asian-business-woman-in-the-office-tired-overworked-woman-resting-while-she-was-working-writing-notes-overwork-and-stress-concept_1253-1009Неведнъж сме чували, че ранното ставане е залог за успех в живота и в работата, но „совите“ не бива да се насилват да живеят с ритъма на „чучулигите“, твърди Би Би Си.

Шефът на Apple Тим Кук става в 3:45 ч., шефът Fiat Серджо Маркионе – в 3:30, а Ричард Брансън – в 5:45 сутринта. Но означава ли това, че всички преуспели хора са чучулиги?

И какво ако при мисълта за физически упражнения в ранни зори, закуска по време, когато стомахът отказва да приема храна, и работа преди 8:00 сутринта ви кара да се обърнете на другата страна и да запратите всичко това… към следващата събота, да кажем?

Значи ли това, че сте обречени да живеете като лузъри?

За половината от хората ранното ставане изобщо не е проблем.
Около 50% от населението на планетата не е нито в групата на чучулигите, нито на совите. Но горе-долу всеки четвърти от нас е склонен да скочи от леглото в зори със светнал поглед. Приблизително толкова са и хората, които се кокорят до късно през нощта с обяснението, че тогава работят по-добре. За тези две групи проблемите далеч не се свеждат до заспиването пред телевизора в десет вечерта или сутрешното успиване за работа.

Изследванията показват, че разликата между едните и другите е в класическото противопоставяне на лявото полукълбо на мозъка срещу дясното, на по-склонните към екипност и аналитичен подход срещу индивидуалистите, които пускат на воля въображението си.

Според проучванията, „сутрешните хора“ са по-упорити и склонни да се споразумяват. Поставят си високи цели, по-често планират бъдещето си и усещането за благополучие им е по-познато. Освен това, в сравнение със совите, те по-рядко изпадат в депресия, пушат и пият.

Но въпреки че чучулигите могат да постигнат повече в ученето и в други дейности, изискващи систематичен подход, совите има по-добра памет, преработват информацията с по-висока скорост и са с по-високи когнитивни способности (дори ако са принудени да работят сутрин).

„Нощните хора“ са по-отворени към придобиването на нов опит и по-често се стремят да го получат, отколкото „сутрешните“. Те по-често подхождат творчески.

Що се отнася до здравето и житейската мъдрост совите по нищо не отстъпват на чучулигите, а по средното ниво на благоденствие дори ги превъзхождат.

Все още ли смятате, че сутрешните хора са по-добри ръководители? Почакайте преди да нагласите часовника за пет сутринта! Оказва се, че преместването на времето за сън не носи особена полза.

„Когато хората живеят според естествения си ритъм, който им е заложен по природа, те се чувстват много по-добре. Казват, че са по-ефективни в работата си. И използват умствените си способности по-пълноценно.“ – отбелязва биоложката от Оксфордския университет Катарина Улф, изучаваща хронобиологията и съня.

Нарушаването на естествения денонощен ритъм, който им е присъщ, може да е вредно, подчертава Улф.

Дори ако совите бъдат принудени да стават рано, организмът им продължава да произвежда мелатонин.

„Изкуствено прекъсвате процеса и насилствено налагате на организма им дневен режим. Това може да има отрицателни физиологични последици. Например промяна в чувствителността към инсулина и глюкозата, което би довело до наднормено тегло.“ – допълва Катарина Улф.

Всичко казано има смисъл, тъй като хронотипът ни е свързан с нашата биология.

До 47% от хронотипа се унаследява. Един от генетичните фактори е продължителността на денонощните цикли – при хората тя е средно 24.2 часа, затова на всички ни се налага да се приспособяваме към 24-часовото денонощие.

При совите обаче продължителността на циклите по-голяма, затова без всекидневното вътрешно пренастройване, те си лягат и стават все по-късно от ден на ден.

Същевременно с възрастта настъпват промени. Децата са склонни да се будят рано, около 20-годишна възраст идва навикът за по-късно лягане, а след 50 хората отново се връщат към ранното ставане.

Но въпреки това совата няма да стане съвсем чучулига.

В преследването на успеха забравяме две важни неща. Първото е, че далеч не всички успели хора са чучулиги и не всички чучулиги са успешни бизнесмени, учени или писатели. Сред знаменитите сови са генералният директор на Buzzfeed Джон Перети, Джеймс Джойс, Гюстав Флобер. Второто е, че корелацията не бива да се бърка с причинно-следствена връзка. Иначе казано, не е ясно дали успешният живот на една чучулига се дължи на ранното ставане. Възможно е успехът да се дължи на принудата повечето от нас да стават рано, което поставя совите в неравностойно положение.

Разпространеният стереотип твърди, че ставащите късно са мързеливи. Затова много сови се стремят да живеят като чучулиги. Онези „вечерни хора“, които не се интересуват от подобни стереотипи са групата на непокорните и абсолютно индивидуалистични сови.

Но като се опитваме да променим хронотипа ние променяме чертите, на които е основан.

Проведено наскоро изследване показва, че дори совата да се вложи всичко от себе си, за да стане чучулига, това няма да подобри сутрешното й настроение, нито ще подобри усещането й за удовлетвореност от живота.

И понеже, както стана ясно, ранното ставане не ни гарантира директорски пост в международна корпорация е по-добре да поставим желанието си да станем чучулиги в „спящ“ режим.