Лазаруване в с. Бистрица

Сп. Андрей Велчев, Любословие

Сп. Андрей Велчев, Любословие

20180331_160925 20180331_161024 Невероятна е когато видиш млади хора, които спазват традициите на родината си. Още по-красиво е ако случайно срещнеш тези божествени момичета облечени в носии с ангелски гласове. Успях да увековеча това запомнящо се събитие днес в с. Бистрица, докато на другия край на града ( в кв. Бояна) шумно и натрапчиво „откриаваха“ сезона на високите скорости и много произшествия. Дано лазарките стоплят сърцето ни и смилят боговете за по-малко жертви, повече любов и красота в пролетта.

20180331_125852

За тези които не знаят: Лазаруване – български обичай, по традиция се практикува на християнския празник Лазаровден, в събота преди Цветница. Основен обред на празника е лазаруването – обичай с любовно-женитбен характер. Участват девойки над 16 години, наречени лазарки, лазарици. В обреда липсват елементи на тайнственост. Лазарките обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов и жените, за плодородие, здраве и семейно благополучие. Броят им не може да бъде по-малък от четиринадесет – шест от тях, две групи по три, наречени „поялици“, пеят по домовете, други шест – също „поялици“ (пак две групи по три), пеят по пътища, ниви, а две, наречени „шеталици“ играят (шетат) една срещу друга, когато пеят песните по къщите за членовете на домакинството. От „поялиците“, пеещи по къщите първата се нарича „предница“, втората е „средница“ (тя събира парите), а крайната – „задница“. От „шеталиците“ „танчерица“ е тази, която води танца на хорото. Останалите моми, придружаващи лазарките, се наричат „другарки“.Лазаруване[1] – български обичай, по традиция се практикува на християнския празник Лазаровден, в събота преди Цветница. Основен обред на празника е лазаруването – обичай с любовно-женитбен характер. Участват девойки над 16 години, наречени лазарки, лазарици. В обреда липсват елементи на тайнственост. Лазарките обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов и жените, за плодородие, здраве и семейно благополучие. Броят им не може да бъде по-малък от четиринадесет – шест от тях, две групи по три, наречени „поялици“, пеят по домовете, други шест – също „поялици“ (пак две групи по три), пеят по пътища, ниви, а две, наречени „шеталици“ играят (шетат) една срещу друга, когато пеят песните по къщите за членовете на домакинството. От „поялиците“, пеещи по къщите първата се нарича „предница“, втората е „средница“ (тя събира парите), а крайната – „задница“. От „шеталиците“ „танчерица“ е тази, която води танца на хорото. Останалите моми, придружаващи лазарките, се наричат „другарки“.

Сн. Андрей Велчев, Любословие.БГ

Коментирайте първи тази публикация на "Лазаруване в с. Бистрица"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*