Той е само на 12, но ще ви изненада с разсъжденията си. Сякаш пред вас стои не дете, а голям човек с много житейски опит. Жаждата за живот и веселие са изписани на лицето му, но същевременно от него прозира дълбока мъдрост. Той е Микаел Тертерян. Уникален е още с това, че е само на 12, но вече издава 2 вестника, има си собствена телевизия в youtube и всеки момент ще стартира собствен новинарски сайт.
След няколко дни ще бъде седмокласник в СОУ „Св. Климент Охридски“ във Варна. Но не само е добър ученик, оценяван с много шестици. Има и много таланти. Първите години от обучението си е прекарал в художествена паралелка. Обича да посещава опера, театър, изложби, кино. За всичко това има пълната подкрепа на семейството си в лицето на своите родители Арменак и Ирина Тертерян, на сестра си Кристине Тертерян. След всички тези успехи и таланти в ранна възраст сигурно си мислите дали е добре приет от връстниците си. Поотделно всички обичат отличника, искат да им помага на контролни, но когато са в група, всички го имат за аутсайдер. При децата системата на ценности е обърната понякога. На почит са тарикатите.
Това обаче изобщо не притеснява Микаел. Той знае кои са истинските му приятели, оценил ги е. Вижда в каква среда расте неговото поколение, но въпреки това следва мечтите си. С примера си сякаш внушава на всички като него: Не се притеснявайте, че сте различни и имате идеи. Някой ден другите деца ще разберат, че не е важно да си почитан с лудории, а да направиш нещо добро за света. Сега негови големи приятели са журналисти и общественици, които виждат в Мики потенциал и му помагат да се обучи в професията. Като го гледа човек обаче, направо възрастните могат да се учат от него. Той сякаш всичко е усвоил.
_2048x1536.jpg)
Преди година създава две телевизионни студиа в дома си. Има камери, микрофони, стативи – прави новини и ги пуска с коментарите си в собствен youtube канал. Използва специални компютърни програми, с които малцина възрастни са запознати. След това стартира с издаването на вестник, даже два – единият новинарски, другият – за ултурните събития в града. Нарича първия „Алтернативните новини“. След няколко броя започва да използва 3D ефекти при направата му. Изданието се харесва на известни личности в града, които започват да го купуват и дори да рекламират вътре. Така медията му се разраства. Всеки момент ще стартира и собствен сайт.
За интернет пространството Мики има особено мнение и за разлика от други деца осъзнава опасностите. „Кибер пространството е много опасно. Там всеки може да те заговори с фалшива самоличност и да те измами, за да се срещнеш с него, но това може да е фатално. Аз нямам фейсбук, нямам инстаграм, нито снапчат. Само вайбър“, споделя момчето.
И казва още: „Мога да говоря много“ – изобщо не е от притеснителните. „Може да говори и 6 часа по една тема“, потвърждава майка му Ирина. Тя по професия е инженер. Но признава, че в рода си имат писатели и художници, дори предци графове.
Бащата на Мики е златар, владее творчеството, а сестра му Кристине започва да следва журналистика от тази година в Софийския университет. Запалила се покрай „домашните медии“ с Мики, където тя и приятелите й също участвали. Питате се за какво мечтае Микаел и какъв иска стане, когато порасне – това е повече е от ясно, но самият той ще ви изненада, защото казва: „Искам да съм не просто журналист, а генерален директор на няколко телевизии и едновременно да бъда водещ. Но не искам да напускам Варна, този град много ми харесва.“ Мики има изключителната подкрепа на семейството си, което също счита, че семейната среда е тази, която гради личности, а оттам и цялото ни общество – хубаво или не – такова каквото е.
Микаел Тертерян – Свобода на словото сякаш има, но е поставена в рамки
Първо се запалих по журналистиката от ноември 2015 година. Започнах да гледам новините по БНТ. Да, знам, че има много лоши новини. Не мисля, че трябва да се излъчват новини за толкова убийства, а трябва да се казват важните неща. Например, че НАСА е пуснала ракета до Марс или пък че някое дете има постижения. Мисля, че повече хора ще ги гледат.
Аз вярвам на полицията, не мисля, че трябва да живеем в страх. Ясно е, че има атентати, просто трябва да сме по-бдителни. Децата не трябва толкова да се занимават с кибер пространството, където има много опасности.
Февруари 2016-а започнах да правя мои емисии вкъщи. Направих си две студиа. Коментирам важните събития. Първо за новия президент, за годишнината на Левски. През май-юни вече се включи и сестра ми с нейните приятели. Тогава правихме емисии за матурите, за 24 май. И така всяка седмица. Септември 2016-а се запознах с телевизионни репортери, снимахме в Карин дом едно събитие, дойдоха вкъщи, снимаха студиата ми. Много се зарадвах, защото националната телевизия не беше идвала вкъщи. После ме даваха по Нова, по БТВ, вече преоткрих и вестник „Народно дело“, много ми харесва. Така се запалих и по вестниците и създадох два свои.
Какво мисля за българската и световна политика? Първо смятам, че управляващите в България трябва много по-често да общуват с хората. Никой не мисли за бедните и гладните, а те страдат много. Управляващите трябва да си говорят с тях. В световен план смятам, че е много некоректно да се изстрелват балистични ракети и да се застрашава животът на толкова хора, само за да се покаже мощ. Свобода на словото в България сякаш има, но все пак са поставени рамки, а не трябва да е така. Трябва да пазим природата, дори хартия вече не трябва да се използва толкова, за да има дървета. Въздухът също е много замърсен. Мога още много да говоря.
Каква е вашата реакция?
