В десетки страни по света празникът се отбелязва с различни прояви
На 1 май много страни в света честват обществените и икономически постижения на работническото движение. Празнува се в Германия, Австрия, Мексико, Тайланд, Русия и много други.
Историята на празника се свързва с работническото движение през 19 век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права.
Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат мащабна национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне 4 души. На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива полицай и 6 други са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани 7 анархисти, впоследствие оправдани като невинни.
През 1889 г. учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава „всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир“. Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е „задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците“.
В България
Денят на труда е сред официалните празници в Република България.
Първият опит за честване на Първи май в България е от Типографското дружество през 1890 г. Обявен е за официален празник през 1939 г.
От 1945 г. комунистическата власт в Народна република България започва да чества празника ежегодно, тъй като в социалистическите страни на честването му се отдава голямо значение в съгласие с идеологията, че те се управляват от работническата класа. Държавата отбелязва Първи май с мащабни манифестации из цялата страна, в които задължително взимат участие държавните служители. Те се провеждат на централния площад във всяко населено място. Манифестиращите преминават, марширувайки през площада, като скандират лозунги, които прославят труда и работническата класа. През това време от трибуна, разположена на площада, са поздравявани от партийни (БКП и БЗНС от управляващия ОФ), държавни и местни ръководители.
След края на социализма в България през 1989 г. Първи май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организиране на масови прояви. Честването се отбелязва от социалисти и комунисти, като най-значителни са концертите на открито на Българската социалистическа партия.
По света
В някои държави по света Първи май е отбелязван официално, в други се чества неофициално.
В САЩ и Канада отбелязват Деня на труда (Labor Day) в първия понеделник от септември. Празнуването започва през 1882 г. и възниква в резултат на желанието на профсъюза да осигури свободен ден за „трудещия се човек“. Днес Денят на труда продължава да се празнува предимно с почивен ден и за мнозина бележи символично края на лятото. Празникът става официален през 1894 година.
Във Великобритания отбелязват Деня на труда през първия понеделник на май. Предложения през 2011 г. са правени празникът да се премести през септември, в синхрон със САЩ и Канада, но засега това не е направено.
В бившия социалистически блок Първи май е важен празник. В СССР и КНР той е отбелязван някога дори с военни паради.
Празникът е честван и в Нацистка Германия под името „Имперски трудов ден“ (Reichsarbeitstag).
Първи май се чества като Ден на труда и е официален празник в редица държави като: Германия, Австрия, Мексико, Тайланд, Русия и много други.
–––––––––––––––––––––––––––––
На този ден християнската църква чества юдейския пророк св. Йеремия, страстен изобличител на пороците на сънародниците си и прорицател. Той предсказва, че Йерусалим ще бъде завладян от Навуходоносор, а народът му ще бъде разпилян по света, за да изстрада в робство своите грехове. Негово е и предсказанието, че Бог ще изпрати своя син и наследник на Земята.
Българският народ нарича този празник Ермия, Ирмия, Ирминден, Ирима, Зъмски ден.
На този ден имен ден празнуват: Майя, Мая, Тамара, Еpмeнa, Еpмeлинa, Еpмeнкo
Обредите са насочено основно към предпазването от змии. В народните представи змиите излизат от своите леговища на Свети четиредесет мъченици или на Благовещение, а на Йеремия излиза техният цар.
В Западна България срещу празника палят огньове, прескачат ги, произвеждат шум и изричат многобройни заклинания, с коит ода прогонят змиите.
На места в Южна България Йеремия се тачи за предпазване от гръм и градушка.
Пророк Йеремия
За Пророк Йеремия казват, че е най-тъжният пророк. Бил избран да съобщава на народа си за страшни и тежки бъдещи събития. Хората се плашели от него, никой не искал да слуша ужасяващите му пророчества. Хвърляли го в блатисти ями, затваряли го в тъмници….и в крайна сметка го убиват с камъни. Самият Йеремия е отправял горещи молби към Господ да се смили над народа му, изплакал мъката си по юдейския народ в книгата „Плач Йеремиев”.
Участвал е в обсадата на Йерусалим през 587 година преди Христа, предсказана от Пророк Йеремия. Негово е и най-светлото пророчество, че Бог ще изпрати на земята своя син и наследник.
Обреди и традиции
Някога обаче се вярвало, че на първи май излизал царят на змиите. Йеремия, Ерминден, Ирма, Ерминьото се знаел като празника на змиите. Всички го отбелязвали, за да не бъдат ухапани от змия. Бъдещите майки особено много са почитали този ден, за да се предпазят от ирминясване. Така наричали неведомите болести, причинени от зли очи и сили. Палели се огньове, дрънчели са с тенекии, изричали са заклинания: „Бягайте змии и гущери, че е заран Йеремия, ще ви връзва с въжета, ще ви стяга с ремъци!”
Правели жените венчета от вратига и ги слагали по портите да пази дома от злото. Момите и момците се надпреварвали кой ще събере повече див чесън, заради магическата му сила. Подницата е глинен съд за печене на хляб. На този ден се извършва обредно приготвяне на такива съдове. Жените се пременявали с нови дрехи, накичвали се със специална трева-лепка. С пръсти копаели глинеста почва. Смесвали я с кълчища, козина и плява. Месели всичко това с крака и пеели песни. Всеки трябвало поне малко да се изцапа с тази смес, за да не го хапе змия през годината. Най-старата жена изработвала нечетен брой подници. Вярвало се, че тези съдове прихващали магическа сила. Утринната росица се събирала в чашка и се пиело за здраве.
По някои краища на България събирали вече цъфнали билки и цветя, слагали ги във вода. С тази вода си миели косите, за да се предпазят от главоболие през годината. На други места по страната ни ритуално крадели слама от съседни дворове. Открадната слама се разпръсвала тайно по дома, за да изгони бълхите. На този ден се правели и прогнози за времето на януари, февруари, март и април от следващата година. Ако на Йеремиявали дъжд, тези месеци ще са снежни, а ако е мъгливо през летните месеци хората очаквали градушки.
Българските ни предци са намирали чудни начини да почитат най-тъжния пророк. Нека този светец ни пази не само от змиите, а и от хората със змии вместо сърца!
