване със звание бригаден генерал. Директорът на дирекция „Логистика“ в МО полк. Митко Григоров е предложен за удостояване със звание бригаден генерал. Правителството предлага на Президента на Република България да направи промяна и в Указ 85/2012, с който са утвърдени длъжностите във въоръжените сили и в НСО, изискващи висши офицерски звания. Предложението е висше офицерско звание генерал-майор (контраадмирал) да се изисква и за длъжността директор на Щаба на отбраната. Неговите функции са свързани с организиране дейността на административните звена в Щаба на отбраната като стратегически военен щаб на въоръжените сили.“ – в. „Стандарт“.

Решението на съда в Страсбург по казуса с царските имоти също е сред темите на всекидневниците.“Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) даде срок на правителството до 13 септември да представи възраженията си или да потърси споразумение със Симеон Сакскобургготски по две от трите жалби във връзка с върнатите му и впоследствие повторно отнети имоти. Това се разбира от пространното решение на ЕСПЧ, обявено днес на сайта на съда, и от съпътстващо писмо до страните, съдържащо зададени от съда въпроси към българското правителство. За да се произнесе по жалбите, Съдът в Страсбург трябва да установи дали е спазен или нарушен член 1 от Протокол 1 на Европейската конвенция за правата на човека. Тази разпоредба защитава правото на собственост, в нея се казва, че „всяко лице има правото мирно да се разпорежда със своите притежания“. Комуникирането от ЕСПЧ на двете жалби, тоест искането на становище от правителството и посочването на срок, може да означава, че съдът приема за допустими двете жалби и ще ги разглежда по същество. А според статистиката над 80 процента от случаите, в които съдът е поискал становище от съответната държава, делата приключват успешно за жалбоподателите, коментира адвокат Михаил Екимджиев, който води делата в Страсбург. В края на 2017 работна група към Министерството на правосъдието изяви намерение да направи споразумение със Симеон Сакскобургготски, но премиерът Борисов се уплаши от медийни атаки и даде заден ход.

На снимката – пресконференция по темата на правосъдния министър Цецка Цачева, министъра на МРРБ Николай Нанков, който от името на държавата води делата пред българския съд, и главния секретар на Министерството на земеделието Атанас Кацарчев, което води делото за горите в Рила, 4.12.2017 г. В края на 2017 работна група към Министерството на правосъдието изяви намерение да направи споразумение със Симеон Сакскобургготски, но премиерът Борисов се уплаши от медийни атаки и даде заден ход. До ЕСПЧ бяха отправени три жалби от Симеон Сакскобургготски – за мораториума на парламента от 2009 г., който забрани на царската фамилия да се разпорежда с реституираните имоти, за отказаната реституция на чифлика Кричим и за обявените за държавна собственост от съда хижи Саръгьол и Ситняково. ЕСПЧ отхвърля жалбата за Кричим, отчитайки разликата между отказана реституция и одържавяване на вече реституиран имот, каквито са хижите Саръгьол и Ситняково. Съдът отхвърля също вписаните като наследници царските братовчеди, на основание че те не са били въвеждани във владение и поради това не са претърпели щети…“ – в. „Дневник“.

Коментирайте първи тази публикация на "Преглед на печата – 13 април"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*