Цензура, затвор, убийства: критичните журналисти са подложени на натиск и репресии. Дениз Юджел е може би най-известният напоследък случай, но си остава само един от многото подобни по света, пише в свои материал Deutsche Welle. През миналата година са били убити 65 журналисти, 54 са били отвлечени, а общо 326 са държани зад решетки, по данни на неправителствената организация „Репортери без граници“. Ужасяващи, но и трезви цифри, които само загатват за съдбите и личните трагедии, криещи се зад тях.Какво конкретно означава това за работата на журналистите показва написаното от мексиканската разследваща журналистка Лилия Перес за ДВ: “Пиша от една от най-опасните за журналистите страни, в която и без да се води война загиват толкова много журналисти, колкото и в Афганистан, Либия, Ирак или Сирия.”Перес и колегите ѝ в Мексико са на прицела на наркокартелите и корумпирани служители, които с всички средства се опитват да затворят устата на критичните журналисти.
Перес разказва как въпреки това отговорно и независимо упражнява професията си, и как не е позволила да бъде подкупена. За това обаче е трябвало да заплати висока цена: била е подложена на „заплахи, агресии, съдебно преследване и какво ли още не“, посочва тя за ДВ. През 2012 г. успява да избяга от Мексико в Германия.Мексико, Сирия и Афганистан са страните, в които е особено рисковано да си журналист, казва също за ДВ Кристиан Мир от „Репортери без граници“. Особено тежко е положението в Мексико и Сирия – две иначе много различни страни, в които обаче държавността е в разпад. В някои региони на Мексико държавата де факто не съществува, посочва той:“Организираната престъпност всъщност държи властта, а програмите за защита на журналистите не работят, тъй като властите са корумпирани и забъркани в организираната престъпност.”
В Сирия, където почти не са останали работещи държавни структури, положението не е много по-различно, добавя той.В някои страни и най-дребният повод може да послужи за агресия. “През септември 2014 г. бях пребит от пътни полицаи”, казва журналистът Привилег Мусванхири за ДВ. Прегрешението му се състояло в това, че фотографирал как полицаи се разправят с шофьора на автобус, който спрели уж заради някакво транспортно нарушение. “Налагаха ме с палки, макар да знаеха, че съм акредитиран журналист”, разказва той.Китай, Иран и Русия от години водят класацията на страните, в които се потъпкват журналистическите свободи. Но също и в някои европейски страни, като Полша и Унгария например, журналистите се подложени на засилващ се натиск.
В индекса на „Репортери без граници“ за свободата на печата Северна Корея е на последното, 180-то място, след Еритрея (179) и Туркменистан (178). Че за независимата и свободна журналистика няма никакви гаранции, пределно ясно показва развитието в Турция, където след неуспешния опит за преврат през юли 2016 година са арестувани над 150 журналисти, а близо 150 медии са закрити. В същата класация Турция се е сринала до едно от последните места – фигурира под номер 150.През февруари миналата година в Турция беше задържан кореспондентът на германския вестник “Ди Велт” Дениз Юджел. Арестуването му влоши отношенията между Германия и Турция. 44-годишният германски гражданин от турски произход е обвинен в тероризъм.
Като журналист Юджел неведнъж е посочвал в публикациите си, че в Турция свободата на печата се ограничава. Според Кристиан Мир от „Репортери без граници“, Юджел е жертва на външнополитическия натиск, който Турция е искала да упражни над Германия чрез задържането му.Мир посочва и други случаи, при които журналисти са използвани като политически заложници. В Иран американският репортер Джейсън Резаян от “Вашингтон пост” прекара в затвора цели 18 месеца. “Той беше политически заложник на Иран”, казва Мир. През 2010 година, също в Иран, за 4 месеца бяха задържани двамата репортери на германския вестник “Билд” Маркус Хелбих и Йенс Кох. Те също са жертва на опит за оказване на външнополитически натиск, посочва представителят на „Репортери без граници“.
Подобни случаи показват как недемократичните правителства и диктатури ограничават и потискат свободата на медиите. Техните подходи са сходни: критичните информации най-често биват заклеймявани като опасност за националната сигурност или като пропаганда на тероризма. При тези режими независимата журналистика като контролна инстанция, която разкрива и разобличава нередности, измами и манипулации, няма никакъв шанс.Известни случаи като този с Дениз Юджел ясно показват обаче не само на журналистите, а и на обикновените хора, “колко ценна е свободата на печата и това, че журналистиката е изложена на натиск и постоянна заплаха”, обобщава Кристиан Мир.
Каква е вашата реакция?
