Еднакви заплати в Европа – мечта или реалност?

Дискусия в студиото е с участието на генералния секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите Лука Византини и президентите на КНСБ и КТ „Подкрепа“ – Пламен Димитров и Димитър Манолов.

Неравенствата в заплащането на труда в различните европейски страни често водят до трафик на хора с цел трудова и сексуална експлоатация. Десет години след влизането на България тя остава страната с най-евтин труд.

Лука Византини изтъкна изследване на специалисти от Чешката република, според което като се има предвид растящата скорост на увеличаване на заплатите в ЕС, ще трябват 366 години, за да се стигне равнището на заплатите в Германия. Той определя това като един от на-сериозните проблеми в ЕС и подчерта колко е труден дебатът върху директивата по този въпрос вътре в ЕС, за да се осигури възможността българските или полските работници да имат поне същото равнище на заплащане, както в по-западните страни.

„Това, което непрекъснато повтаряме на всички европейски институции и особено на правителствата на източноевропейските държави, е че не е достатъчно да има само равно третиране по отношение на работата. Нужно е да се увеличат надниците и заплатите в източните държави, за да има наистина равностойно третиране. Нужно ни е да започнем един процес за конверсия на заплатите, който да въведе някакво равновесие в това разделение между равнището на заплатите в едните и в другите държави в ЕС.“, заяви Византини. Тя подчерта, че разделението действа силно на макроикономическо равнище, което разширява пропастта между равнищата на заплащане.

Ако този проблем бъде разрешен, ще се разреши и въпросът за конкурентоспособността между отделните икономики, ще регламентира състезанието за по-скъпо платен труд, смята Византини, защото „няма смисъл да се състезаваме за евтин труд“.

Това е причината, поради която Европейската конфедерация на профсъюзите е започнала да кампания за увеличаване на заплащането и то предимно в източните страни на ЕС.

„И България трябва да бъде най-добрата в това отношение и именно това възнамеряваме да кажем тази сутрин на българския премиер: „Ние искаме България да стане членка на нов ЕС, който се бори за увеличаване на заплатите. Вече имаме изразена готовността на Унгария, Словакия и Чешката република да участват в този съюз и искаме България да се присъедини към този съюз.“, каза още Византини.

Как да бъде постигнато по-високо равнище, след като и вътре в страната има разделение между заплащането в отделните сектори и райони.

Пламен Димитров изтъкна, че това вероятно ще се запази и занапред, тъй като не могат да се гарантират еднакви заплати в селата и в големите градове, но „по-важното е общата тенденция да бъде нагоре и да имаме общо съгласие за това“. Според него от две години насам пазарът на труда налага увеличението независимо от желанието на работодателите.

Ръстът на заплатите изпреварва производителността, но тази тенденция трябва да се запази, за да може да се наваксат изоставанията в миналото. В сравнение с първите години на прехода сега БВП е с над 50% повече, а заплатите са нараснали само с 6-7%. „Целият преход доказва, че ние вече произвеждаме доста повече, отколкото получаваме и има икономическа възможност това да се случи.

Как? Като се преразпредели печалбата. Припомням, за миналата година 20 милиона печалба декларираха българските нефинансови предприятия преди облагане. Общият фонд „заплати“ в България е 25-27 милиарда, така че 10% увеличение на заплатите, например, или повече процентното увеличение – 15%, кореспондира с толкова пари, които трябва просто да бъдат взети от вече генерираните печалби.“, заяви Пламен Димитров.

Димитър Манолов очерта техниките, с които могат да бъдат притиснати работодателите, за да увеличат заплатите.
Преди това той изведе на преден план проблема, който стои в различията по начина на постигане на тази цел. Според Манолов има много среди, които настояват за въвеждане на „регионални минимални работни заплати“, а това би задълбочило неравенството. А съществуването на различия между секторите е нормално, защото различните сектори произвеждат продукти с различна стойност.

Манолов изтъкна един друг голяма проблем на работещите в България – свободата на сдружаване, която е не е на необходимото равнище, въпреки че е защитена от конституцията. В този смисъл синдикатите имат готова инициатива, която ще предложат на премиера.

От друга страна, тъй като социалните партньори на българските синдикати, по думите на Манолов, „полагат системни усилия да блокират всички процеси, свързани с увеличението на доходите“, от КТ „Подкрепа“ щели да „потърсят някои български проекции на европейските неща, за които ще говорят“.
БНТ, „Денят започва“

Коментирайте първи тази публикация на "Еднакви заплати в Европа – мечта или реалност?"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*