Кой първи забрави, че Бог е любов?

3999

“Бог е любов” (1 Йоан 4:8)

На мнозина от вас сигурно ще се стори странно, че един човек може едновременно да подкрепя и тезата за самоопределението на човека в като джендър, и позицията на религиозните общности в този момент на омраза и разделение. При това аз искам още от самото начало на този размисъл да ви призова – смирете иронията и преглътнете лошите думи, хвърлени към Българската православна църква! От дълги години тя е толкова либерална, прощаваща и ненатрапваща се във възгледите на обществото, че плисналата омраза е, меко казано, незаслужена. Нима някой от вас е бил преследван и мачкан от църкавата?! Съжалявам, че и аз ще си позволя умереното словоблудие с думите на Светото писание, но: “…нека, който е репресиран от БПЦ, пръв да хвърли камък по нея!” В Православието пластовете на ценностите се подреждат по-бавно, нагъванията им не са така категорични, както в другите клонове на християнството. Може би, точно поради тази причина за мен Православието е и остава най-близката до Христовата църква. Защото не коли и не гори хора, а мъчениците й са колени и горени; защото е църква на бедните и потисканите, а не армия на богатите и потисниците. И ако един ден някой иска да се разправи физически с хората, които имат друг джендър – много е вероятно някой православен духовник да отвори дверите на църквата, за да ги събере и защити. Дори и с цената на неодобрението от висшия клир. Защото неговият представител, който излезе в една телевизия и разбуни духовете, всъщност го прави, имайки от Църквата свободата да го направи. И Църквата може да преглътне бедата, сторена от него и да му прости… Затова – пак помислете и кажете – можете ли и вие поне толкова?
Българската православна църква реагира точно, както й е името – в същата последователност. Виждайки тревогата на българите за случващото се – каза ясно, че иска да бъде с тях. Както винаги е била. Разбирайки, че има политическа интрига в целия спор – застана на страната на хората, които са слаби в интригите и знаят, че политиците винаги искат нещо от тях; до тези, които влизат в храма все още с мъките и надеждите си в делник. Опълчи се на част от политиците, които пълнят по големи празници мястото пред олтара, навън ги чака охрана да ги изведе като звезди от шоу-бизнеса и се кръстят със смирени погледи само ако наблизо видят камера или фотоапарат. Православният канон няма как да се промени – мъжът и жената са си мъж и жена. Е, да – мъжът имал някаква “ръководна” роля според Светото писание. Но ако тя е свързана с насилие – едва ли може насилникът да се позове на православието си, за да не бъде съден и наказан. На последно място за мен църквата постави своята институционална тежест – да, заедно с останалите вероизповедания в страната, БПЦ каза, че не подкрепя принципите на конвенцията. Все пак, добре е да погледнем на църковните въпроси през призмата на църквата – нещата не стават от днес за утре. Православната и Католическата църква са се разделили през 1054 г. и едва преди няколко години “оцениха политически” как да намалят разделението между себе си. Църквата вероятно не одобрява и други неща и всички ги отминават, без да й се лютят. Затова и сега тези, които подкрепяме Истанбулската конвенция би трябвало да признаем правото на църкавата да е на друго мнение – било и изказано от неин служител, който е престъпил принципа на мъдростта и се е изказал рязко.
Пак си помислете, скъпи съмишленици! Да, малко вероятно е да доживеем деня, в който православни свещеници биха венчавали мъж с мъжа или жена с жената; още по-малко вероятно е тези двойки да поискат църковна венчавка. Но това не прави църквата и тези, които й служат зли и неразбиращи. Дали пък в мъдростта си точно тези хора няма да подскажат някакъв модел, с който да живеем в мир и любов с тези, които разбират любовта и близостта другояче?! Хванати гуша за гуша едва ли ще постигнем нещо повече от политически хули, които само карат политиците да се чувстват доволни, че сме се хванали на въдицата и сме разколебали вярата си по тоя въпрос.
Пак си помислете и вие, скъпи противници на Конвенцията! Ще накарате ли “проблема” да изчезне? Ако смятате, че е християнско хората да се даряват с любов – как точно ще лишите другите от нея? Или може би виждането, че любовта се ограничава до плътското е вашето основно?!
Представете си нещо още по-кошмарно. Тези хора, които клеймите, могат да помогнат изоставени или болни деца да имат семейство и бъдеще. Дали е по-добре да бъдат оставени тези деца на милостта на хората в домовете за “настаняване от семеен тип”?! Ама разбира се, толкова е по-добре децата да бъдат бити и насилвани от комплексирани и психирани възпитатели! Прочетохте ли някъде в Библията, че децата това заслужават? Доколкото аз съм попрочел, там пише: „В същото време учениците дойдоха при Исус и казаха: Кой е по-голям в небесното царство? А Той повика едно детенце, та го постави посред тях и рече: Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство. И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство.” (Матей 18:1-4)
И накрая, ама наистина най-важното, което тегне в мен. Един малко дълъг въпрос, който искам да задам към всеки лично, независимо в кой “окоп” е застанал на позиция.
Та въпросът е: ами ако е вярно, че “…сътвори Бог човека по Свой образ, по Божи образ го вътвори: мъж и жена ги сътвори“ (Бит. 1:27)” и при все това мъжете и жените чувстват себе си различно и носят по малко от другия – ТОГАВА К’ВО ПРА’ИМ?

BojanK_1  Боян Кутевски, Доктор по Политология – Контент Мениджър. Водещ експерт по връзки с бществеността и маркетинг. Много студенти го познават като преподавател в Софийския Университет, Нов български университет и Датския колеж в София. Редом с преподаването д-р Кутевски поддържа и интересна рубрика в Любословие.БГ.

Коментирайте първи тази публикация на "Кой първи забрави, че Бог е любов?"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*