Любен Генов: Аз съм вестникар, никога не съм се правил на журналист

Аз съм вестникар, никога не съм се правил на журналистАз съм вестникар, никога не съм се правил на журналист, вестникарството е моят занаят и така съм се представял, посочва в интервю за „24 часа“ бившият главен редактор на различни вестници, включително и на седмичника на СБЖ „Поглед“:Като студент бях с твърдото намерение да върша научна работа. Но имах великолепен асистент по български език, който беше главен редактор на вестника на Софийския университет и веднъж ми вика: “Любо, искаш ли да коригираш за известно време университетския вестник“, който се казваше “Софийски университет”.Ядосваше ме транскрибирането на чешките имена като Вълтава, Бърно – тези, които ги транскрибират без “ъ”. А то във всички славянски езици освен българския р и л си имат сричкообразуваща функция и там може да се напише Брно без някаква гласна.

И написах една бележка по тоя въпрос и асистентът ми каза да го пратя на акад. Владимир Георгиев, който беше главен редактор на сп. “Български език”. И в следващия брой на списанието видях, че и моята бележка е излязла.И си казах: “Ето, в журналистиката можеш да казваш, каквото мислиш”. Така се запалих. Тогава редакцията ни беше в стаичка в университета, всеки пишеше, каквото мисли.Разбрах, че там си търсят технически уредник и вече се бях поориентирал. Майка ми пък беше учителка и имаше много ученици – един от тях – спортният журналист Васил Манченко. Та той отишъл при главния редактор на “Народна младеж” да ходатайства за това място, което беше освободено, да ме назначат временно.Техническият уредник пренася текстовете от редакцията до печатницата, питаха ме метранпажите какви шрифтове да сложат, всичко си правех сам, като техен помощен персонал.

Всички ми се караха и в най-добрия смисъл на думата – слугувах. И 5-6 г. бях технически уредник в “Народна младеж”.Тогава там беше цветът на българската журналистика. Един свободомислещ вестник беше. Всяка година през януари правехме празник на имениците. Атмосферата беше прекрасна. Братът на Коста Цонев – Васил Цонев, беше фейлетонист и неговия номер най-добре го помня: изпиваше бутилка вино, докато прави челна стойка.Аз съм вестникар, никога не съм се правил на журналист, вестникарството е моят занаят и така съм се представял. След това станах зам. отговорен секретар, после редактор в отдел “Вътрешна информация”. После в “Наука и техника”. Помня, че тогава ни бяха възложили да чакаме 9-милионния българин. И аз още тръпна що не го дочакахме, но той така и не се роди.

Но пък там се роди нашият отдел „Наука и техника“, от която се родиха “Пулс” и “Орбита”, които станаха самостоятелни издания.“Поглед”. От никое не бих се отказал. В “Народна младеж” тая артистичност с първо мляко закърмен, като махнем “Софийския университет”. От там отидох във в. “Труд”. Тогава трябваше да се направи ремонт на вестника и да се превърне в масово издание.После започнахме да правим промени в “Отечествен фронт”, които бяха много по-различни от “Труд”, защото беше по-масов вестник. Събрахме се хора от “Народна младеж” и тогава главен редактор беше Илия Кюльовски, който е значима фигура (бил е секретар на Георги Димитров).Тези, с които бяхме в “Поглед”. Там имаше 46 души щат и се вършеше някаква работа всеки ден. От тях се оказа, че 15-ина могат да пишат интересно. Имаше един спортен журналист – Димитър Динков, който беше блестящ, той винаги по “погледарски” подхождаше, да бъде по-различно.

Тази амбиция беше мъчителна, но спасителна за вестника. Чавдар Крумов беше в стихията си в разследванията. Енчо Господинов, който беше 10 години посланик на Червения кръст. Евгени Станчев, който наскоро си отиде. Мария Крумова – изключително ерудирана в културната област. Пенка Чернева – много добра журналистка.Когато постъпих, “Поглед” беше с 40 000 тираж и благодарение на това, че постоянно бяхме недоволни от себе си, го докарахме до 500 000 тираж. Купихме си автобусче за редакцията от Ботевградския завод и помолих да го боядисат като мерцедес, да не изглеждаме като с автобус чавдар.Когато решиха да укрепват в. “Отечествен фронт”, ме направиха главен секретар на Съюза на журналистите, което беше голямо мъчение за мен, но аз обичам този съюз, великолепна организация.Бизнесмените. Това е смъртта на българската журналистика.

Не слагам всички в един чувал, но журналистиката не е бизнес. Тя е интелектуална дейност. Проф. Шишманов е казал: “Журналистиката е за високоинтелигентни хора, не е за помияри”. (Със съкращения)Аз съм вестникар, никога не съм се правил на журналист, вестникарството е моят занаят и така съм се представял, посочва в интервю за „24 часа“ бившият главен редактор на различни вестници, включително и на седмичника на СБЖ „Поглед“:Аз съм вестникар, никога не съм се правил на журналист, вестникарството е моят занаят и така съм се представял, посочва в интервю за „24 часа“ бившият главен редактор на различни вестници, включително и на седмичника на СБЖ „Поглед“:

Стотици непоказвани досега снимки от първите концерти на “Бийтълс” в САЩ бяха продадени за 253 000 британски лири (358 000 долара) на търг в Англия, съобщи АП.Стотици непоказвани досега снимки от първите концерти на “Бийтълс” в САЩ бяха продадени за 253 000 британски лири (358 000 долара) на търг в Англия, съобщи АП.Мери Елън Марк e от флагманите на документалната и портретна фотография. 5 десетилетия тя пътува по света, за да отразява културни проблеми и явления, голяма част от които с висока степен на хуманизъм.Мери Елън Марк e от флагманите на документалната и портретна фотография. 5 десетилетия тя пътува по света, за да отразява културни проблеми и явления, голяма част от които с висока степен на хуманизъм.Колекция от стотици негативи от снимки на легендарната рок група „Бийтълс“, които не са показвани по-рано пред публика, ще бъде продадена на 24 март на търг във Великобритания.Колекция от стотици негативи от снимки на легендарната рок група „Бийтълс“, които не са показвани по-рано пред публика, ще бъде продадена на 24 март на търг във Великобритания.Десетки уважиха официалното откриване на възстановения 100-годишен павилион за вестници в Лом. Най-старата и красива вестникопродавница в България беше реставрирана с финансовата подкрепа на вестник „Труд”.Десетки уважиха официалното откриване на възстановения 100-годишен павилион за вестници в Лом. Най-старата и красива вестникопродавница в България беше реставрирана с финансовата подкрепа на вестник „Труд”.

Коментирайте първи тази публикация на "Любен Генов: Аз съм вестникар, никога не съм се правил на журналист"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*