Уинстън Чърчил – когато репортерите печелеха повече от офицерите

-Чърчил-2277697870Нобеловият лауреат по литература хваща писалката, защото не му стига лейтенантската заплатаУинстън Чърчил е известен на света с дългата си политическа кариера и най-вече с ключовата си роля във Втората световна война. Познаваме го и с последвалото разделение на Европа след Ялтенската конференция, известно ни е и противоречивото му отношение към нас, българите, в които първоначално вижда незаменими военни съюзници, способни на чутовни подвизи по бойните полета, а след провала си като лидер на Галиполската операция при Дарданелите през 1915 г. – омразен враг.Малцина знаят обаче, че дълго преди най-бляскавия си час като премиер на Великобритания Чърчил се появява на световната сцена като талантлив военен кореспондент, отразяващ войните на Империята в Куба, Индия, Судан и Южна Африка.

От фронтовете в тези далечни краища на света той ще изпраща своите репортажи между 1895 и 1900 г., когато изработва брокатния си стил и оформя непоколебимите си виждания за войната. Освен това е офицер в Британската армия, историк, писател и художник.След като Чърчил завършва Хароу през 1893 г., той кандидатства в Кралската военна академия в Сандхърст. Издържа приемния изпит от трети опит и постъпва в кавалерията, а не в пехота, защото изискването за оценката е по-ниско и не трябва да учи математика, която не харесва. Назначен е като младши лейтенант в 4-ти кавалерийски полк „Лични хусари на кралицата“ (4th Queen’s Own Hussars), а след войната е удостоен с почетното звание полковник-шеф на полка.Заплатата на Чърчил като младши лейтенант е 300 паунда. Той обаче счита, че са му необходими поне още 500 (еквивалентни на 25 000 към 2001), за да поддържа живота на офицер.

Майка му осигурява 400 паунда годишно, но това не му стигаСпоред биографа Рой Дженкинс това е една от причините той да се заинтересува от военната кореспонденция. За Чърчил традиционната кариера в армията е твърде бавна и той започва да търси възможности за участие във военни действия, включително, като използва влиянието на майка си и на семейството си. Неговите дописки привличат вниманието на обществото и му спечелват значителен допълнителен доход. Работи като военен кореспондент за няколко лондонски вестника и пише книги за кампаниите. През 1895 г. Чърчил пътува до Куба, където участва като наблюдател във втората война за независимост на Куба. Кореспондент е на вестник Daily Graphic и на 21-вия си рожден ден попада за първи път под обстрел. Там придобива навика да пуши пури и да прави почивка следобед.В началото на октомври 1896 г. полкът на Чърчил е изпратен в Бомбай, Британска Индия, но дълго време не участва в бойни действия.

Чърчил използва този период и чете много. Той е смятан за най-добрия играч на поло в своя полк и води отбора си до много престижни турнирни победи.През 1897 г. Чърчил се опитва да отпътува, за да прави репортажи и ако е необходимо, да се бие в Гръцко-турската война, но конфликтът приключва, преди той да пристигне.По-късно, докато се подготвя да се завърне в Англия, чува, че три бригади на британската армия ще се бият срещу пущунското племе на Северозападната граница на Индия и моли висшестоящите си офицери да се включи в боя. Бие се под командването на генерал Джефри, командир на втора бригада, действаща в Малаканд в граничния регион на Британска Индия. Джефри го изпраща с петнайсет скаута да изследва Мамундската долина.

Докато са на разузнаване, те се натъкват на вражеско племе, слизат от конете и откриват огън. След едночасова престрелка пристига подкрепление – 35-и сикхски полк и бригадата опитва да продължи по пътя си. Стотици туземци тогава ги улавят в засада и откриват огън, което ги принуждава да отстъпят. Отстъпвайки, четирима мъже носят ранен офицер, но са принудени да го изоставят.Офицерът е посечен и убит пред очите на Чърчил. По-късно той пише за убиеца: „Забравих всичко друго в този момент освен желание да убия този човек.“ Числеността на сикхите обаче намалява и затова следващият командващ офицер нарежда на Чърчил да отведе останалите мъже и момчета в безопасност. Преди да тръгне, той иска бележка, за да не бъде обвинен в дезертьорство.

Получава бележката, набързо подписана, и се отправя нагоре по хълма и вдига по тревога другата бригада. Боевете в региона продължават още две седмици, преди да могат да се приберат телата на мъртвите. Негов разказ за обсадата на Малаканд е публикуван през декември 1900 – текст, за който получава 600 лири стерлинги. Т. е.По време на кампанията също пише статии за вестниците The Pioneer и The Daily Telegraph.През 1898 г. Чърчил е прехвърлен в Египет, където посещава Луксор и служи в 21-ви Улански полк „На императрицата на Индия“ (21st Lancers (Empress of India’s)) в Судан под командването на генерал Хърбърт Кичънър. Там участва в последния британски кавалерийски щурм в Битката при Омдурман през септември 1898. Работи и като военен кореспондент за вестник Morning Post. През октомври 1898 г. се завръща във Великобритания и започва да пише двутомната си книга The River War, разказ за повторното завладяване на Судан, която е публикувана през 1899 г.

На 5 май 1899-а Чърчил се уволнява от редовната британска армия и минава в запаса.На 12 октомври 1899 г. избухва Втората англо-бурска война между Великобритания и Бурските републики Южноафриканска република и Оранжева свободна държава и той е назначен заЗаминава с кораба, с който пътува и новоназначеният командир на британските части в Натал Редвърс Булър. След няколко седмици полеви действия Чърчил е пленен, когато придружава брониран влак, попаднал в засада, и е изпратен в лагер за военнопленници в Претория.

Храбростта му по време на засадата на влака предизвиква предположения, че ще получи кръст Виктория, най-високата британска награда за храброст, но това не се случва.Чърчил успява да избяга от лагера и с помощта на един английски минен управител достига до залива Мапуто, португалско Лоуренсо Маркеш – близо 480 км.

Бягството му го прави за известно време национален герой във Великобритания, но вместо да се върне у дома, той се връща в армията и участва в нейния марш в помощ на обсадените британци в Лейдисмит и превземането на Претория.Този път, макар и да продължава да работи и като военен кореспондент, той получава назначение в леката кавалерия. Чърчил е сред първите британски войници, влезли в Лейдисмит и Претория. Заедно с братовчед си Чарлс Чърчил, 9-и херцог Марлборо, в Претория успяват да изпреварят всички и да пленят 52 бурски надзиратели на затворнически лагер.През 1900 г. Чърчил се връща в Англия на същия кораб Dunottar Castle, с който е плавал осем месеца по-рано. Описва преживяванията си от Бурската война в книгите London to Ladysmith и Ian Hamilton’s March. В общите избори през 1900 г. е избран за депутат от Олдъм. След това се отправя на лекционна обиколка из Великобритания, а след това и в САЩ и Канада, печелейки повече от 10 000 паунда.

Това поставя начало на неговата популярност и е първото стъпало към политическата му кариера.Известен с безстрашието си на бойното поле, блестящият журналист, оратор и носител на Нобелова награда за литература (1953) е легендарен и със способността си да съчетава обилното хапване и пийване с почти нечовешка работоспособност.

Коментирайте първи тази публикация на "Уинстън Чърчил – когато репортерите печелеха повече от офицерите"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*