ГОРЕЩО

7 правила на живота в социалните мрежи

Kiev, Ukraine - May 20, 2013 - Hand pointing on keyboard with social media logotype collection of well-known social network brand's placed on keyboard buttons. Include Facebook, YouTube, Twitter, Google Plus, Instagram and more other logos.

В книгата „Социалният организъм“ авторите Оливър Лъкет и Майкъл Дж. Кейси развиват революционна теория, че социалните мрежи наподобяват жив организъм. Всички хора сме клетките, а собствените ни свързани, безкрайни и повсеместни интернет мрежи са субстратът за тази нова форма на живот. След като наблюдават кои видове маркетинг, вирусни сензации и рекламни кампании успяват и кои се провалят, авторите са убедени, че седемте правила на живот са приложими както в биологията, така и в социалните мрежи.

Правило номер едно е клетъчната структура. Милиардите свързани помежду си хора, които действат според емоциите си, съставляват клетките на Социалния организъм. Както и при други сложни клетъчни организми, например човешкото тяло, както и при други природни феномени, свързани с общности, като пчелни рояци и мравуняци, клетките на Социалния организъм формират холархия. Всяка човешка единица в мрежата представлява нещо, което австрийският интелектуалец Артур Кьостлер описва като холон, едновременно независима частица и част от по-голямо цяло. Дейността на холона е автономна, но и в същото време ограничена и подчиняваща се на правилата на активност на по-голямата група. Тази общност от клетки лакомо поглъща постоянния поток от включвания, коментари, селфита, статии и нови идеи, дигитално превърнати в текст, картинки и видео. Можем да разгледаме съдържанието, публикувано в тези системи, като своеобразна тяхна храна, а колкото повече се храни, толкова по-голям и сложен става Социалният организъм в своите междуклетъчни връзки и обхват на мрежите.

Ето как стигаме до правила две и три. Метаболизмът на организма обработва съдържанието, като го поглъща, споделя и прекроява, за да позволи растеж. Междувременно се прочиства от отпадъците – цялото онова съдържание, което се проваля в стремежа да постигне масов обхват, милиардите туитове, които остават изгубени в пространството, YouTube клиповете, оставащи си с двуцифрен брой гледания и онези потребители на социалните мрежи, които нарушават правилата и биват прогонени от бдителни пазители. Каква съдба ще сполети дадено съдържание или ядро от мрежата зависи от това дали Социалния организъм го смята за здравословна храна.

Четвъртото правило за хомеостазата, че живите организми регулират своята вътрешна среда, за да поддържат баланс – ни води до концепцията на метаболитните пътища. В биологичния организъм това са вериги от химични реакции, по които молекулярните компоненти координират действията си вътре в клетката и извън нея. Те са комуникационните линии на клетката и ако са нарушени, различните части от системата няма да знаят какво правят останалите. Хомеостазата ще се провали – вътрешната температура на организма ще се повиши твърде бързо в горещ ден или нивата на киселинност ще скочат, когато се приема определена храна. Представете си дърво, чийто клон е прекършен – всички листа и клонки след точката на пречупване не могат да получават водата и хранителните вещества, от които имат нужда, за да се извършва фотосинтезата, затова изсъхват и умират. Същото е и в социалните мрежи, където пътищата за комуникация и емоционален обмен трябва да останат отворени. В противен случай няма възможност за постигане на равновесие, а системата не може да търпи това.

Днешните онлайн мениджъри невинаги се чувстват комфортно с такава позиция. Първата инстинктивна реакция на хората, които градят марки за обществени фигури, големи компании или изпълнители, често е да ограничат потока от информация, за да поддържат контрол на собствеността и „ексклузивност“ на информацията. Този избор е погрешен. Виждал съм как успешно и доходоносно съдържание внезапно губи ускорението си, щом комуникацията се затвори. Правилата на биологията казват, че хората, които управляват информация (и авторски права) – независимо дали са изпълнители, журналисти, рекламисти, маркетинг мениджъри, корпоративни издатели или правителства – трябва да бъдат далеч по-свободни в подхода си, ако искат да стигнат до хората и да се свържат с тях.

За да илюстрираме правило номер пет, отговорът на организма към външни стимули, нека се върнем към масовото убийство в Чарлстън. За мнозина американци, особено за чернокожите, убийствата и снимките на Дилън Рууф са трудна за понасяне гледка. Така голямата общност на потребителите на социални мрежи, която обхваща пълния спектър от расово разнообразното американско общество, не може повече да търпи символ на нетолерантност и разделение като знамето на Конфедерацията. За мен Чарлстън е пример как периодично „движенията“, родени от хаштагове, изпълняват ролята на отговор на имунната система. Те са дразнителите, антигените, които предизвикват емоционална и функционална реакция, за да се брани тялото от атаките на патогени.

С шестото и седмото правило – възпроизвеждане и адаптация/еволюция – виждаме дълготрайния ефект на Социалния организъм върху културата ни. Мемите, тези единици структуроопределяща за културата и социалната ни ДНК информация, водят до възхода на други меми и идеи чрез процес на възпроизводство. Междувременно организмът е изправен срещу постоянен конфликт, когато идеите, застъпени от нови меми, често предизвикват ответна реакция от хора с противоположни възгледи. Подобно на телата ни, които стават по-силни от излагането на бактерии, конфликтите са важни, за да може организмът да се адаптира и еволюира. Отворената стъкленица на шумния и нецензуриран свят на социалните мрежи – колкото и шокиращ да е понякога – вече е основният двигател на културната еволюция. Еволюцията не е идеална. Това е процес, който невинаги означава „прогрес“, или поне не както го разбират либералите. Днес както никога досега хората могат да общуват независимо от големите разстояния, но различните ценности продължават да са в сила и често е трудно да се постигне консенсус.

С помощта на социалните мрежи както прекалено прогресивно настроените хора, така и екстремните консерватори, получават мегафон, който преди това им е бил отказван от централно контролираните медии. Всяка страна в даден спор може да се окаже победител, в зависимост от посланието и контекста. Този постоянен сблъсък е в тон с биоразнообразието в природата, където конфликтите между организмите и вътре в тях са част от съществуването. Клетъчните структури на живите организми могат да улесняват не само живота и растежа, но така също и болестта и смъртта. Раковите заболявания се развиват в човешкото тяло, като понякога надделяват над имунната система, в други случаи – не успяват. Вирусите постоянно влизат в клетките и подлъгват генетичната им ДНК да им позволи да се възпроизведат. Все пак има и добра новина – ежедневните битки, с които се ангажира имунната ни система, с времето водят до важни промени. В генетичните мутации, предизвикани от вируси и заболявания, се развива дълготрайна противодействаща сила. Именно чрез тези предизвикателства видовете се адаптират и еволюират. Същото важи и за Социалния организъм и човешката култура, която произлиза от него.

Коментирайте първи тази публикация на "7 правила на живота в социалните мрежи"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*