Ако бях на 22

636120881009693663-671729259_22 aЧувал съм, че това бил първият признак, че човек остарява – когато се връща с умиление в периодите, когато е бил студент. При мен е малко по-различно, защото на 24 бях едва първи курс в УНСС, но затова си има причини. Въпреки това, сега, когато съм на 35, ми се иска да бъда отново на 22 … Защо ли? Заради всички възможности, които съм пропуснал тогава и на моменти ми се е налагало да компенсирам бързо, наведнъж и за сметка на доста компромиси. По-долу ще споделя, ако сега съм на тези години, какво ще сторя – искрено и лично, но без г-жа Ангелова, а с мен – Милен… Великов.

Приятно четене!

  • Повече Книги, по-малко вестници/Facebook

Постоянно излизат класации относно книги, които човек трябва да прочете за определен период от време, на определена възраст или до края на живота си. Тогава не четях – буквално ме мързеше, не ми беше интересно и го считах за загуба на време. Груба грешка! Книгите са нещо незаменимо, просвещаващо и след всяка една изчетена такава, човек (и да не го разбира веднага) става по-богат. Младият човек е необходимо да чете повече, да изследва автори, жанрове и заглавия, дори и тези, които не би харесал по презумпция. Това би повишило арсенала му от думи – речниковия запас и би обогатило общата му култура. На 22 г. имах цялото време, което пожелаех и с удоволствие, ако бих се върнал, ще го инвестирам в изчитането на колкото се може повече книги.

 

  • Професионални статии и мнения на специалисти

Професионални такива – колкото щеш. Ако тогава знаех с какво ще се занимавам, към какво да се стремя и къде искам да бъда, то със сигурност щях да чета поне по 2-3 статии дневно. Хората все по-често споделят своя опит в различни по големина очерци и благодарение на всеки един от тях, човек може да развие своята критична мисъл. Професионалните статии дават различната гледна точка и надхвърлят теорията в университета. Всяка една такава се осланя на практическия опит или пък извършено изследване, преживяванията и анализите на някого, който в повечето случаи не познаваме, но чийто опит може да ни бъде отправна точка.

 

  • Повече телевизия

Не точно. Тогава не знаех, че има нещо, наречено TED, нито, че BBC има толкова интересни документални филми. В Интернет е пълно с истории, предавания и филми, които биха надградили общата ми култура или биха ме накарали да се замисля върху даден проблем, решение, теза. На 22 бих изгледал всичко, което би ми било интересно, като щях да го редувам с книги и спорт, защото комбинацията е ключът към баланса. А, да – и всичко това с английски субтитри, за да повиша познаваемостта на този език. След време щях да разбера, че е ключово предимство да знам поне него и то на много добро ниво.

 

  • Библиотеките като топос на знание, а не непременно място за зубъри.

Преоткрих късно това страхотно място. Тихо, вдъхновяващо и пълно с информация. Преди време попаднах в една голяма библиотека във Варшава и чувството бе уникално. Най-добре прекараното време е там – с интересна книга, без телефон и с тефтер в ръка, защото ценното трябва да бъде записвано, осъзнато и следвано. На 22 щях да съм в университетската библиотека повече, отколкото в задименото кафе. Сега вече знам, че едното има стойност, а другото си е чиста загуба на време.

 

  • Разговор с преподаватели/учители/вдъхновящи личности

Хора, които могат да споделят своя опит и знания са ценни. Такива са, защото бих се интересувал от тях като авторитети, бих питал и бих искал да знам. Едва ли някой щеше да дойде и да ми даде всичко, което знае и може, но късно разбрах, че всичко зависи от мен и никой не ми е длъжен. Срещите с такива личности обогатява, вдъхновява и те насочва към това, което искаш да бъдеш. На 22г., ако имаше кой да ми го каже, то щеше да е значително по-лесно после. И до ден днешен помня любимите преподаватели, техните примери и истории. Само да осъзнавах тогава как съм имал „безплатен билет“ до тях, именно тогава…

 

  • Участие в различни професионални академии

Тогава май нямаше или не знаех за тях. Сега ги има, навсякъде са и са ценно прекарано време. Този тип формати надхвърлят наученото в университетите, дават възможност за друга гледна точка и в повечето случаи се запознаваш с интересни хора, които изиграват роля за твоето професионално развитие. Бих бил нееднократно част от такива формати. Една от възможностите е Академия Лидерите, където може да кандидатствате тук. На 22 човек има доста качества, като едно от тях е любопитството и зараждащата се критична мисъл. Това са местата, на които човек би получил отговор на много въпроси и ефектът на узряване – най-видим. Прекараното време в такава среда с възможности може изцяло да пререди приоритетите ми и да ми даде идеи, които да реализирам сам или с някой друг.

  • Стажове, стажове, стажове (пък дори и незаплатени)

Щях да участвам в такива, за да се докосвам до професионалната сфера, в която бих искал да създам името си. Сега всеки търси млади хора, всеки е готов да инвестира в тях и различните организации предлагат практически възможности за 3 или 6 месеца, и то платени. Стажът е нещо, което дава друга гледна точка. В университетите човек учи теоретично, а стажувайки придобива работни навици, които са добра основа за следващите години. И нещо друго, което мнозина очакват – едва ли не, някой да ги хване за ръка и да им показва. Нищо такова! Щях да съм любопитен, да съм проактивен и отдаден, за да взема максимума от престоя си там като знания, умения и контакти.

 

  • Щях да се запознавам с интересни хора

Не, че бях темерут и антисоциален индивид, но средата ми бе друга. Ако бях на 22 щях да знам към какво да се стремя като интереси, ценности и идеи. Много млади хора имат своите общности, клубове по интереси и участие в НПО-та. Бих се впуснал в комуникация с различни хора, да изследвам тяхния начин на мислене, кое ги мотивира и ангажира, към какво се стремят. На 22 бих се ограничил към оценки и лепене на етикети и бих пробвал от първа ръка уникалността в хората и техните гледни точки. Вероятно това би повишило адаптивността ми и щях да разбера, че не винаги знам всичко, не винаги съм прав и не винаги моят начин е най-добрият.

 

  • Щях да съм член на някоя професионална организация

Почти няма професия, която да няма своя легитимна структура. Бих бил член на такава организация, бих ходел на събития, за да се запознавам с други хора, бих получавал нейния бюлетин, а защо не и да популяризирам дейността й? На 22 щях да съм проактивен младеж, който да пита, споделя и провокира знанието да идва при него. Мисля, че при такъв подход нямаше да бъде един от многото.

 

  • Не става само с чете, трябва и активен спорт

Щях да спортувам повече. Винаги съм твърдял, че не става само с четене, а трябва и спорт, като и обратното е валидно. Това също би преодоляло границите на моето несъвършенство, би повишило самодисциплината ми и би ме разнообразило. Физическата активност е също толкова важна, колкото и умствената. Ако бях на 22 г., с удоволствие щях да изследваам различни спортни активности и в това е ключът към поддържането на интереса – в неговото разнообразие.

 

  • Студентски обмен в друга държава

Задължително! Бих ускорил развитето си, ако на 22 г. имах тази осъзнатост и възможност да го сторя, независмо къде извън България. Подобни програми са доста ценни, защото се срещаш с други култури, научаваш по-добре чужд език, опознаваш други държави и история, създаваш контакти и приятелства. Аз го сторих на 29, но съм убеден, че на 22 ефектът щеше да е по-добър.

Ами май е това. Не е много, нали? Ще попитате как това нещо може да се побере в един ден или една седмица, нали? Лесно. Ограничавам неплодотворните срещи и висенето по кафета, редуцирам електронните игри и прекомерната загуба на време във Facebook и ще спестя едни 3 часа за нещо градивно и полезно. Какво още щях да направя на 22 ли? Нека е вместо заключение тогава.

На 22 г. щях да давам по-малко оценки на хора, които не познавам. Щях да повишавам критичността си и да се информирам за всичко, която чуя/видя или ме интересува. Щях да бъда по-усмихнат и позитивен, защото щях да съм наясно, че всичко зависи от мен, а това, което не зависи от мен щях с личен пример да се опитам да променя. Щях да понижа очакванията си от университетската подготовка и щях да положа усилия да набавям допълнителни знания чрез самостоятелно четене. Щях да комбинирам различни неща и подходи, да се запознавам с нови хора и да опитвам нови неща, които да влият положително на мен като личност. Щях да обичам България, да знам историята ни и щях да положа усилия да я запазя чиста. Щях да търся вдъхновение и да вдъхновявам, осъзнавайки, че това е личната ми мотивация да го правя. Щях да намаля очакванията си и щях да положа усилия да имам по-адекватна самооценка за самия себе си – какво мога, какво знам и къде искам да бъда. А да, щях да измервам успехите си с резултатите им, а не с усилията, които полагам.

Това щях да направя на 22 г., но го сторих на 35, защото нямаше кой да каже или май нямаше кой да чуе!

От  https://stroiinfo.com/

Коментирайте първи тази публикация на "Ако бях на 22"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*