Лесничей с открито писмо до съдии и прокурори!

sadebna palata
Скъпи читатели! Помните ли какво написа Илия Ангелов в писмо до Любословие.БГ по повод публични изказвания на проф. Константинов  през февруари

 
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА СЪДИИ И ПРОКУРОРИ,

С настоящото открито писмо, към Вас се обръща един най-обикновен лесничей, който никога през живота си не е изучавал право, но в професионалния си път, кога повече, кога по-малка се е сблъсквал с писането и прилагането на текстове от закони, правилници и наредби.

Повод за тези редове ми дава чл. 14 от Наказателно-процесуалния кодекс:
„Съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.”
Що е то вътрешно убеждение и каква е почвата му за развитие у нас?

Чичко „Гугъл” ми хвърли малко светлина по въпроса. Според него вътрешното убеждение действа като основен процесуален принцип.

Този принцип има най-пряка връзка с принципа на разкриване на обективната истина. Този принцип идва да замени системата на формалните доказателства, при която няма възможност да се прецени достоверността и пълнотата на доказателствата, да се прецени доказателствения материал в съвкупността му и да се взема решение въз основа на тази свободна преценка за достоверност и достатъчност на доказателствата.

Постепенно с развитието на правосъзнанието и човешките ценности към наказване на действително виновните, система на формалните доказателства се заменя с принципа на свободното вътрешно убеждение. За да се разграничи от формалната истина започва да се говори за материална (обективна) истина. Тази свобода в преценката на доказателствения материал на възможност да се действа по вътрешно убеждение, е убеждение, което трябва да се обосновава на доказателствата и на закона.

Първоначално този принцип се е наричал принцип на свободното съдийско убеждение-съдът решава съществото на делото, но в последствие българският законодател е приел, че не само съдията, но и прокурорът, като върховен представител на държавата, трябва да действа по вътрешно убеждение, а за да действат така, трябва да се действа обективно, всестранно и пълно– това е връзката с обективната истина.

Толкова от чичко „Гугъл”. Сега малко от мене. По въпроса за вътрешното убеждение. Когато бях малък, преди да навърша седем години, а по-късно, когато станах ученик, моите родители и моите учители ми говореха за нещо друго, което от чисто морална гледна точка е по-достоверно. Говореха ми за „съвест”. Децата, които бяха съвестни си учеха уроците, събираха вторични суровини и билки, помагаха на старите хора, пазеха улиците и дворовете чисти, и куп още други добродетели. За антипода на съвестните няма да Ви пиша, защото тук и по-надолу ще става въпрос само за вътрешно убеждение (съвест).

Съвест, от чисто философска гледна точка, ми звучи много по-достоверно, ако става въпрос за справедливост. А в крайна сметка покрай законността не трябва да забравяме и за справедливостта.
Сега малко и за причината, поради която Ви пиша тези редове. Както стана ясно по-горе аз съм лесничей и не мога да вляза в съда като лице, готово да защитава това, на което е отдаден и професионално и житейски. Вероятно вече Ви стана ясно, че ще си поговорим малко за гори. Ще се опитам да Ви обясня, че гората е гора, че гората е съвкупност от дървета, храсти и други растителни и животински обитатели и че гората в никакъв случай не е ливада, ЖП-линия, шосе, река, море или друга част от сушата на майката земя.

За да бъда още по ясен с причината да Ви напиша това писмо ще Ви разкажа една история, последиците от която са от изключително Ваша компетентност да я разберете и решите по вътрешно убеждение. Прокурорите да потърсят отговорност, а съдиите да отсъдят.

Нашата история започна на 01.03.1991 год., когато в бр. 17 на Държавен вестник беше публикуван и влезе в сила Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. За да не бъда голословен, и поради факта, че многословието се превръща в празнословие, ще ви цитирам няколко текста от този закон, които са много важни за нашето повествование.

1. Чл. 10 (5) Възстановяват се правата на собствениците върху залесени и самозалесили се земеделски земи, включително и върху земеделските земи, за които собствениците не са възмездени и те са включени в държавния горски фонд, с изключение на горските разсадници и полезащитните горски пояси.
Чл. 2. Земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско производство и
1. ………;
2. не са включени в горския фонд;
3. ………;
4. ……….
§ 9. Земеделски земи, върху които е възстановено правото на собственост по реда на чл. 10, ал. 5 от този закон и са гори по смисъла на Закона за горите, се подчиняват на режима на Закона за горите и на Закона за ловното стопанство.
Какво ни става ясно като четем тези редове от закона на чист български език, изучаван в българските училища?
Става ни ясно, че като гора могат да се възстановяват само земеделски земи, които са залесени изкуствено и ли са се самозалесили, но всичко това да се е случило след тяхната национализация, коопериране и каквото и да е друго подобно, и забележете, за които собствениците не са възмездени и те са включени в държавния горски фонд. И още едно нещо е напълно ясно, подчиняват се на режима на Закона за горите и на Закона за ловното стопанство, това са си гори ех lege.

Нашего брата лесничеят, като изпълнителен и съвестен човек се зае да помогне на процеса на възстановяване на земеделските земи, като подпомогна тогавашните поземлени комисии с информация за: гори, които с различни решения и постановления на Министерския съвет са били изключени от тогавашния горски фонд за изкореняване ( част от тях са изкоренени, но една по-малка част остават неизкоренени), гори, които са предадени за формиране на т.н. пасищно-мелиоративен фонд (съществуват като гори и днес), гори за определяне на горски пасища, които са си чисти гори (около 1 100 000 дка) и гори, предадени за стопанисване на бившите ТКЗС, ДЗС и други подобни организации. Тези територии бяха отразени върху всяка една от горските карти на всички горски стопанства в страната със зелен цвят.

На същите тези карти, съвестният лесничей показа и всички земеделски територии, които със същите или с други решения и постановления на Министерски съвет са били предадени на горските стопанства за залесяване, основно за борба срещу ерозията (представете си какво щеше да се случи с яз. „Искър” без тези горски култури), озеленяване покрай пътищата и населените места.

Точно тези и само тези земи подлежаха на възстановяване с цитирания по-горе закон и бяха отразени върху всяка една от горските карти на всички горски стопанства в страната със жълт цвят.

В резултат на този огромен труд на лесничеите излезе и Постановление № 139 НА Министерския съвет от 20.07.1994 год. за определяне на границите между горския и поземления фонд. (Обн. ДВ. бр. 62 от 2 Август 1994 год.) С това постановление стана ясно, че изключените гори за изкореняване, но не изкоренени са 478 646 дка, изключените гори за изкореняване и изкоренени са 1 468 117 дка, а изключените от държавния горски фонд и предадени на ТКЗС, ДЗС, АПК и др. са 3 888 509 дка.

С постановлението бе решено че:

1. Установените и картирани площи на изкоренените гори, превърнати в обработваеми земи, преминават към Държавния поземлен фонд.

2. Неизкоренените гори, изключени от Държавния горски фонд през периода 1948 – 1992 год. с постановления, разпореждания и други нормативни актове на Министерския съвет, преминават за стопанисване и охрана от тогавашния Комитета по горите.

3. Преминават за стопанисване и охрана от Комитета по горите всички земи и гори, предоставени за ползване на ТКЗС, ДЗС, АПК и др. за периода 1948-1992 г., до възстановяване на собствеността им, с изключение на високопланинските пасища.

Всички участвали в тази дейност лесничеи, въпреки че сега са обвинени за всички наводнения, гръмотевици, градушки, земетресения, свлачища, падащи камъни, дупки по пътищата, нитрати в краставиците и краха на българския футбол, действаха по съвест (вътрешно убеждение) и си свършиха перфектно работата.
Въз основа на целия този труд се роди и Наредба № 14 / 27.07.1999 год., с която се определят редът и процедурата по въвеждане на собствениците във владение на възстановените земи по чл. 10, ал. 5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, отписването им от баланса на държавния горски фонд, включването и изключването им от горския фонд, както и режима на тяхното стопанисване и ползване съгласно разпоредбите на § 9 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
До тук добре!„Да, да, ама не!”, както казваше на времето бай Петко Бочаров, светла му памет!

Като се навъдиха едни образи по възстановяване на собствеността, които не се интересуваха от това какво правят, а какво ще получат и няма „жълто”, няма „зелено”, всичко под ножа. Не стига, че целият труд на лесничеите отиде на вятъра, ами тези знайни и незнайни юнаци, поради причина, че дейността се заплаща на изработена площ, завъртяха моливите и в другите горски територии. Кой го правеше поради незнание, кой поради некадърност, кой с комерсиална цел, но бацилът на злото бе посят и до ден днешен не можем да го изкореним. Пътят до ада е постлан с добри намерения.

Не стига това, ами се роди и един нов дявол.

В Чл. 19 от горния закон е предвидено общините да стопанисват и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. По този повод заработиха едни комисии, които не се интересуваха какво има върху земята, гора ли е, река ли е, шосе ли е, всичко беше определено като непотърсена земеделска земя. Имаше и такива комисии, при които вътрешното убеждение приемаше, че гората е гора и правилно препоръчаха залесените имоти да си останат гори и да се управляват като гори, т.е. да се отглеждат, опазват и възобновяват така, както повелява лесовъдската наука. Там където вътрешното убеждение не се интересуваше какво виждат командния център, горите, които са си били гори и по времето на хайдутите, и по времето на моя прадядо цар Симеон Велики, и по времето на хан Аспарух, станаха пасища, ливади, мери и пасища и най-странното чудо на света „гора в земеделски земи”. Все едно локомотив върху земеделски земи. Не че няма „вагон-ресторант” в София, но все пак той не върши основната си работа, да превозва пътници например.

Всеки един от Вас поне веднъж през живота си е пътувал от Бургас до Приморско и е минавал покрай „шофьорския плаж”. Това е пътят от в.с. „Дюни” до сегашното летовище „Свети Тома”. В края на плажа, пътят завива по посока на новия път през с. Равадиново и от тяхното събиране до местността „Аркутино” преминава през една петдесет годишна церово-благунова издънкова гора. Та тази гора е ливада, според горе описаните юнаци, ако нямате нещо против. Вероятно само на мен ми се привижда гора, а на практика е може би царевица, или слънчоглед или каквото кажат от кадастъра, нали кадастърът е закон.

Лесничеите пак се вдигнаха в защита на горите, но не би. Ваши колеги от административния съд ни казаха да си гледаме работата. Какво има на яве не е важно. Важното е, че има документ на който е записано земеделска земя. Гората и тя да си гледа работата, само си мисли, че е гора.

Все едно на моя акт за раждане някой да е написал, че съм от женски пол и край. Каквото и да покажа на уважаемия съд от моята натура-не се приема. Документът е важен. Да не забравяме и за оня ерген-страдалец, когото го „умряха” и не стига това, а му намериха и вдовица, че и имането му прибраха. Ходи и доказвай, че нямаш сестра.
Между другото уважаемият господин ЗУТ ни споменава, че в територии без устройствени планове предназначението на поземлените имоти до влизането в сила на плановете се определя от фактическото им използване, сиреч гората си е гора, водата си е вода, небето си е небе.

Малко популизъм. Политиката по отношение на горите като такива излиза извън рамките на отделната страна и на политиката на тази страна по отношение на горското стопанство. Горскостопанската политика решава регионални проблеми, но в своята същност е глобална стратегия за оцеляване на планетата. Не случайно са проведени множество международни форуми във връзка с глобалното затопляне и усвояването на „парниковите газове”.
На всички тези форуми се набляга на обезлесяването на огромни територии от планетата и за необходимостта от възстановяване на горите, като основен елемент при усвояване на въглерода.

Няма друга материя на земята, която да усвоява въглерода и да произвежда кислород, необходим за оцеляването на живота на планетата, като гората. Във връзка с това нашите, в частност и на човечеството, като общност, усилия трябва да бъдат насочени за опазване и разширяване на обхвата на горите.

Но каквото и да се е случило до сега, пито (не)платено. Кой каквото взел, няма връщане назад. Добре откраднал от държавата, но поне да се грижи за гората като за гора. А то какво се получи. Ново двайсет, както казваха бабите и дядовците преди време. Излезе на мода т.н. „почистване на мери и пасища”. Кой има овце и крави, кой няма овце и крави, нали пари се вземат, давай всичко под ножа. И шипката, и дряна, и глога, и горските култури за борба срещу ерозията и вековните букови и дъбови гори във вододайните зони. Няма милост. И тук разбира се най-активни са тези, които откраднаха горите, а след тях поеха и арендаторите.

Цялото ми писане УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА е за това, което искам сега да Ви напиша.

Предлагам Ви да свалим превръзката на Темида, за да може уважаемата дама да се огледа, да види каква е обективната действителност, да разбере слънце ли грее или месечина, в река Дунав ли е стъпила или по Черно море гази, по магистрала „Хемус” ли пътува или по пътя за Горно Камарци, под букова сянка ли се е излегнала или е запретнала ръкави жито да жъне, в Гърция ли се намира или в България. И такива недоразумения си имаме. Застанали сме на граничния камък, а ако гледаме картата сме в Гърция, ако сме в село Кестен или обратното, България продължава още стотици метри, ако сме в село Ламбух. Неясноти!

Да се огледа добре и пак да и завържем очите и да може да отсъди правилно. Да отсъди правилно и да оправим бакиите, забъркани по кадастралните карти. Да наредим правилно пъзела. И Вие да вземете участие в тази завера, защото несъмнено пак ще стигне до Вас тази бъркотия. Гората да си я гледат лесничеите, земята да си я гледат земеделците, животновъдите и овощарите, рибата да си я ловят рибарите в морето и реките.

А уважаемите прокурори да разпитат по техните райони кой как и какви пасища почиства, и по какъв начин го прави и кой закон спазва и спазва ли изобщо законите. Горите с лешници и бадеми ли ще сменя, фъстъци ли ще произвежда или банани и портокали ще бере. Из цялата страна има достатъчно съвестни лесничеи, които ще им дадат примери. Ако аз Ви трябвам, лесничеите ще Ви кажат къде да ме намерите.

Това беше моята история за чистата съвест (обективното вътрешно убеждение).

Вие сте на ход.

С уверение за ползотворно сътрудничество,

С уважение,

Илия Ангелов

Пиомото е изпратено поименно да главиният редактор и издател на Любословие.БГ- Д-р Андрей Велчев! Задължително позоваване и хиперлинк към медията. 

Коментирайте първи тази публикация на "Лесничей с открито писмо до съдии и прокурори!"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*