ГОРЕЩО

Антикорупционният закон – политически контрол и пиар-упражнения

illustration of no corruption abstract concept background

Близо половината от имащите право на глас у нас (45%) не вярват, че „борбата с корупцията в България е желана и възможна“, по данни от последното социологическо изследване на „Алфа рисърч“, публикувано в края на септември. Започналите още от лятото гръмки заявки на ГЕРБ и БСП, че законопроектът на всяка от тях дава по-добри гаранции за борба с корупцията, достигнаха кулминацията си през октомври, когато президентът свика специален КСНС по темата, но съгласие така и не бе намерено.

Обществото остава с впечатление, че има някаква реална конкуренция между законодателни решения и че новото звено „Антикорупция“ ще върши повече работа, отколкото сега съществуващите няколко органа, натоварени с тази задача.Двата проектозакона, които вече се обсъждат в парламента, на практика предлагат едно и също нещо – изцяло нов и уж независим оран, който да бори корупцията по високите етажи на властта.

Опитите да напишат изцяло нов закон и на управляващите (още от предходния мандат) и на опозицията (от този), са провокирани не само на общественото недоволство, но най-вече за да отговорят на препоръките на Европейската комисия, която търси някакъв благовиден предлог за прекратяване на мониторига върху България, продължил 10 години без особен резултати по отношение на борбата с корупцията у нас.Проектът на Министерството на правосъдието, който е редактиран вариант на закона „Кунева“, предлага вливането на съществуващи органи и обособени звена в Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Става дума за всички нароили се през години структури, занимаващи се с „противодействие на корупцията“.

Проектът на БСП пък предвижда на основата на специализирана дирекция в ДАНС да бъде създадена нова агенция, към която да се присъедини звеното в Сметната палата, което отговаря за имуществените декларации на лицата на висши държавни и други длъжности. Идеята на социалистите е останалите аналитични структури, които се борят с корупцията, както и комисията по конфискация, да продължат да действат както досега.

Политически най-чувствителната разлика между двата проекта е, че БСП предлага шефът на „Антикорупция“ да се назначава от президента, а не от парламента, каквото е предложението на ГЕРБ. Управляващите залагат на превенцията, а президентът Румен Радев и БСП твърдят, че новият орган трябва да може да разследва, иначе няма да е ефективен.В крайна сметка обаче никой не е обяснил аргументирано какво ново ще може да прави антикорупционният орган (и в двата варианта), което до момента прокуратурата не е могла.

И ако проблемът е в прокуратурата и в останалите съществуващи антикорупционни структури, какви са гаранциите, че новият закон и новият орган, няма да продължат да удържат статуквото, но с други средства?Докато вървят ожесточените словесни престрелки между ГЕРБ и БСП кой иска да сложи ръка над борбата с корупцията, техни представители неофициално обясниха пред Mediapool какви са основните им доводи.Според социалистите, ако ръководството на органа се избира от парламента, то ще е изцяло политизирано. ГЕРБ твърдят, че за да се съберат 120 гласа в парламента, трябва да гласува повече от една партия, а самият ръководител на „Антикорупция“ после сам ще предлага екипа си.“Такъв вариант е по-лош, отколкото ако НС избира всички членове на въпросния орган. Ще се получи така: управляващите партии назначават председателя, а после те му казват кои са и членовете. Понеже няма разписана такава процедура, това ще става тайно и под маската на експертност.

После пак парламентът ще ги одобри, но ще кажат – това не са политически назначения, шефът им сам си ги избра“, смятат социалистите.Според тях по този начин антикорупционното звено ще е изцяло под политическия контрол на управляващите, дори не и задкулисно.ГЕРБ обаче няма да се съгласят при никакви обстоятелства президентът да назначава шефа на „Антикорупция“ и се аргументират защо това е не по-малко спорен вариант, отколкото техния.ГЕРБ задават резонния въпрос какво ще се случи, ако при предсрочни избори, които не са рядкост у нас, и служебното правителство е назначено от президента, и органът за борба с корупцията.

„Подобна конфигурация гарантира спечелване на изборите от този, когото президентът посочи: служебен кабинет еднолично назначен от него и антикорупционен орган, който може да бълва скандал след скандал, под негово ръководство“, разсъждават в ГЕРБ.Презумпцията е, че както и досега, контролните и разследващите органи практически се използват за натиск, шантаж и уреждане на политически и бизнес интереси.Представители на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ потвърдиха пред Mediapool, че ще подкрепят антикорупциония закон на правосъдното министерство.

Преди дни парламентарната комисия за борба с корупцията, в която управляващи и опозиция имат паритет, подкрепи и проекта на БСП. Правната комисия обаче, която е водеща, подкрепи текстовете на ГЕРБ и се въздържа по предложенията на социалистите.Очакванията са в пленарна зала да бъде гласуван законопроектът на ГЕРБ. БСП може да внесе свои предложения между първото и второто четене.Засега парламентарната група на левицата е раздвоена дали изобщо да се възползва от тази възможност, най-вече от тактически съображения. „Ако внесем наши текстове, все някои ще се приемат, но без да се променя принципно проектът на ГЕРБ, а после мнозинството ще отчете, че е постигнат консенсус“, разсъждават депутати от БСПСпоред техни колеги обаче БСП трябва да се опита да промени каквото може.

„Ако в крайна сметка ръководството на „Антикорупция“ се излъчва от НС, е добре членовете да са на избрани на някакъв квотен принцип – примерно трима от парламента, един от президенството, един от Министерския съвет“, настояват социалисти, като отново се позовават на аргумента си, че ако се гласува вариантът на ГЕРБ, „има предпоставки за задкулисни договорки“.Левицата ще настоява докрай за разследващи функции на антикорупционния орган, предлагайки в него да се инкорпорира и част от следствието. „Не сме прецизирали текстове все още, но ако изобщо вземем решение да участваме във второто четене с предложения – ще настояваме за разследване“, твърдят от БСП.

Управляващите възнамеряват законът да бъде приет до края на годината и отчетен в новия мониторингов доклад на ЕК.Показателно е, че нито ГЕРБ, нито БСП обръщат внимание на съсипващите аргументи, с които авторитетни организации като адвокатурата, Съюзът на съдиите в България и други независими експерти разкритикуваха и двата законопроекта.И в становището на ССБ, и в това на ВАдС, акцентът се поставя върху сбърканата концепция на законите и органите, които те предлагат да се създадат. Двете партии обаче са глухи за всички доводи, тъй като далеч по-удобно им е да продължават словесните престрелки на тема чий проект е по-добър и коя партия има по-голяма воля да се бори с корупцията.Същевременно обаче представители на двете партии в неофициални становища признават, че ако държавата желае да води битка с корупцията по високите етажи на властта, има възможност да прави това и сега.Високопоставен представител на ГЕРБ, пожелал да не бъде назоваван, призна, че новият закон няма да промени кой знае какво, но все пак обединяването на различните аналитични звена ще даде повече възможности на новия единен орган, докато сега се работело на парче и нямало комуникация между институциите.От БСП по-откровено заявяват, че в в момента се търсят „политики срещу политиците“.

При положение, че обществото очаква подобно нещо, ние няма как да не се съобразим с него, казват социалистите.И двете партии обаче нямат отговор на въпроса защо е необходим антикорупционен орган, за да се бори корупцията. Въпреки това твърдят, че щом такива се очакванията – така се действа.По думите и на едните, и на другите, в крайна сметка става въпрос за пиарски упражнения. Пиар, който обаче може да бъде много опасен или много полезен по време на избори. Отново по признания и на двете партии.

Mediapool.bg

Коментирайте първи тази публикация на "Антикорупционният закон – политически контрол и пиар-упражнения"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*