Проф. Михаил Неделчев: Не може да има Преход, който да продължава 28 години

mihail_nedelchev_Проф. Михаил Неделчев, историк и литературен критик, участник в създаването на Съюза на демократичните сили, народен представител в 7-то Велико и 36-то Обикновено Народно събрание, в интервю за Агенция „Фокус“
по повод 28-годишнината от падането на Тодор Живков от власт.

Проф. Неделчев, тази година се навършват 28 години от падането на Тодор Живков от власт.

Да започнем с това помните ли как разбрахте за новината? Къде и с кого бяхте?
Проф. Михаил Неделчев:  Помня много добре. Бях в писателското кафене с големия поет Николай Кънчев, откъдето си тръгнахме рано следобед. Срещнахме обаче големия поет Иван Радоев и той ни попита дали сме чули новината.

Тогава ние се върнахме в кафенето, където започнаха да идват и разни важни овластени писатели, част от които бяха
участвали в пленума. Разбра се, че това наистина е така и започнахме да пируваме.

Фокус:
Кои са причините, довели до събитията от 10 ноември 1989 г.?

Проф. Михаил Неделчев:
Очевидно това беше един общ процес, характерен за цялата така наречена социалистическа система. Това беше процес на разпад, който се случи много светкавично, но и беше необратим, защото тази система отдавна се разпадаше по идеологически причини. Просто тя се крепеше, така да се каже, на идеологическите си съображения и когато те престанаха да бъдат актуални, силни, мощни и обединяващи, се случи този разпад.

Фокус:

Каква е оценката Ви за тогавашните събития от дистанцията на времето?

Проф. Михаил Неделчев:
Вече знаехме за падането на Берлинската стена предишния ден и това бяха големи събития, за които никой от нас не предполагаше, че ще се случат в рамките на нашия живот. Или поне аз не съм си представял. А и бих казал, че и моите приятели и близки не са мислили, че ще има такова нещо. Така че това бяха много щастливи мигове с епохално значение за бъдещето на света и на нашето битие.

Фокус:
Символ на какво е датата 10 ноември за българите днес?

Проф. Михаил Неделчев:
10 ноември е символ на връщането към едно свободно и демократично развитие. Вече е друг въпрос, че една голяма част от нашите сънародници не са изключително щастливи и доволни от начина, по който се е разгърнал след това живота им. Но мисля, че за всеки българин – особено за нас, интелектуалците, придобитата свобода е от огромно значение.

Фокус:
Успя ли българското общество да осмисли тази дата и процесите, свързани с нея?

Проф. Михаил Неделчев:
Смятам, че българското общество продължава да ги осмисля, защото това действително е едно много голямо събитие. И, в края на краищата, трябва да мине време, за да бъде изцяло осмислено. Но аз бих казал нещо друго – това, което обществото ни не успя да направи, е да осъзнае огромната несвобода, в която ние живеехме, и някак си да разбере, че този режим беше наистина престъпен. Престъпен не само с престъпленията, убийствата, затворите, лагерите и така нататък, а престъпен с несвободата в ежедневието, с малката несвобода. Престъпен беше с това, че минимализира нашия живот. Ние всички живеехме с много малки перспективи, въпреки уж голямата и грандиозна цел да се върви към комунизма. Ето това не успя да осмисли нашето общество.

Фокус:
Кое е най-голямото ни постижение като общество, според вас, за тези 28 демократични години?

Проф. Михаил Неделчев:
Свободата на словото, която същевременно е и непрекъснато заплашвана. Ето сега с всички тези т.нар. фалшиви новини и разпространявани през мрежата нечисти концепции и идеи, пък и начинът, по който се оклеветяват хора. Свободата на словото е нещо, което трябва да бъде бранено ежедневно. Тя не е нещо, което е дадено просто ей така – на 10 ноември сме получили свобода. Това е процес и този процес трябва непрекъснато да бъде пазен. Това трябва да постигнат нашите сънародници.

Фокус:
Какво не успяха да постигнат управляващите оттогава до днес?

Проф. Михаил Неделчев:
Не успяха да постигнат справедливост, защото в т.нар. приватизация имаше много нечисти неща и сделки, които просто ощетиха българското общество. Не успяха да постигнат едно друго качество на живот в селата – българското село уж трябваше да се върне към едно предишно състояние с по-малки парцели и пр. Мисля, че там се направиха големи грешки и много хора просто бяха прогонени от селата. Друго, което не беше постигнат, е изравняването на големите градове и малките селища. Защото всеки, който е пътувал в Дания, Холандия, Германия или Австрия, знае, че техните села изглеждат така, както и градските части. И хората в малките населени места живеят така, както тези в големите. Тоест има една хомогенност на цялото национално пространство. Ето това не се случи в България.

Фокус:
Годините на така наречения Преход донесоха и разделение на обществото ни. Кога ще се преболедува тази поляризация и картината на миналото ще спре да бъде черно-бяла?

Проф. Михаил Неделчев:
Докато няма консенсус по това, че т.нар. социалистически строй беше строй на несвободата, че беше престъпен и т.н., както в Германия е почти консенсусно знанието за престъпността на Хитлеровия режим, в България ще съществува това разделение. И нещата няма да се променят, докато има носталгия по този архипрестъпник. Защото не е възможно на митинги да се носи знамето начужда държава, която дори и не съществува – на бившия Съветски съюз, и да се носят портрети на Сталин. Това е гигантски архипрестъпник на 20 в. заедно с абсолютния кретен Хитлер. Докато сред нас има сънародници, които са увлечени от мита за великия Сталин, ще продължи да има разделение. Какво общо имам примерно аз с човек, на когото Сталин му стои в главата като някакъв страхотен мит?

Фокус:
Защо все още се говори за Прехода като продължаващ процес? Кога ще отгърнем следващата страница от историята си?

Проф. Михаил Неделчев:
Това е много важен въпрос и аз Ви благодаря за него, защото ние, историците – казвам историци, защото аз като литературен историк също се занимавам с периодизация, – би трябвало много отдавна сме приключили с представата за Преход. Не може да има Преход, който да продължава 28 години. Като говорим примерно за времето между двете световни войни, имаме много сложни периодизации. А като говорим за Прехода, който не е бил свършил, все едно сме в една черна дупка, от която няма излизане.

Очевидно е, че през тези 28 години се случиха най-различни неща – имаме път и напред и назад, имаме и пропадания в някакво безвремие, имаме и подеми и успехи, имаме и това, че сме членове на НАТО и на Европейския съюз. А последното е огромен успех за всички българи – дори и за тези, които по някакъв начин не го оценяват. Имаме и много връщания назад или пропадания в някакви нови ями. Така че това е много важна задача и за историци, и за социолози, и въобще за хора, които се занимават с обществените науки и на политическото мислене, пък и за журналистите, да покажат, че в рамките на тези 28 години има няколко етапа и те имат различни характеристики. У българите трябва да се създаде усещане за историчност спрямо тези изминали 28 години, а историчност означава периодизация. Трябва да се разбира какво се е случило, а то е многообразно, а не просто пропадане надолу, както се опитват едни хора да ни убедят.

Коментирайте първи тази публикация на "Проф. Михаил Неделчев: Не може да има Преход, който да продължава 28 години"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*