Ще се изостри ли противопоставянето между институциите?

 След обвиненията в обвързаности и публичните скандали, ще се стигне ли до разкриването на още случаи на конфликт на интереси във властта? И ще доведе ли това до по-голяма решимост за справяне с проблема?

Гости: проф. Александър Маринов, Любомир Стефанов, Димитър Ганев, Страхил Делийски, политолози Иван Стамболов – Сула, публицист, Илия Лингорски, председател на Европейския институт за стратегии и анализи

Резюме: В предаването „Референдум“ Иван Стамболов – Сула обясни, че за адекватна реакция на скандала, свързан с назначенията в общината в Хасково е правилното дефиниране на проблема. Именно недефинирането на проблема е довело до неадекватни реакции в политическото пространство – лъкатушения от едни към други обвинения, прехвърляне на топката и все по-голямо объркване на ситуацията.

Александър Маринов разграничи отделни фази на проблема. Според него същинският проблем в Хасково е ясен. От гледна точка на закона там конфликт на интереси няма, тъй като такива назначения, според закона, са недопустими при лица в „йерархическа съподчиненост“. Поведението обаче един депутат и областен координатор на политическа партия е „безспорно укоримо“. ситуацията е неприемлива поради факта, че те са били назначени без конкурс, а професионалната им пригодност е съмнителна. Виновен е и кметът, че се поддал на натиск, смята той.

Маринов очерта другите нива на проблема и те са свързани с реакцията на засегнатите. По негово мнение поведението на партия ГЕРБ е необяснимо и нерационално. Той определи като „политически самоубийствено“ поведението на засегнатата партия що се отнася до призивите на нейните членове Делян Добрев да не подава оставка като депутат.

Той обясни, че централната власт има възможност да влияе на местното управление.

Илия Лингорски изрази загриженост от факта, че в последните години политическият дебат в България не се води за политики. Вместо да се водят конструктивни дискусии за развитието на страната ни, се водят водевилни спорове. Лингорски се обяви за усилия, които да обърнат вниманието на обществото към реалните проблеми, а именно недостига на работни места, прекомерната администрация, административния рекет, корупцията. Той застъпи тезата, че прекомерната гласност за боричканията на политиците е техен трик за отвличане на общественото внимание от истинските проблеми.

Според него най-голямата схема за купуване на гласове е чрез назначаването на хора на общински и местни държавни служби. Той изтъкна, че има нужда от обществена дискусия в тази насока.

Страхил Делийски е на мнение, че разговорът за корупция има смисъл, когато тези, които го водят, имат намерение да спазват нещата, които предлагат. Той вижда позитивното в скандалите – да изваждат на показ нередности, да ги правят публично достояние и така да провокират разговор за ценности. По думите му е очевиден проблема с ценностите. Той обясни, че това, което се случва в Хасково е израз на една специфична форма на управление в България, която повече се доближава до това, което постулираше член 1 на димитровската конституция за сливане на партия и държава.

Димитър Ганев не е убеден, че има политическа реакция в случая, която да вдигне доверието на обществото в политиците. Според него в тези събития, които вървят от година, няма нищо ново. Наблюдава се оформяне на двуполюсен конфронтационен модел между двете големи партии. Тази тенденция, според него, ще продължава – скандал в Хасково, подобна ситуация в Каварна, схема в енергетиката и по-точно в „Булгартрансгаз“, обвинения за съпруга на Корнелия Нинова, че работи в „Лукойл“. По думите му се вижда двуполюсност, която се повтаря, а единственото ново е, че президентът Радев е заел ясна позиция.

Той обясни, че през последната година, в която е имало ясно противопоставяне между ГЕРБ и БСП в левия политически спектър БСП са успели да заличат няколко леви проекта и са сложили монопол в лявото пространство. В десния сектор също се наблюдава доминация на ГЕРБ в дясно. Според него противопоставянето консолидира двете големи партии и маргинализира останалите партии.

Според Ганев на местно ниво хората използват партиите, за да спечелят някакво влияние в общината.

Любомир Стефанов смята, че от политолозите се очаква да произведат инструменти, които да доведат до преодоляването на тези проблеми. Политиците, които водят дебата, не предлагат подобно нещо, категоричен е Стефанов.

По думите му става въпрос за морал в политиката. Според него политиците не успяват да преведат морала чрез законодателство, защото нямат този морал.

По темата за напрежението между президента и ГЕРБ Делийски коментира, че няма противопоставяне между институциите в страната, а между хората, които претендират, че ги представят. Според него институционалното противопоставяне означава разговор на институциите с гражданите. Той счита, че на този етап ГЕРБ печели в спора с Радев.

Ганев Заяви, че президентската институция трябва да търси консенсус, но в момента обществото вижда нещо различно, а именно – президентът взима страната на БСП, което не е правилно. Той подчерта, че Радев не е трябвало да взима страна.

Според Лингорски начинът на избиране на президента предполага той рано или късно да вземе страна.

Александър Маринов заяви, че Радев от първия си ден е показал, че няма да търпи арогантно поведение към институцията. Той обясни, че президента не е взел страната на БСП, а е заел своя позиция.

Стамболов коментира, че институциите и тяхната структура произтичат от разделението на властите и демократични принцип на плурализъм и в този смисъл те иманентно трябва да бъдат в конфликт по между си, за да се постига някаква справедливост. Според него Радев е неопитен политик, в следствие на което допуска фундаментални комуникационни грешки. Той коментира, че при изборът на изтребители става въпрос за лобизъм.

По думите на Любомир Стефанов институциите постоянно трябва да са в състояние на конкурентост, за да се показва каква работа вършат на гражданите, които са ги излъчили. Той определи спора между премиера и президента като несериозен.

В заключение гостите коментираха европредседателството на България.

Стефанов заяви, че няма значение дали институциите са скарани, за да си свършат успешно работата по време на председателството. Той подчерта, че България председателства ЕС, а не ГЕРБ или президента.

Димитър Ганев изрази надежда, че по време на председателството споровете да бъдат оставени на заден план.

Делийски коментира, че в основата на политиката стои конфликта, но спорът трябва да е за политика, а такова нещо не се вижда в момента.

Лингорски заяви, че трябва да се спазват законите, защото е в интерес на обществото и не трябва да се гледа на политическите постове само като възможност за заобикаляне на законите.

Маринов изтъкна, че ниското ниво на правене на политика няма как да не рефлектира върху председателството на България.

БНТ1, „Референдум”

Коментирайте първи тази публикация на "Ще се изостри ли противопоставянето между институциите?"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*