Дамите в селското стопанство: Марта Йонкова

damite-v-selskoto-stopanstvo-marta-yonkovaМарта Йонкова е част от експертния състав на ИнтелиАгро и един от съдружниците в Национална Борса ООД. Новост в нейното богато портфолио е фондация Смарт Агростарт, която ще работи за повече млади хора в селското стопанство. Завършила е Стопанско управление и Международни икономически отношения със специализация „Управление на международни проекти“ в УНСС и е специализирала в Университета в Салерно, Италия. Вече 10 години е едно от разпознаваемите лица на агросектора – създател и дългогодишен главен редактор в една от агромедиите, консултант и маркетинг експерт, организатор на едни от най-мащабните прояви в селското стопанство у нас.

Как виждате българското селско стопанство след 10 години?

Виждам го още по-поляризирано. На единия полюс големи стопанства, използващи високи технологии, с минимален човешки фактор, произвеждащи сериозни количества продукция. На другия – малки ферми за висококачествени продукти, в малки количества и с високи цени. И в двата случая мисля, че все повече ще се отваряме към чуждестранните пазари и всички ще се стремят да затварят цикъла на производство, да оползотворяват всички отпадъчни продукти, да внедряват иновативни решения в практиката. А това, което наистина ми се иска да видя, са съживени селски райони и повече млади хора, ангажирани със земеделие.

Защо избрахте Вашето кариерно развитие да е в селското стопанство?

Стана случайно че попаднах в този сектор, но може да се каже, че започнах да работя по специалността си – управление на проекти. Просто бяха европроекти в земеделието. Макар и съвсем в началото на кариерата си, смятам че веднага прозрях колко много потенциал има в селското стопанство.

През годините се захващах с различни неща, но винаги в този сектор. И тъй като всички се получаваха и все още се получават добре – мисля, че не съм сгрешила. Работата ми не е основно на полето, но ме води почти всяка седмица в някоя ферма, фабрика или просто по селските райони. И това ми харесва. Имам възможността да пътувам из цялата страна, да посещавам различни стопанства, да се запознавам с различни бизнеси и да се срещам с различни хора, които имат различни идеи и не мога да си представя по-хубава работа.

А да виждам как идеите се материализират и се превръщат в успешен бранд или събитие, или пък в печеливш проект или работещ бизнес – ето това за мен е безценно. Истината е, че този сектор ми дава възможност да покажа всичко, което вярвам че мога, при това без да се ограничавам само с една дейност.

Кои са най-ценните уроци, които научихте от практиката?

Да не залагам всичко на една карта и че хората се променят. И докато с първия урок бях наясно теоретично и само ми трябваше време и практика, за да го осъзная, то вторият го научих по трудния начин – с някое и друго разочарование по пътя. Но това са нормални неща, през които всеки минава в израстването си.

Кое Ви амбицира?

Единият ми дядо обичаше да казва: „На една жена не трябва да хвалиш манджата, защото ще се отпусне и другия път няма да е вкусно.“ Много сме спорили по този въпрос. Все му опонирах, че ако ми е в къщата ще стои гладен. Аз се амбицирам от положителните оценки.

Считам себе си за голям перфекционист, понякога буквояд, сигурно ставам и досадна на моменти. Старая се да изпипвам нещата и се радвам когато това се оценява. Позитивните отзиви от работата ми ме карат да искам следващия път да съм по-добра, да не разочаровам, да изненадвам положително.

Как подбирате хората, с които работите?

В този сектор, както и във всеки друг, има големи и малки хора. И тук не визирам размер на бизнеса или обработвани площи, а начина на мислене. За големите хора няма граници в целите и амбициите, няма и недостойна работа. Те са над злободневията и личните емоции, а конкуренцията ги кара да правят нещата по-добре, да израстват, а не да търсят начини да я стъпчат.

Големите хора мислят в мащаб, черпят от чуждия опит, четат, питат, любопитни са. Те ценят и уважават труда и усилията на другите, дори когато нямат лична изгода от тях. Аз избирам да работя с такива хора.

Друго нещо, с което вече не съм склонна да правя компромиси, е професионализма. Нямам нищо против да работя с хора, към които не храня лична симпатия, стига те да подхождат професионално към това, което правим. И обратното. Липсата на професионално отношение ме е накарала да затворя доста врати зад себе си.

А в момента имам късмета да работя с хора, с които общуването е предизвикателство за ума и способностите ми. Те ме карат с всяка следваща задача, с всеки следващ проект да се опитвам да се надскачам, за да отговоря на високите очаквания, които имат към мен.

Как се прави успешен агробизнес в България?

С много труд, много четене и инвестирайки в човешки капитал. Най-успешните агробизнесмени, които познавам, въпреки мащабите, с които работят, във всеки един момент знаят какво се случва в стопанствата им – кой работник къде е и с какво се занимава, с какво се пръска, какви проблеми има на този парцел или с това животно.

Тяхната работа е 24/7, използват съвременните технологии и уважават труда на своите работници. Все повече от тях осъзнават и необходимостта да се инвестира в следващите поколения, в обучения и специализации, в пътувания в чужбина. Защото няма как да си успешен без да има на кого да разчиташ, без да си подготвен и на теория и без да знаеш какво иска пазарът и какви са последните тенденции в производството.

Още нещо, което е много важно и тепърва ще осъзнават земеделци, преработватели и всички предприемачи в сектора, е необходимостта от маркетинг – добър бранд, подходяща реклама, използване на различни инструменти за популяризиране. Всичко това е свързано с разходи, които обаче, при доброто им управление, се възвръщат многократно.

 

източник: фермер.бг

Коментирайте първи тази публикация на "Дамите в селското стопанство: Марта Йонкова"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*