Ивелина Казакова: Eнергията на четенето развива човек, който посещава по-често храма на книгата

13497820_10209443660439644_4665694743352255825_o

Ивелина Казакова е  библиотекар в Университетската библиотека “Св. Климент Охридски”, първата университетска и най-голямата научна библиотека в България. Тя има  повече от 11 годишен стаж сред книгите и споделя, че това е професия -привилегия по съдба. Прочетет интелвюто и пред Андрей Велчев в което тя говори за любовта към словото, книгата и една трудна и изискваща отдаденост професия.

Библиотекарите разказват, че заниманието им ги среща с много и различни хора – различни като възраст, образование, професия, религия, манталитет, финансово състояние. Така ли е и при вас?

По принцип трябва да е така,но в България повечето библиотекари не  е така.При мен есвързано с общуването на много хора извън библиотеката,защото се занимавам с изкуство,което изисква много контакти и социални среди.Всичко това се случва след работното ми време…..

Г-жо Казакова, първата работа, с която се захващате в началото на работния Ви де н  в Библиотеката?

Началото на работния ми ден всеки път е много различен,обикновено се подреждат книгите,читалнята и компютърната зала.И като цяло се прави подготовка на библиотеката за сутришното посрещане на читателите.

От дългогодишната ви практика като библиотекар – какви са хората, които четат в  библиотеката в СУ и най-вече студентите?

В нашата библиотека четат предимно студенти,преподаватели,научни-сътрудници и съответно всеки ,който обича библиотеката и усеща,че това е неговото място за четене…..

Съвременният библиотекар не се радва на висока заплата, но вероятно е богат душевно и със знанията си, добивани всеки ден. Така ли е?

Да има шанса човек да е библиотекар

Какъв е мотивът на младите хора, които учат тази професия. Мисълта да прекараш часове сред лавиците в мълчалив досег с прашните страници на книги носещи история  през лятото и да мръзнеш през зимата в читалните не може да бъде привлекателна. Тогава какво е?

 Моят мотив едно време ,когато започнах да уча за библиотекар бе любовта към книгите и чувството,че това е моята професия.Днес за младите хора,тази професия има друг облик,чрез съвременните технологии да са дарители и обработка на информацията,знанието и умението да се борави с нея,е някак си предимство и носи удовлетворение.Мен ,лично е трудно да ме извадят от библиотеката,дори за обедна почивка,това е духовна и енергийна потребност,при мен…Специално тази професия е призвание на този,който я работи….

Все пак библиотекарите не са ли съвременните будители?

В нашето съвремие,библиотекаря е енергийния информационен пазител и разпространител, който е информационен будител…

Банален, но все по-актуален въпрос – Изяде ли мишката книжката или я обогати?

Хахаха,да има нещо такова,с всяка прочетена книга човек се променя. Променя и развива го, енергията на книгата и с всяка следваща прочетена….. Така,че „мишката изяде книжката и това я обогати“е напълно вярно твърдение…

Изместват ли съвременните автори класиците?

Редно е съвременни автори да има,за да се обновява и обогатява литературата и актуализира също.Има много млади и талантливи автори,на които трябва дава шанс да остават след себе си следи и един ден да се превърнат в класици.Смятам,че класиците вървят ръка за ръка със съвременните класици.В крайна сметка съвременното  поколение класици ,се учи от предходното.И всеки един от тях си има своята читателска аудитория.

Какво е за вас Любословие?

Вашето списание за мен е един малък прозорец към света на красивите и стойностни неща..

Продължете изречението – Библиотеката не е просто сграда, пълна с книги….това е свещен храм на знанието и просветата.

Вие не сте ли особен тип и комуникационен експерт, PR – защото всъщност сте контакта между книгата и човека?

Всеки библиотекар си е уникален ,по своята същност и тип.в нашето съвремие комуникацията и ПР практиките в една библиотека са много важни,това са качествата,които теглят  една библиотека към развитие.Книгите си имат енергия,която много малко библиотекари могат да я усетят и да боравят с нея.Аз лично с всеки читател се опитвам да му „влезна в обувките“,на бизнес език казано,за да може да има симбиоза.Комуникацията книга-човек,се изразявам в това,че всяка книга намира своя човек и обратно…И това даже съм си го доказала на самата себе си,че мен намират книгите.Което следва,че твърдението на тезата ми за енергия на книгите и читателя е вярна.Съвпаднат ли двете енергии значи и читателя е намерил книгите си и книгите са си намерили читателя…

На съвременния библиотекар доста често се налага да опровергава гугъл, а на вас?

Да налага ни се па ползваме тази услуга…

Вашето пожелание към читателите на нашата специализирана медия?

Специално за вашата медия мога да кажа следното: като за начало мога да им пожелая здраве и живот и да четат все повече и повече,енергията на четенето развива човек,като посещават по-честито храма на книгата-библиотеката.

Каква сте след края на работното време?

След края на работното ми време,започвам заниманията си с едно доста интересно изкуство,което в последната година придоби доста голяма популярност,с артистичното си име Семира Гамал…

Преди много години ,като проектна дейност започнах да се занимавам с ориенталски танци.В началото бе само до свършване на проекта,като в последствие имах два дни на разположение да реша дали искам да се занимавам с ориенталски танци?!

Полека-лека,работейки по хореографиите си и организирайки участията си ,разбрах,че съм си попаднала на танцовото изкуство,което ми дава и запълва онази част от мен,която ме прави цялостна и завършена,на редом с книгите… Много хора ме питат –Каква е връзката между книгите и танците?, като на този въпроси винаги отговарям ,че книгите са духовната мотивация да танцувам ориенталските танци…. Оказва се, и сама си давам ,сега, сметка,че двете дейности и като библиотекар,така и като танцьор ,ме правят изцяло завършена.

Вярно е,че по този път се върви с преодоляването на много препятствия. силата на знанието,чрез книгите и и енергията на положителната емоция в ориенталското изкуство е това,което ме е крепяло и поддържало през годините да продължа да го правя, всичко това паралелно.Любовка,с която съм правила нещата ,е едно от съставките,които са ме теглили напред. Ежедневните репетиции,след работа.Непрекъснатите контакти и създаването на такива,участия,по някой път и пътувания през нощта и в уикендите за участия,правене на хореографи и непрекъснато подобряване на костюмите ,на пръв поглед е едно голямо натоварване,което не тежи,защото ги правя нещата с много любов и желание за успех.

 

Коментирайте първи тази публикация на "Ивелина Казакова: Eнергията на четенето развива човек, който посещава по-често храма на книгата"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*