Андреевден – светъл ноемврийски празник

d459f763ebc70ffbc8d1e6eced7dc702На 30 ноември православните християни отбелязват деня на свети Андрей, брат на свети апостол Петър. Той е наричан още Първозвани, понеже пръв сред дванайсетте апостоли е повикан да тръгне след Исус Христос.

Когато апостолите тръгват по света да проповядват словото Божие, Андрей се отправя през Гърция, по нашите брегове на Черно море и стига до Грузия и Скития, като спечелва нови последователи на християнството. Умира в гръцкия град Патра, разпънат на кръст, с формата на буквата Х, наречен по-късно в иконографията “Андреев”.

Св. Андрей се счита за апостол на православните християни, защото ръкополага първия епископ в Константинопол – апостол Стахий. През ІV век мощите на свети Андрей са поставени в цариградската църква „Св. Апостоли“. През ХІІІ век обаче кръстоносците ги пренасят в италианския град Амалфи, където почиват и до днес.

Здрава плетеница от християнски ритуали, езически обреди и народни суеверия оформя традициите, свързани с Андреевден. Те се въртят все около надеждата за по-лека зима, за запазване на реколтата и щедра предстояща година.

В българския Народен календар този празник е познат под различни имена (Андрѐювден, Андрѐя, Ендрѝн, Едрѐй, Ъдрѐй, Дрѐйовден, Едрѐвдън, Мѐчкинден) за различните краища на България. Вярва се, че от този ден денят започва да расте („наедрява“) колкото едно просено (царевично, грахово и др.) зърно, с което е свързана обредната практика в навечерието на този празник да се варят в ново гърне различни зърна – жито, грах, царевица, боб, леща и др., за да наедряват.

От това вариво на сутринта всеки от домочадието хвърля по малко в комина, като пожелава „високи“ (добри) посеви, а останалото се изяжда. От него се дава и на домашните животни и кокошките. На утринта част от сварените зърна се хвърлят в комина, за да станат високи посевите. Вярва се още, че светецът прогонва зимата и дългите нощи.

По българското Черноморие той е почитан наравно със Свети Никола като повелител на бурите, а в Югозападна България съществува поверие, че Свети Андрей е баща на Свети Никола.

В Северна България на този ден празнуват в чест на мечките, като се вярва, че Свети Андрей е техен господар. Според народното предание светецът победил мечката, впрегнал я в рало и изорал земята. По тази причина от свареното вариво (най-често царевица) се хвърля в комина с думите: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!“

Още се смята, че мечката е главната част от празника и както прави баба се закача до наи-близката стена до масата картина или нещо приподобяващо мечка.

Както повечето църковни празници, и Андреевден е свързан с последователността на сезоните – в народните обичаи той символизира началото на зимата. Затова е странно вярването, че от този момент нататък денят започва да расте – макар и колкото зърно. Българската поговорка гласи: „На Едрей ден започва да наедрява денят, колкото едно просено /житно, маково или синапено/ зърно“.

С Андреевден е свързано и друго едно народно вярване, отново израз на надеждите за кратка зима и пълни хамбари. Според преданието мечка изяла вола, с който свети Андрей обработвал нивата си. Разгневен обаче той уловил звяра и го впрегнал в ралото.

Оттогава се вярва, че свети Андрей е повелител на дивите животни и се явява пред хората, яхнал мечка, за да прогони зимата и дългите нощи. В тази връзка, когато се хвърлят зърната в комина, се изричат и думите “на ти, мецо, варен кукуруз, че да не ядеш суровия”. У нас наричат Андреевден още Мечкинден.

В Гърция също считат деня на свети Андрей за голям християнски празник и го отбелязват подобаващо, за най-голяма радост на децата. Задължителен елемент в менюто са мекиците, наричани тиганитес. Брашно, сол, зехтин и сок от портокал се забъркват на полутечна каша и се пържат в тигана. Зависи от коя страна се пусне тестото с лъжицата – получава се или кръгла, или продълговата мекица.

Любими на гърците ястия за Андреевден са и така наречените мизитропитес – малки пирожки с извара. В тестото за тях се добавят лимон и ракия. Сред лакомствата на този ден са и кръглите понички локумадес. Според вярванията на гърците свети Андрей като строг пазител на традициите наказва домакините, забравили да приготвят задължителните вкуснотии, като пробива тигана им. Затова го наричат още Трипотиганас или „пробит тиган”.

В приготвянето на гръцките локумадес се крие и надеждата, че реколтата ще се запази през цялата зима, без да се разваля. По традиция след празничната литургия в патриаршията в Константинопол се раздават локумадес. В Северна Гърция с приготвеното за тях  тесто се прави кръст на хамбарите – да не се изпразват и да е щедра идващата година.

Коментирайте първи тази публикация на "Андреевден – светъл ноемврийски празник"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*