проф. Атанас Семов за българската демокрация

Възможно ли е да се върнем към Европа на Отечествата или това ще си остане само мечта на Де Гол. Кои са най-големите заплахи пред Стария континент днес, каква ще е бъдещата роля на Франция и отмира ли ерата „Меркел”. Къде е България в реалната политика, защо толкова много се краде у нас и кои пророчески думи на народопсихолога проф. Марко Семов са валидни и днес. На тези въпроси отговаря пред „Труд“ експерта по международно право проф. Атанас Семов.

– Европа днес ври и кипи – какво става с имунната й система, професор Семов? Има ли надежда да се върнем към Европа на отечествата, както искаше Де Гол?

– ЕС ври и кипи от създаването си – още през 1954 г. са предричали края му. Но ЕС се доказа като крепител на държавите. В Испания, Белгия, Обединеното Кралство или Италия отделянето на територии бе избегнато, защото Каталуня, Фламандска Белгия, Шотландия или Северна Италия повече от независимост искат да останат в ЕС. ЕС е най-силното достижение на политическата мисъл на човечеството. Но има смисъл и е възможен само като „Съюз на отечества”! Другото – прекомерната федерализация – е невъзможно за Европа поамериканчване. Европа е земя на националната идентичност и на националните държави. Изнасилването на европееца да се облече в пухкави федерални одежди предизвиква еврогняв, бюрократите му викат „европесимизъм”. Никой не вреди толкова на европейската идея, колкото европейската бюрокрация! Но важно е да се разбира и друго: ЕС не е „баща на народите”, нито „шефовете у Брюксел” – той има само предоставени компетенции и е безпомощен пред нежеланието на държави, като нашата, да се развиват нормално.

– Коя е най-голямата заплаха за Европа?

– Непознаването на Турция и неразбирането на особеностите на Балканите. А то също се дължи на брюкселското чиновническо невежество. На лъскавото втренчване в абстрактни ценности и почти загубените сетива за истинските опасности. Студентите ми в Париж миналата година ми казаха: „Спасете ни, господин професор от Балканите, на вас разчитаме – нашите политици не знаят за какво става дума, само вие, новите държави в ЕС, познавате и Русия, и Турция…” Но Европа не прочете (и дори не се опита) урока от огромните изборни резултати на Льо Пен във Франция, на новите националисти в Австрия, Холандия, в Германия дори. Не иска да разбере какво им казва Орбан в Унгария, а инерционно го класира като „недемократ”. Не поиска да разбере защо най-старите демократи в Европа – англичаните – не вярват на Брюксел. Уроците на Втората световна война (и особено на Първата, тръгнала именно от Сараево!) ми се виждат забравени, исконните граници между християнството и исляма – разградени, а имунната система на Европа – съсипана от бюрократичен антибиотик.

– Германия изживява политическа криза, дори се говори за край на „Ерата Меркел”. Какви са вашите очаквания?

– Нямам светли очаквания. Късната Меркел направи съществени грешки, „Всички сте добре дошли” беше една от тях. Ранната Меркел – във валс със Саркози – дръпна много силно ЕС напред, те направиха възможен Договора от Лисабон, който спаси ЕС от щуротията с Конституцията за Европа. Но нейната роля в Европа от тук нататък ще зависи преди всичко от новия френски партньор – Еманюел Макрон.

– Франция е другият „двигател” на ЕС. С обещаното от новия президент Макрон реформиране на ЕС, на фона на „Брекзит” и отслабването на Ангела Меркел, каква роля ще играе Франция занапред?
– Решаваща! Не само заради проблемите на Германия, но и заради основополагащото за успеха на европейската идея френско разбиране за държавата нация, Франция на Макрон има историческа роля. Ако волтерският интелект на Макрон се облече в наполеонска смелост, европейският проект ще продължи да се надгражда – както се полага на Европа, като майка на съвременната цивилизация. Но неизбежно – на няколко скорости. Те отдавна са факт, разделението предстои да се задълбочи. ЕС никога не е бил единно пространство – гърците са част от него вече 36 години, но не станаха европейци, като холандците, да речем.

– И къде тогава е България в голямата политика? Имаме ли национален дух или стигаме само до патриотарското „Българи-юнаци”?

– „Българи – юнаци” днес в България са само учителите, които въпреки мизерията си, все още отглеждат нацията. Юначеството в днешна България минава само през училищата и читалищата – образованието трябва да стане стратегически конституционен приоритет, познанието – основна ценност, а насърчаването на образованата раждаемост – главна държавна политика. Само с развиване на интелекта на българина можем да се спасим от новото робство, в което вече икономически затънахме, а национално – приехме. Мигрантите ни са роби в западните пицарии, останалите тук – роби на мизерията и бездуховността. И всички заедно ставаме роби на неудържимата ислямизация и топуркаща след нея турцизация на Балканите. Затова и европейско юначество ще покажем, ако успеем наистина да наложим Балканската тема в Европа. Не само с ясна европейска подкрепа за присъединяване на Македония и Сърбия, но и с упоритото настояване за (най-сетне!) обща европейска отбрана, основата грижа на която очевидно ще бъде не границата между Хелзинки и Осло, а именно тук, на нашата югоизточна граница.

– Ще се справим ли с европредседателството?

– Не се съмнявам в способността ни да се справяме в извънредни ситуации, каквато е изтегленото с 6 месеца по-рано председателство, и в инстинкта ни „да не се излагаме пред чужденците”. Не очаквам провал на българското председателство, но очаквам удавяне в самохвалство за относителния му успех. И преди последният млад българин да е тропнал куфарите си в Испания – още няколко години самозаблуждаване, че се развиваме добре.

– Кражбите и злоупотребата с власт обаче не спират – защо 28 години се въртим все в тази спирала, от която няма излизане?

– Веднъж защото т. нар. „преход” у нас бе замислен (от Юлския пленум на ЦК на БКП през 1987 г. и Указ 56, подготвили създаването на частни фирми и разграбването на държавното стопанство) и осъществен като грабителски. Второ, защото нашият манталитет е силно предразположен към „келепир в мътна вода” – ние сме народ, научен да се спасява по единично, без страх от Бога, за нас „законът е врата в полето”, а „от баща и от държава се краде”. Съчетано с изключителните български качества находчивост, комбинативност и липса на излишни притеснения кое е „редно” и кое – не.

– По-добра ли е днешната държава от предишната, или не и защо?

– За мен изводът е категоричен и тъжен: не! Повече от половината от оцелелите българи днес живеят по-зле отколкото преди 30 години. Интелигенцията ни е обезглавена (икономически и политически) и сритана под миндера, образованието е презряно най-долу в таблицата със заплатите – и с ценностите. Църквата (и преди 1989-а самодоволна и откъсната от хората) бе разсипана от неграмотен антикомунизъм. Бизнесът ни – все пак с някои изключения – разчита на корупция и/или субсидии, напоследък и европейски. И най-вече: политическата ни система е дълбоко недемократична. Дългогодишните манипулации на изборните резултати – с корпоративен вот, с преправени протоколи, с купени гласове – лиши българина от усещане за смисъл на изборите. Затова и членството в ЕС, вместо да доведе – ако трябва и със силен натиск от Брюксел – до създаване на държава на реда и моженето, се превърна в съчетание от свободно пътуване (предимно еднопосочно) и свободно нарушаване на законите (вече двупосочно, отгоре надолу и обратно).

– А като прибавим и дългия и нескончаем преход…

– Нашият преход бе осъществен предимно от посредствени или озлобени хора. Истински страдалите репресирани демократи много бързо бяха смълчани, надвикани от измислени площадни герои, сетне от мутри, по-късно от купения „елит” от Кобурга насетне. Истински способните водачи бяха старателно изолирани – способни мениджъри, почтени и работливи кметове, отговорни интелектуалци – за новия модел те бяха неудобни. Крадливият се бои от можещия, физкултурният интелект мачка истинския. Затова българската демокрация унищожава българската нация. И е виновна не демокрацията „въобще”, а нашият модел. Цяла Източна Европа тръгна по общ път, но различните национални характери го извървяха по съвсем различен начин. Затова толкова далеч пред нас вече са също бивши социалистически страни като Словения, Чехия, Унгария. Дори Сърбия, още непомирисала ЕС, вече е по-добре от нас. Затова ни унищожава и демографската катастрофа: генетично наученият да се спасява поединично българин бързо намери индивидуално спасение навън, загубил илюзиите от Орлов мост от 1990-а година.

– Вие от 20 години се занимавате с европейско право, защо юрист днес стана срамна професия, а съдебната система продължава да е неефективна?

– Професията на юриста не е срамна и не може да бъде. Всеки с проблем търси адвокат и спасение в закона. Но всеки с власт търси вратички в закона, за да се нахрани задълго. И преди 10-ти се крадеше – но като участие в „тотото”: с малки суми, редовно. Днес се краде като вдигане на щанги: кой колкото може наведнъж. Власт се взима трудно и за малко. Имане се отнема трудно и след много време. И съдебната ни система не е неефективна – дори по европейските критерии. Но упорито налаганото от началото на „прехода” внушение, че „всички са корумпирани”, поставя почтения съдия пред въпроса „Че само аз ли съм будала?” Непрекъснатото бръщолевене за корупция много допринася за увеличаването й.

– От доста години говорите на нова радикална конституционна реформа. Хората обаче не го разбират това, нали все говорим, че конституцията ни е една от най-демократичните?

– „Една от най-демократичните” е била Търновската конституция. Днешната българска конституция имитира демокрация – в нея няма никакви реални механизми за разделение на властите, абсолютно никакъв механизъм за граждански контрол, перверзно голям брой депутати. Тази конституция навярно би работила в някоя скандинавска страна, но нашият национален манталитет (а това е най-важният политически фактор) предполага максимално ограничаване на ролята на всички колективни органи – колективната власт у нас ражда безотговорност и безнаказаност: от общинските съвети до парламента.

– Преди 6 години бяхте кандидат за президент с лозунг: „Ще уволня Бойко Борисов”. Сега по друг начин ли разсъждавате и как виждате образа на премиера днес?

– С политика не се занимавам от октомври 2011 г. Но мисленето си лесно не променям. „Уволнението” на Бойко Борисов стана факт през 2013 г. Но БСП и ДПС се постараха веднага да го върнат на власт. Струва ми се – за дълго… Не искам да отричам: в последната година България има несъмнени външнополитически постижения – и това е заслуга на премиера Борисов, но все на фона на задълбочаваща се мизерия вътре в страната. Затова продължавам да твърдя: важна е не личността, а моделът! Ако не сменим конституционния модел на държавата – отиваме си.

– През януари се навършват 11 години от смъртта на баща ви проф. Марко Семов. Неговата книга „Българска народопсихология” е абсолютно валидна и днес. Кои негови разсъждения бихте повторили сега?

– „Отнемете на политиците привилегиите – и едва тогава ще се наложат можещите хора, а не некадърните кариеристи”. И още една „Търпението на българина го е спасило, то го и бастисва!”

– До къде се простира историческият ни хоризонт? Имаме ли път?

– Път имаме от 14 века, поне. И единствената ми утеха – освен тази, че все още раждаме будни, макар и вече неграмотни деца – е доказаната способност на българина да оцелява. Тревожи ме обаче, че вече не виждам признаци на воля за национално оцеляване, а само на индивидуално. Че българският дух вместо към връх Вола духна към Испания. И че дори през страшното робство сме показвали воля за съпротива, днес показваме съпротива срещу всякаква градивна воля.

– Малко преди да угасне преди 15 години Николай Хайтов споделя с баща ви Марко Семов: „С кеф си отивам, не искам повече да гледам България такава”. Дали сега би казал същото?

– Сред днешните „ВИП-ове” – политически и медийни – вече няма мегдан за хора като Хайтов. Че вместо добра за живеене, България стана добра за напускане. Хайтов и татко ги няма отдавна, но задължението да спасим Отечеството остава – за да има смисъл, че ни има, сме длъжни да се опомним, да се върнем към корените си и да изправим снага, като мъдър, талантлив и жизнерадостен народ.

––––––––––
Проф. д-р Атанас Семов е ръководител на Магистърската програма по европейско право в СУ. От май 2004 г. е Директор на Института по Европейско право и заместник-председател на Българската асоциация по международно право. Основател на Гражданския комитет за защита на АЕЦ “Козлодуй” (2002 г.). През 2009 г. е заместник-председател на Народното събрание. Вицепрезидент на Световния съвет на ядрените работници и експерти – Париж.

Коментирайте първи тази публикация на "проф. Атанас Семов за българската демокрация"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*